нещо съм се депресирала..
цяло лято го карам на нулево настроение.. излизам с някой един-два пъти в месеца колкото да се каже че излизам
искам да започне даскало,да е есен (любим сезон...), да е студено,да вали,да е тъмно и да се лутам из улиците под дъжда
после да се прибера и цяла нощ да стоя над учебниците под светлината на нощната лампа,с чаша кафе в ръка
да не виждам никой и да затъвам все повече в работа
да се подлагам на стрес всеки ден и да не спя от нерви..
боже как ми липсва това чувство на умора и липса на желание за всичко
и само една малка искрица надежда да светка..
обичам времето когато изнемогвах под напора на всички задължения,когато едвам заделях десетина минути да вляза в банята,когато ми оставаха само 4-5 часа за сън,когато вечно бързах за някъде и вечно закъснявах,а после съжалявах..
липсва ми това чувство на физическо и психическо изтощение,но пак продължавах
хем ти е гадно,хем те мотивира да не спираш..
искам пак да е така,толкова ли е странно?