Цитирай Първоначално написано от ivakavlad
Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL
Хубаво...в + е...ама защо всички пишат за сълзи,раздели,невъзможна/възможна любов все едно е текст на чалга песен?
То не е само да редиш думите колкото да има рима и да кажеш в два реда,които се повтарят през цялото стихче "ти сърцето ми разсече,боли ме,ще рева,останах без душа,нямаш сърце,обичам те"
и такива разни баналности...
Да пишеш стихове не означава да пишеш едно и също с малко по-различни думи. И то само за любов... Поетите/писателите само за това ли пишат? Ето нещо написано от момче на моята възраст:
лично аз не пиша само и единственно за болка и тъга (е предимно е за болка и тъга но тогава най-често ми идва музата) имам и стихотворения на друга тематика но според мен няма нищо лошо и да се пише само на една тематика примерно любов, раздяла и тн всеки има свой индивидуален стил и ако иска или му идва от вътре да пише само за болката нека пише само за нея
Разбирам...няма лошо...но защо когато пишете любовни стихчета (умалително понеже са си баш стихчета...) използвате все прости думи...защо не вкарвате малко мистика и не украсите/"облечете" един вид баналните думи...ще стане много по уникално... виж например Шекспир...

Не слагам ярки багри в моя стих.
Не съм като поетите, които
сравняват всичко с небосвода тих
и всекиго възнасят до звездите.
Те нека кичат своите стихове
със рими за звездите и луната,
за пролетните нежни цветове
и скритите съкровища в земята.
Но моят стих ще бъде по-правдив,
не лъже той, повярвай на поета:
ти като всеки смъртен си красив,
а не като звездите на небето.
И нека други пеят с пълен глас.
Не те лаская, не търгувам аз.

--------------------

Любимата с очи-слънца не грее,
коралът устните й не краси,
гръдта й не е бял сняг, а сивее
и черни жици има, не коси.
На розите знам багрите богати,
но рози няма в нейните страни
и вдъхвал съм по-сладки аромати
от тоя дъх, долитащ на вълни.
Обичам как словата си изрича,
но май че по ме радва песента.
Не знам как босонога нимфа тича.
Любимата ми гази в пепелта.

Но тя за мене пак е несравнима
със лъганата в стихове любима.

-----------------------

Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения