склонност към самоубийство

**Amiliq999** · 08-26-2009, 16:35

Здравейте на всички, които ще успеят да отделят малко време за моята тема. Каквото и да си помислите за мен, аз просто имам нужда да споделя и да получа някакво смислено отношение към проблема си.
На 19 години съм и имам склонност към самоубийство. Никога досега не съм си и помисляла за това. Тази тема беше чужда за мен, винаги съм давала съвети на приятелки, подкрепяла съм ги в такива моменти, винаги съм се изправяла смело пред проблемите си, бях самоуверена, бях силна, но напоследък като че ли изгубих себе си, изгуби смисъла на съществуването си, отчаяна съм, но не мисля че имам нужда от психиатър, тази идея още повече ме съсипва, знам какво ще ми каже психиатъра, не намирам смисъл в това, просто се нуждая от малко подкрепа, имам нужда да поговоря с някого, който да ми помогне да открия себе си и да се отърва от налудничавата идея за самоубийство. Изрових всички запаси от алкохол в къщи, вечер скришно се напивам, опитах да се самоубия с хапчета и алкохол, нищо не се получи, абсолютно нищо не ми стана, освен че заспах, а сутринта се събудих, разочарована, че все още съм жива. Запознах се с едно момче, което също се е опитвало да се самоубие, лежал е по болници и т.н., той се опитва да поговори с мен и да ми помогне, но със всяка дума още повече ме разстройва и само ме изнервя. Нямам желание за нищо, дори не желая да говоря с приятели или да излизам, а и се чувствам сама. Всеки си има свои проблеми и никой не желае да се занимава с мен, дори родителите ми. А проблемите в семейството ми още повече задълбочават кризата ми. Баща ми остана без работа, майка ми е на косъм също да бъде съкратена, зле сме материално, взехме много заеми най-вече заради мен, приеха ме в университет и трябваше да си платя семестъра. Имах момент, в който реших че няма да уча тази година, но родителите ми не искаха да чуят за това, казаха че ще направят всичко възможно да вляза в университет. Това ме накара да се чувствам още по-виновна, яд ме е че това лято не можах да си намеря работа и да си изкарам сама пари, яд ме е на баща ми, който започна да пие много и като че ли за нищо не му пука, отчаял се е повече от мен. Майка ми е изнервена заради кавгите помежду им, пие лекарства, и никой от тях не забелязва че и аз се разпадам и губя надежда. Страхувам се, че всичко това ще свърши зле. Дори и приятелят ми ме заряза с думите, че иска да си останем само приятели, и аз приех това с много болка, защото го обичам, за пръв път обичам истински. Останахме си приятели, но точно сега, когато имам най-голяма нужда от приятелството му и от разбиране, той не ми обръща никакво внимание. Обикаля си по екскурзии, ходи на гости, по цял ден се размотава, когато поисках да се видим, за да споделя, каза че не е в града, решил да хайманосва, но когато се приберял щял да ми звънне да се видим. Вече няколко дена го чакам да ми звънне, страхувам се, че когато той се сети за мен вече ще е твърде късно. Затова реших да напиша тази тема и ако е възможно да намеря някой, който може да ми обърне внимание. В момента се чувствам добре, но знам че отново ще полудея и ще се обърна към алкохола и хапчетата.
Страх ме е от самата мен. Моля ви, помогнете ми!

**w0sh** · 08-26-2009, 16:55

Какво прави слабата воля с човек.

**Jumbie483** · 08-26-2009, 17:00

Бъди силна. Направи го заради родителите си. Може би в този момент те имат нужда от теб. В никакъв случай не прибягвай го хапчета и голямо количество алкохол. Няма да ти помогне..
Спомни си какво си казвала на приятелите си за самоубийството. Припомни си коя си била преди.. Едната му криза не е способна да те убие. Просто трябва да се държиш и да гледаш на абсолютно всичко от положителната страна. Иначе ще затъваш все повече и повече.

**barbapapas** · 08-26-2009, 17:18

Предполагам ти е все едно дали някой ще ти напише "Не, не го прави" или "Давай, какво ми пука"... Ясно, че сега животът ти е доста труден и явно си стигнала до избора на тази кратка стъпка, с която искаш да се отървеш от всички проблеми и всичко просто да свърши. Ок, представи си - самоубиваш се и ти навярно си мислиш, че на никой няма да му пука за теб, но като изчетох какво си написала, колкото и да ти се струва странно - има на кой да му пука за теб. Най-малко на родителите и на тях им е много трудно навярно в този момент. Те са минали през това много пъти сигурно, животът е труден и несправедлив, НО понякога. Понякога на човек му е ужасно трудно, но си заслужава да продължиш, колкото и да се чувстваш безсилна. Защо трябва да минеш през целият този ад се питаш, защо не си се родила в семейство с пари, защо нямаш приятелят, който винаги ти обръща внимание. Това е начинание, ако го преминеш съм сигурна, че ще намериш своето щастие. Сама написа, че преди си помагала на свои приятелки, но сега нямаш сили да помогнеш на самата себе си. Сигурна съм, че ти е много трудно в тази ситуация и сигурно проклинаш всеки ден, НО защо ще се отказваш???
Сред тези проблеми и този ад около теб ти просто имаш нуждата да се хванеш за някой, който да те измъкне, от мъничко щастие, което да те спаси. Повярвай ми, ще успееш да го намериш, ти нямаш нужда нито от психиатър, нито от психолог, нито от алкохол или хапчета. Имаш нужда от човек, който да ти помогне и да те извади от тази дупка, защото явно сама не можеш да откриеш правилният път. Аз съм готова да ти помогна, но първо сама трябва да си готова за това.

**stefity** · 08-26-2009, 17:32

Всеки винаги е имал подобни ситуации в живота. Едни по-сериозни и значими други пък не толкова. Но знаеш ли... да се отправяш към алкохола, хапчетата.... и смъртта е много по-лесният вариант, нали? Но не винаги лесното е правилно. В този живот човек трябва да се бори. Много е лесно да се откажеш. Да кажеш майната му! И да се залееш с поредната доза алкохол и самообвинения в неща за които самата ти нямаш вина. Ти си на 19, млада, умна и амбициозна жена с цели. Сигурна съм, че е така. Замисли се. Нима на родителите им е лесно? Ни най-малко. Затова точно в такива моменти трябва да сте най сплотени. Да говорите помежду си, а не да се затваряте в себе си, да се карате и т.н.
Колкото до парите... те са нещо, което го имаш днес, а го нямаш утре и обратното. Винаги се намира изход от безисходицата и ако самата ти не се вземеш в ръце, а продължаваш да се вайкаш как няма никой покрай теб ще затъваш още повече. Трябва ти мотивация. Трябва ти тласък, който да те накара да се изправиш и да започнеш се справяш по един или друг начин. Помни - сега навлизаш в живота, и ако точно сега се откажеш от него губиш много!

**hardball** · 08-26-2009, 17:37

Няма нещо на света, което да си струва да се откажеш. Просто няма. Дори да си на дъното- ще се махнеш, ще потърсиш нова алтернатива, въобще не се залъгвай, че самоубийството е начин.
Самоубиват се глупави хора. Самоубиват се слаби хора.
С хапчетата и алкохола същата работа. Избистри си нещата и се обърни към себе си, спри сама да си подриваш щастието.

**hardball** · 08-26-2009, 17:48

Абе то всеки изпада в някакви положения, ама именно като се позакалиш малко не мислиш вече за такива неща.
А дали всеки изпада в такива ситуации е мноооого спорно.

**ShtrudeL** · 08-26-2009, 17:56

Трябва да си психически нестабилен (идиот),за да се самоубиеш в каквото и положение да си.
Ако аз трябваше да се самоубивам например да съм го напрвила отдавна.

**gsh** · 08-26-2009, 19:38

айде без

**Decu** · 08-26-2009, 19:45

иска се голяма смелост да се самоубиеш.
пък и веднъж се живее. казваш, че си в университет...животът ти тепърва започва...образование, кариера, семейство..
едва ли искаш да пропуснеш тези неща...всеки има трудни моменти, но затова трябва да сме силни и упорити!

**SouthStandServiceLad** · 08-26-2009, 19:47

Уош ли е къв е да попадне в кофти ситуация и тогава да говори за слабоволие.
Девойката има нужда от помощ и изобщо не е срамно да я поиска, само че се съмнявам, че тук е мястото, където да направи това. Честно казано ние се смееме, когато някоя пикла заговори за самоубийства, но има реални хора в реално време, които не намират смисъл в живота си. На скоро съвсем нормален човек от моя блок сложи край на живота си, скочи от прозореца. Със сигурност става дума за психическа нестабилност, но въпросната девойка има смелостта и желанието да тръгне нагоре и си дава сметка, че просто е в дупка.

**w0sh** · 08-26-2009, 19:56

Уош ли е къв е да попадне в кофти ситуация и тогава да говори за слабоволие

Аз не говоря само за авторката, нито я осъждам.
Хапчета, алкохол, също са признаци на трудност с преборване на себе си.
Пък аз си имам своите проблеми, които хич не са цвете за мирисане.

Аз уча психология и мога да и препоръчам да посети психотерапия макар че това струва пари. Това няма нищо общо със психиатъра и с психоаналитика и не се стреми да лекува, а да помага.
Дори няколко сеанса могат да помогнат на човек.

**dan40123** · 08-26-2009, 20:44

щом не си успяла веднъж това трябва да ти даде знак че има за какво да живееш трябва да ти подскаже да не се упитваш да правиш такива неща а да продължиш своя живот независимо какъв е пътя ше ми кажете че не е така ама аз ше ви кажа че просто това е вариянта няма друг
това че не си успяла първия път трябва да ти даде знак че Трябва да живееш и ще намериш за какво даже може и да си го намерила вече недей се отказва на 19 години си имаш да живееш още поне 3-4 пъти по толкова един ден ще имаш деца и тогава като се замислиш какво си искала да направиш ще се изплашиш за децата си и това ще усили обичта ти към тях ако сега ти се вижда зле положението след време ще стане добро просто живота е на вълни някои са големи някои са малки ама винаги ги има и те са за това да се прескачат...

**hardball** · 08-26-2009, 21:54

Първоначално написано от Decu

иска се голяма смелост да се самоубиеш.

Най- голямата глупост евър...

**hardball** · 08-26-2009, 22:08

Винаги има начин да се измъкнеш. Смелост се изисква когато примерно някога хората са се самоубивали за да не ги затрият враговете и т.н. или убивали жените си, за да не ги изнасилват турчолята.
Това да не намериш изход от ситуацията и да направиш нещо, да промениш нещо - това не е смелост.
Смелост е да те е страх и да си несигурен и да те боли, но да направиш това, което трябва. Каква смелост виждаш в това да си отнемеш живота, защото те е страх и те боли?
Вместо да се бориш с проблема и с чувствата си цепиш напряко?!

Смелостта да си преодолееш инстинкта... ти като се нагълташ с хапчета или усещаш, че кръвчицата ти изтича усещаш колко са сериозни нещата по някое време и тогава се разбира дали наистина ти се живее. Понякога просто ти се иска да "се махнеш от тоя живот" ама не преценяваш колко сериозно е това и че друг шанс нямаш.

**hardball** · 08-26-2009, 22:28

За мен силен не е тоя човек, дето ще си тегли ножа като е в безисходица, а тоя дето въпреки това ще тегли майната на всичко и ще започне от нищото.
Всеки, който се изправи срещу демоните си е смел, но герой е този, който се върне да разправя.
Депресията е болест на психиката. Лечимо е, обаче просто трябва да се бориш със себе си.
Аз никого не мога да съдя- просто за мен това не е опция по никакъв начин.

**Tokarev** · 08-26-2009, 22:35

Да се самоубиеш е супер лесно, в зависимост от избрания метод.
Колкото по бавен е - съответно толкова повече време имаш да преоценяваш дали наистина го искаш или не, или пък да започнеш да съжаляваш.
Трябва да се избират начини при които нямаш никакво време за размисъл когато веднъж решиш и започнеш.

**w0sh** · 08-26-2009, 22:46

Има резон в думите на кънта.

**hardball** · 08-26-2009, 22:49

Първоначално написано от hardball

Депресията е болест на психиката. Лечимо е, обаче просто трябва да се бориш със себе си.

Всеки, който се изправи срещу демоните си е смел, но герой е този, който се върне да разправя.

Май пак е от ония случаи, дето сме на едно мнение ама спорим

**hardball** · 08-26-2009, 22:51

Еми да, ама не би трябвало, защото са лечими неща.
Процентът на хора, които умират от психичните си разтройства нараства, много е шашкащо това. Какво излиза? Обществото ни бълва хора, които нямат стабилна психика.

**w0sh** · 08-26-2009, 22:58

Добре че има психично изкривени хора, иначе без хляб ще остана.

**hardball** · 08-26-2009, 23:00

Ти с това следване всъщност не учиш ли за психолог или после можеш да специализираш психиатрия?

**w0sh** · 08-26-2009, 23:03

Аз хич дори не възнамерявам да се занимавам с терапии.

За психиатър първо требе да вземеш медицинско и след това психология.

За психотерапевт и психоаналитик се специализиара клнинична психология и психология на личността(или нещо такова)

Аз искам марктетинг и психология в рекламата.
Но имам още 3 години да реша де.

**w0sh** · 08-26-2009, 23:07

Първоначално написано от Battlescarred

Първоначално написано от w0sh

Добре че има психично изкривени хора, иначе без хляб ще остана.

А не те ли притеснява, че ще се чалнеш, ако по цял ден си имаш работа с разни изкривени?

На това отговорих по-долу без да искам.

Вероятно ще се чална, но никой нормален не записва психология (в което се убедих като се запознах с колегите си)

**hardball** · 08-26-2009, 23:11

Що бе, типчета са

Половината от курса ти ми се оказаха авери

Тема: склонност към самоубийство

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

склонност към самоубийство

Правила за публикуване