Здравейте на всички, които ще успеят да отделят малко време за моята тема. Каквото и да си помислите за мен, аз просто имам нужда да споделя и да получа някакво смислено отношение към проблема си.
На 19 години съм и имам склонност към самоубийство. Никога досега не съм си и помисляла за това. Тази тема беше чужда за мен, винаги съм давала съвети на приятелки, подкрепяла съм ги в такива моменти, винаги съм се изправяла смело пред проблемите си, бях самоуверена, бях силна, но напоследък като че ли изгубих себе си, изгуби смисъла на съществуването си, отчаяна съм, но не мисля че имам нужда от психиатър, тази идея още повече ме съсипва, знам какво ще ми каже психиатъра, не намирам смисъл в това, просто се нуждая от малко подкрепа, имам нужда да поговоря с някого, който да ми помогне да открия себе си и да се отърва от налудничавата идея за самоубийство. Изрових всички запаси от алкохол в къщи, вечер скришно се напивам, опитах да се самоубия с хапчета и алкохол, нищо не се получи, абсолютно нищо не ми стана, освен че заспах, а сутринта се събудих, разочарована, че все още съм жива. Запознах се с едно момче, което също се е опитвало да се самоубие, лежал е по болници и т.н., той се опитва да поговори с мен и да ми помогне, но със всяка дума още повече ме разстройва и само ме изнервя. Нямам желание за нищо, дори не желая да говоря с приятели или да излизам, а и се чувствам сама. Всеки си има свои проблеми и никой не желае да се занимава с мен, дори родителите ми. А проблемите в семейството ми още повече задълбочават кризата ми. Баща ми остана без работа, майка ми е на косъм също да бъде съкратена, зле сме материално, взехме много заеми най-вече заради мен, приеха ме в университет и трябваше да си платя семестъра. Имах момент, в който реших че няма да уча тази година, но родителите ми не искаха да чуят за това, казаха че ще направят всичко възможно да вляза в университет. Това ме накара да се чувствам още по-виновна, яд ме е че това лято не можах да си намеря работа и да си изкарам сама пари, яд ме е на баща ми, който започна да пие много и като че ли за нищо не му пука, отчаял се е повече от мен. Майка ми е изнервена заради кавгите помежду им, пие лекарства, и никой от тях не забелязва че и аз се разпадам и губя надежда. Страхувам се, че всичко това ще свърши зле. Дори и приятелят ми ме заряза с думите, че иска да си останем само приятели, и аз приех това с много болка, защото го обичам, за пръв път обичам истински. Останахме си приятели, но точно сега, когато имам най-голяма нужда от приятелството му и от разбиране, той не ми обръща никакво внимание. Обикаля си по екскурзии, ходи на гости, по цял ден се размотава, когато поисках да се видим, за да споделя, каза че не е в града, решил да хайманосва, но когато се приберял щял да ми звънне да се видим. Вече няколко дена го чакам да ми звънне, страхувам се, че когато той се сети за мен вече ще е твърде късно. Затова реших да напиша тази тема и ако е възможно да намеря някой, който може да ми обърне внимание. В момента се чувствам добре, но знам че отново ще полудея и ще се обърна към алкохола и хапчетата.
Страх ме е от самата мен. Моля ви, помогнете ми!