Отговор в тема
Според мен няма нищо ненормално в това... Даже се възхищавам на такива момчета.
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
Пиши и се усъвършенствай.
Нима трябва да те е срам,че се занимаваш с нещо толкова хубаво?Явно ценностите ни съвсем са се изкривили.
Всички започват от нулата. Не се обиждай от критиките, а ги приеми и се усъвършенствай. И аз пиша стихове. Просто стихове, едва ли са още поезия, но трябва се усъвършенстваме! Успех. Ето някое от драсканиците ми:
Напиши ми "Обичам те" с главно "О"
Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.
Нарисувай ми Ад, в който да пропадна.
(Поне ще бъда близо (винаги) до тебе).
Едва ли бих могла да ти го открадна...
(Сърце на Дявол не се краде без време).
Издълбай в душата ми кървавите букви,
и нещо напиши ми (ако изобщо ме обичаш)...
Крещя ли?Плача ли?Не спирай да дълбаеш!
(Дори и на жесток да заприличаш).
Татуирай в сърцето ми името - петбуквено.
(Или избери си някое от всички твои имена).
Душата ти ще взема и затворя в себе си.
(Ала може ли да се превзема душа на Сатана?)
Ако решиш да слееш живота си с мене...
Изгравирай любовта си върху пръстен златен.
Какво си мислиш - кой ли знае?
(Светът на Дявола е тайнствен, необятен).
Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.
Заболя ме да беся мечти
Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.
Заболя ме да беся мечти в нощно време
и смъртния списък празен вече стои...
Заболя ме, че разруших храма в мене,
онзи храм дето с упорство строих...
Заболя ме да късам черните струни,
които едвам свързваха тяло и дух...
Заболя ме да слушам болка в думи,
думи, които би чул дори и глух...
Заболя ме да чакам, смисъл има ли още...
да се моля - не мога (нямам си храм)...
Писна ми от кинжално-убийствени нощи,
от които разбираш как боли да си сам...
Очите недоизплаха нощта
Върху устните заспаха чувствата,
а очите недоизплакаха нощта...
и полетя със белите криле заблудата,
за да кацне в изпепелената душа...
Молеха се на икона премълчани истини,
а лъжата облече копринени преструвки.
По устните, от мълчание изстинали,
заваля дъжд от фалшиви усмивки.
Не избягаха на миналото сенките,
предрекоха с измама вечността...
И удавиха се думите - безценните,
преди да дойде времето на любовта...
Запази ми тази нощ
Запази ми тази нощ, облякла тишината
и разнищила до крайност чувствата в мен.
Само тази нощ без думи, без разплата
ме люби.
Вече предадох се съвсем.
Запази ми този танц, а в косите ми вятъра
нека оплита спомените, че твоя някога бях.
Последен танц, без думи, без разплата
ми подари.
Чувствах се цялостна, а не те задържах.
Запази ми тази целувка, миг преди самотата
да нахлуе в мен, откъсвайки парченца живот.
Последна целувка без думи, без разплата
ми дай.
И после никога повече не се връщай, любов...
Никога повече...
Никога повече?
Стига толкова.
Има само две мнения - грешното и... МОЕТО!
-=Моите драсканици=-
Това значи,че са много чувствителни,романтични...х аресва ми.Много бих искала да имам приятел който да ми посвети поне едно стихотворение. :P Дано да има повече такива момчета,определено ще имат 1+ пред другите
„Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.“
Тайно още мечтая да срещна такова момче.Ех,мечти хах.Първоначално написано от Hilary_
Мен ми харесват, защото са рядкост, сред всички останали "женкарчета" и подобни ...За което мога само да ти кажа браво!!!
+1
Абе. Защо за вас стихове е само римуване на думички.
За ритъм чували листе?
Хубаво...в + е...ама защо всички пишат за сълзи,раздели,невъзможна/възможна любов все едно е текст на чалга песен?
То не е само да редиш думите колкото да има рима и да кажеш в два реда,които се повтарят през цялото стихче "ти сърцето ми разсече,боли ме,ще рева,останах без душа,нямаш сърце,обичам те"
и такива разни баналности...
Да пишеш стихове не означава да пишеш едно и също с малко по-различни думи. И то само за любов... Поетите/писателите само за това ли пишат? Ето нещо написано от момче на моята възраст:
Невероятно е как бързо,
Удивително как лесно,
Слабостта превръща се в омраза,
Омразата убйство става.
***
Бе някъде към късен вторник,
/Или беше ранна сряда/
Някой скиташе като бездомник,
По улица не малко ужаси видяла.
Облечен бе във черен шлифер,
Главата му във сива капа,
Видът му сочеше за лудост тиха,
Очите му за злоба сляпа.
***
Навярно бе роден за силна радост,
Ала израсъл бе във тежка мъка,
Навярно бе преплувал свойто блато,
През мизерията открил пролука.
Навярно в тези свои битки,
Бе отишла неговата младост,
Навярно той за разлика от всички,
Бе отказал своя дял човешка гадост.
И уви пропуснала го тя,
Отишла двойна на сина му,
И на горката му жена,
Безпомощна-със бебето в ръка.
Някой стъпвал в неговия дом,
Някого чието място не е там,
Отворил някого една врата,
Със остър нож във лявата ръка.
Встъпил някой в стаята,
При кърмаче и жена,
Замахнал два пъти и край,
След него кръв и трупа два.
***
Бе някъде към късен вторник,
/Или беше ранна сряда/
Някой скиташе като бездомник,
По улица не малко ужаси видяла.
Скинтикът не бе безцелен,
Скинтикът бе тук за мъст,
За скинтикът бе ден последен,
Ден преди да се превърне в пръст.
Встъпи той във чужда къща,
Отвори чуждата врата,
Влезе тихо в коридора,
Със нож във лявата ръка.
Знаеше че тук живее,
На търсеният дъщеря,
Знаеше и че баланса,
Има нужда от това.
Влезе в стаята и бе готов,
Тя погледна го и изпищя,
Удари силно. Удар тих суров,
Жертвата припадна.
Завърза я, но не устата,
Трябваше му да пищи,
Погали я, извади ножа,
Усмивката и разшири.
Наряза я на сто частици,
Но трябваше му още, да!
Трябваше му всяка болка,
Да изпита тя сега.
От джоба си извади плик със сол,
По раните и го зася,
Тогава писъка дори,
От болката и онемя.
Изправи се остави бележка, бе лаконичен. Балансът е възвърнат.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
О, ти си една много объркана девойка...
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Мисля,че хубаво когато момчетата пишат без да им пука какво мислят,защото в крайна сметка,стиховете идват от вътре,а какво по-красиво от картина на сърцето ^^
ShtrudeL,много ми хареса (:
Това са най-истинските хора! Въпреки, че досега не съм попадала на такива момчета (освен баща ми, но това е друго) , винаги съм искала да бъда с такова момче, защото те винаги са по-различни и по-романтични.
И така ..
Не само, че се възхищавам на момчета, които пишат стихове, но и на всички хора, които имат смелост и талант да изразяват чувствата си. И какво от това, че пишат за болка, това е което чувстват...Как да пишат за радост, когато тъжат или да плачат, когато са щастливи?
И аз и приятелят ми пишем, бих казала, че той пише по - добре от мен. Пише стихове, разкази, приказки дори ( на 17 е ). Рядко се срещат такива душИ. Ако публикуваш в сайтове прати ми моля те да прочета нещо твое. Много ми е интересно. И не се засягай от думи на повърхностни хора, за които важно е едниствено да прекарат деня си в опушените кафета.
Не мога да разбера защо първият ми коментар беше изтрит, ако някои хора не могат да понасят критика, не знам какво въобще правят по форуми.
И ето нещо, което също е по темата: нямам нищо против хората, които пишат стихотворения, стига да не го правят заради другите и стига да не ми се повръща от творчеството им.
п.п. Щрудел, хихи?
Дам. Малко ми е гузно,че пускам негово творение в този форум,но не се сдържах. ^
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Щото пък някой знае за какво става дума.
лично аз не пиша само и единственно за болка и тъга (е предимно е за болка и тъга но тогава най-често ми идва музата) имам и стихотворения на друга тематика но според мен няма нищо лошо и да се пише само на една тематика примерно любов, раздяла и тн всеки има свой индивидуален стил и ако иска или му идва от вътре да пише само за болката нека пише само за нея
Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму
Разбирам...няма лошо...но защо когато пишете любовни стихчета (умалително понеже са си баш стихчета...) използвате все прости думи...защо не вкарвате малко мистика и не украсите/"облечете" един вид баналните думи...ще стане много по уникално... виж например Шекспир...лично аз не пиша само и единственно за болка и тъга (е предимно е за болка и тъга но тогава най-често ми идва музата) имам и стихотворения на друга тематика но според мен няма нищо лошо и да се пише само на една тематика примерно любов, раздяла и тн всеки има свой индивидуален стил и ако иска или му идва от вътре да пише само за болката нека пише само за нея
Не слагам ярки багри в моя стих.
Не съм като поетите, които
сравняват всичко с небосвода тих
и всекиго възнасят до звездите.
Те нека кичат своите стихове
със рими за звездите и луната,
за пролетните нежни цветове
и скритите съкровища в земята.
Но моят стих ще бъде по-правдив,
не лъже той, повярвай на поета:
ти като всеки смъртен си красив,
а не като звездите на небето.
И нека други пеят с пълен глас.
Не те лаская, не търгувам аз.
--------------------
Любимата с очи-слънца не грее,
коралът устните й не краси,
гръдта й не е бял сняг, а сивее
и черни жици има, не коси.
На розите знам багрите богати,
но рози няма в нейните страни
и вдъхвал съм по-сладки аромати
от тоя дъх, долитащ на вълни.
Обичам как словата си изрича,
но май че по ме радва песента.
Не знам как босонога нимфа тича.
Любимата ми гази в пепелта.
Но тя за мене пак е несравнима
със лъганата в стихове любима.
-----------------------
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Шекспир си е Шекспир Вапцаров си е Вапцаров Смирненски си е Смирненски както казах всеки пише по свой начин така както му идва от вътре някой пишат с прости думи други пишат със сложни думи и изрази от научните среди примерно което е неразбираемо за повечето "прости" хора трети пишат с метафори четвърти със сравнения и тн но всяко едно от написаните стихотворения е уникално само по себеси точно заради начина по който е написано и думите който са използвани ето едно мое стихотворение за живота така както го виждам азРазбирам...няма лошо...но защо когато пишете любовни стихчета (умалително понеже са си баш стихчета...) използвате все прости думи...защо не вкарвате малко мистика и не украсите/"облечете" един вид баналните думи...ще стане много по уникално... виж например Шекспир...лично аз не пиша само и единственно за болка и тъга (е предимно е за болка и тъга но тогава най-често ми идва музата) имам и стихотворения на друга тематика но според мен няма нищо лошо и да се пише само на една тематика примерно любов, раздяла и тн всеки има свой индивидуален стил и ако иска или му идва от вътре да пише само за болката нека пише само за нея
Не слагам ярки багри в моя стих.
Не съм като поетите, които
сравняват всичко с небосвода тих
и всекиго възнасят до звездите.
Те нека кичат своите стихове
със рими за звездите и луната,
за пролетните нежни цветове
и скритите съкровища в земята.
Но моят стих ще бъде по-правдив,
не лъже той, повярвай на поета:
ти като всеки смъртен си красив,
а не като звездите на небето.
И нека други пеят с пълен глас.
Не те лаская, не търгувам аз.
--------------------
Любимата с очи-слънца не грее,
коралът устните й не краси,
гръдта й не е бял сняг, а сивее
и черни жици има, не коси.
На розите знам багрите богати,
но рози няма в нейните страни
и вдъхвал съм по-сладки аромати
от тоя дъх, долитащ на вълни.
Обичам как словата си изрича,
но май че по ме радва песента.
Не знам как босонога нимфа тича.
Любимата ми гази в пепелта.
Но тя за мене пак е несравнима
със лъганата в стихове любима.
-----------------------
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения
Живота
В живота не всичко е игра
и не всичко се ражда от прахта.
Правим се на добри или лоши,
но всъщност сме просто едни галоши.
В началото отиваме на работа с нетърпение,
но в последствие това става сиво ежедневие.
Много хора не се замислят над това което ще напарвят
и дали с това някой сам ще оставят.
Вече живеем ден за ден,
което според мен е проблем.
Замисли се над това приятелю скъп
и знай че винаги до тебе хора ще седят.
Не може да унижаваш другите и да ги убиждаш.
Може просто благородно да им завиждаш,
за това което са постигнали с толкова труд и нерви
и да не им натякваш допуснатите от тях грешки.
Ще се замислиш ли над това което ти казах?
Съмнявам се,но просто ти показах
как аз го чувствам и го мисля
без дори да го обмисля.
и това е написано с прости думи с малко сравнения но то излъчва своят чар по свой необикновен начин ако ми схващаш мисълта
Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму
това да се изразяваш в думи не означава че си женчо примерно ..
...Без да се обиждаш,но ми звучи като текст на някоя несполучлива бг рап песен...Шекспир си е Шекспир Вапцаров си е Вапцаров Смирненски си е Смирненски както казах всеки пише по свой начин така както му идва от вътре някой пишат с прости думи други пишат със сложни думи и изрази от научните среди примерно което е неразбираемо за повечето "прости" хора трети пишат с метафори четвърти със сравнения и тн но всяко едно от написаните стихотворения е уникално само по себеси точно заради начина по който е написано и думите който са използвани ето едно мое стихотворение за живота така както го виждам азРазбирам...няма лошо...но защо когато пишете любовни стихчета (умалително понеже са си баш стихчета...) използвате все прости думи...защо не вкарвате малко мистика и не украсите/"облечете" един вид баналните думи...ще стане много по уникално... виж например Шекспир...лично аз не пиша само и единственно за болка и тъга (е предимно е за болка и тъга но тогава най-често ми идва музата) имам и стихотворения на друга тематика но според мен няма нищо лошо и да се пише само на една тематика примерно любов, раздяла и тн всеки има свой индивидуален стил и ако иска или му идва от вътре да пише само за болката нека пише само за нея
Не слагам ярки багри в моя стих.
Не съм като поетите, които
сравняват всичко с небосвода тих
и всекиго възнасят до звездите.
Те нека кичат своите стихове
със рими за звездите и луната,
за пролетните нежни цветове
и скритите съкровища в земята.
Но моят стих ще бъде по-правдив,
не лъже той, повярвай на поета:
ти като всеки смъртен си красив,
а не като звездите на небето.
И нека други пеят с пълен глас.
Не те лаская, не търгувам аз.
--------------------
Любимата с очи-слънца не грее,
коралът устните й не краси,
гръдта й не е бял сняг, а сивее
и черни жици има, не коси.
На розите знам багрите богати,
но рози няма в нейните страни
и вдъхвал съм по-сладки аромати
от тоя дъх, долитащ на вълни.
Обичам как словата си изрича,
но май че по ме радва песента.
Не знам как босонога нимфа тича.
Любимата ми гази в пепелта.
Но тя за мене пак е несравнима
със лъганата в стихове любима.
-----------------------
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения
Живота
В живота не всичко е игра
и не всичко се ражда от прахта.
Правим се на добри или лоши,
но всъщност сме просто едни галоши.
В началото отиваме на работа с нетърпение,
но в последствие това става сиво ежедневие.
Много хора не се замислят над това което ще напарвят
и дали с това някой сам ще оставят.
Вече живеем ден за ден,
което според мен е проблем.
Замисли се над това приятелю скъп
и знай че винаги до тебе хора ще седят.
Не може да унижаваш другите и да ги убиждаш.
Може просто благородно да им завиждаш,
за това което са постигнали с толкова труд и нерви
и да не им натякваш допуснатите от тях грешки.
Ще се замислиш ли над това което ти казах?
Съмнявам се,но просто ти показах
как аз го чувствам и го мисля
без дори да го обмисля.
и това е написано с прости думи с малко сравнения но то излъчва своят чар по свой необикновен начин ако ми схващаш мисълта
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ако трябва да съм честен го писах дкато слушах бг рап или по точно Над закона но това е друг въпрос не съм имал за цел да прилича на рап песен или въобще на песен просто думите сами дойдоха и го написах
Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму
Все повече и повече негови познати срещам... О.оДам. Малко ми е гузно,че пускам негово творение в този форум,но не се сдържах. ^
найсВсе повече и повече негови познати срещам... О.оДам. Малко ми е гузно,че пускам негово творение в този форум,но не се сдържах. ^
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Обичам да си хапвам боб,
както и шкембе чорба
но оставам верен аз до гроб
на магията на любовта
ВИЖТЕ АЗ СЪМ ПОЕТ!
доста е лесно да пишеш такива неща.
бавно и сигурно нещо те обива и не са цигарите а това че не тъ бивъ.
секс наркотици и фолк певици с големи цици, и аз съм поет вече.
и кой ми изтри мненията майна??
Локо Пловдив и тесни пичkи майна.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
