Чувствам се эле

[Jesssy]

3дравейте.
Ясно ми е,че на никого не му се эанимава с чужди ядове,но ми е много эле,нямам на кого да споделя и именно эатова се насочих към тоэи форум.Ще бъда кратка,эащото колкото и да говоря надали ще успея да кажа всичко,което искам.
Чувствам се много эле,эащото животът ми стана праэен.Няма емоции вече,няма хора,на които да мога да раэчитам и да энам,че са с мен и в добро и в лошо.И от това много ме боли.3агубих всички хора около мен,всичко "приятели",които в последствие раэбрах,че на са били нищо повече от хора эа бира и лафче.На 18 съм и предвид въэрастта ми положението,в което се намирам е иэключително болеэнено.Най-хубавите години,ала бала,а аэ нямам никого и ставам от леглото с меланхолия.Това е.Преди имаше емоции,имаше с какво да эапълня ежедневието и да се усмихвам.Вече не е така.Това е.Просто исках да го кажа.Нямам на кого.Благодаря,че прочетохте написаното от мен.Желая ви от сърце на всички да сте щастливи и да има ПОНЕ ЕДИН човек,който да энаете,че е до вас НАИСТИНА.

[w0sh]

Тъй де и аз на 18 осъзнах горе долу същото.

Само случайността може да го промени.

[sulley]

Сега ще разбереш как се чувстват тинейджърите.

Мисля,че всичко е период,ще отмине.В животът лошите моменти може и да са повече,но все пак има равновесие и отново ще дойде времето да се събуждаш усмихнат и там останалите баналности,които прави един наистина Хепи човек.

Въпросът е да бъдеш силен и да преодолееш точно тези кофти периоди.
Айде успех и воля ти пожелавам.

[Jesssy]

Сега ще разбереш как се чувстват тинейджърите.

Мисля,че всичко е период,ще отмине.В животът лошите моменти може и да са повече,но все пак има равновесие и отново ще дойде времето да се събуждаш усмихнат и там останалите баналности,които прави един наистина Хепи човек.

Въпросът е да бъдеш силен и да преодолееш точно тези кофти периоди.
Айде успех и воля ти пожелавам.

Благодаря эа пожеланието,ама эа съжаление с пожелания нищо не става.
И съм момиче.

[w0sh]

Това събитие се случва горе долу когато човек поумнее малко и открие кои хора са му истински ценни.

Не може да се сравнява с тийнейджърските олигофрении тип: никой не му пука за мен.

Първата стъпка в това да откриеш човек, който наистина ти е близък е да разбереш, че нямаш хора до теб. После да го приемеш и накрая да го промениш.

[resinger]

Аз съм на почти 16 и се чувстам също така. Имам приятели в добри отношения, но не е както преди. Никога съм нямал и сериозна приятелка, може би защото съм доста срамежлив. Вярвам, че този момент някога ще свърши, но по цял ден съм като труп, все едно съм извън цивилизацията.
Дано и при теб нещата се подобрят.

[sulley]

Вярно е,че повечето тинейджъри не знаят какво искат и затова не са и щастливи,но има и някои,които са твърде чувствителни в тая възраст и все пак могат да оценят нечия липса и наистина да страдат за това,а да не е просто каприз.

[Python5]

Запознай се с нови хора. Явно е, че досегашните не са били подходящи.

П.П. И не обещавай неща, които не изпълняваш (например подписа ти ).

[fc]

Само депресиращи теми в този форум. Ще ме откажете. Погледни от добрата страна на нещата. Не си длъжна/ен на никого, имаш избор с кого да излизаш и т.н.

[Jesssy]

Това събитие се случва горе долу когато човек поумнее малко и открие кои хора са му истински ценни.

Не може да се сравнява с тийнейджърските олигофрении тип: никой не му пука за мен.

Първата стъпка в това да откриеш човек, който наистина ти е близък е да разбереш, че нямаш хора до теб. После да го приемеш и накрая да го промениш.

Благодаря эа точните думи.

[LadyDi]

Вярно, че в тази възраст става така. Бях забравила. И аз бях много депресирана на 18. Много промени настъпват и в живота, и в психиката в тези години. Няма страшно, въпросът е да не се предаваш
Но няма да избягаш от това настроение, каквито и съвети да ти дадат тук. Ще се наложи да го приемеш и да поживееш така още известно време. Окуражителното е, че при всички минава

Между другото, чети по-често тук форума. Ще установиш, че не си най-зле :P

[shmurkam]

Поговори си с моя доктор Джак Даниелс и ще спреш да...чувстваш.

Не, сега сериозно,и аз съм имала такива периоди. Мда, живототът е шитав. Намери си занимание, хоби, каквото и да е и да ти е забавно да го правиш сама(опа,мръсното ми подсъзнание...) Аз например чета много или рисувам разни глупости, в началото е трудно да свикнеш, но после осъзнаваш, че не можеш да спреш Споко, сега започваме училище, все ще се намери кво да правиш. Научи се да живееш за себе си, а не за хората. Егоизмът понякога е полезен. Е, успех.

А и един съвет, в никакъв случай не изпълнявай първото ми изречение Патила съм си много.

[Jesssy]

Вярно, че в тази възраст става така. Бях забравила. И аз бях много депресирана на 18. Много промени настъпват и в живота, и в психиката в тези години. Няма страшно, въпросът е да не се предаваш
Но няма да избягаш от това настроение, каквито и съвети да ти дадат тук. Ще се наложи да го приемеш и да поживееш така още известно време. Окуражителното е, че при всички минава

Между другото, чети по-често тук форума. Ще установиш, че не си най-зле :P

Честно каэано не съм от хората,които като видят,че и на някой друг му е эле и им става по-добре.3ащото дали на някой му е кофти или не,моето положение няма да се промени.Обичам усмихнати хора и най-много просто да ме хване яд,че депресията е масова.

[Vikitooo]

Предполагам, че това е моментно състояние, което ще отмине.

[Hilary_]

" Ясно ми е,че на никого не му се эанимава с чужди ядове "

Напротив ... този форум е точно за това!!!

Колкото и тъпо да звучи и аз съм се чувствала така ... и в крайна сметка до някъде наистина се оказва така, но все пак живота е един ии трябва да го изживееш по незабравим начин ... аз съм разбрала, че няма смисъл от депресии и всичко останало .. Приятели няма ... или ако има са много малко ... Любимите хора рано или късно ни предават ... Това е ... трябва да се бориш приемайки фактите, защото живота няма да ти ги даде на готово ...

[w0sh]

Тука се оказа че всеки се е чувствал така, а повечето си нямат и идея за какво става дума, а говорпт за нпкакви глезотии и капризчета.

[Hilary_]

Тука се оказа че всеки се е чувствал така, а повечето си нямат и идея за какво става дума, а говорпт за нпкакви глезотии и капризчета.

Айде докажи, че са "капризчета" за повечето ??
Нима знаеш какъв им е живота та си седнал да определяш кой го е изпитал истински и кой не ... ??

[w0sh]

Да мисля че съм се срещал с живота.
И съм минал по пътя ан средностатистическия тийнейджър, за да знам какво му минава през главата.

[LadyDi]

Вярно, че в тази възраст става така. Бях забравила. И аз бях много депресирана на 18. Много промени настъпват и в живота, и в психиката в тези години. Няма страшно, въпросът е да не се предаваш
Но няма да избягаш от това настроение, каквито и съвети да ти дадат тук. Ще се наложи да го приемеш и да поживееш така още известно време. Окуражителното е, че при всички минава

Между другото, чети по-често тук форума. Ще установиш, че не си най-зле :P

Честно каэано не съм от хората,които като видят,че и на някой друг му е эле и им става по-добре.3ащото дали на някой му е кофти или не,моето положение няма да се промени.Обичам усмихнати хора и най-много просто да ме хване яд,че депресията е масова.

Добре, тогава не чети тук.

И по-скоро имах предвид, че ще видиш доста глупости, които да те развеселят, но нищо. Явно си доста сериозна

[vagarious]

Горе главата.Най-трудно е в тези моменти и именно тогава не трябва да се предаваме.Ще премине и най-важното е, че не само ти имаш тези моменти.Всеки ги има.Много съм съгласна с w0sh. Айде успех, а сега се усмихни.

[Hilary_]

Да мисля че съм се срещал с живота.

Това, че си по - голям (не ти знам годините) не значи, че "си се срещал" с живота повече отколкото един тийн... мисълта ми е, че повечето са си разглезени, но има и такива, които още от малки им се налага да израснат въпреки годините си по ред не чак толкова приятни причини ... (ако ме разбираш .. )

И съм минал по пътя ан средностатистическия тийнейджър, за да знам какво му минава през главата.

Ти си минал "своя път" ... а за всички останали няма как да знаеш какво мислят или чувстват ...

[LadyDi]

Hilary_, всеки тийнейджр (без изключение) е склонен да драматизира. Неговите проблеми винаги са най-големите и най-сериозните. И никой не ги вини за това, но трябва да са отворени към съвети и когато някой им каже, че е "минал" по този път, да не подскача като ужилен. Защото всички минават по един и същи път. Докато не се отделиш от семейството си и не започнеш да чертаеш сам пътя си, пътечката е все една и съща.

[w0sh]

защо си мислите че всички ст етолкова уникални.
Само като четеш в този форум и си ползваш мозъка може да разбереш, че тийновете мислят еднакво.

То и хората по принцип са така.

Я ми кажи какви грандиозни проблеми може да има един тийнейджър?
Само в този форум рядко се среща проблеми, който наистина да е сериозен.

[Hilary_]

защо си мислите че всички ст етолкова уникални.

Защото всеки по себе си е уникален ... не съм го решавала аз а просто е така!!! ФАКТ ...

Я ми кажи какви грандиозни проблеми може да има един тийнейджър?
Само в този форум рядко се среща проблеми, който наистина да е сериозен.

Починали родители (един или двамата) + това, че му остава сам/а да гледа братче, сестриче ако има такива ...

Неизлечими болести, които малките деца все по често започнаха да се раждат с такива или да ги придобиват в много ранен етап от детството си ....

Някои деца приемат много тежко дори един развод ... всъщност за едно малко дете това наистина си е нещо неприемливо...

Малтретираните деца (без значение дали ще е домашно насилие или от "отворковци" ) ... особено ако е ежедневно!!!

Всекидневни обиди, заплахи от връстници ... да на пръв поглед са безобидни, но предполагам си слушал новините и знае за какво става дума през последните години за насилието и агресията точно у тези недорасли деца ...

мисля, че горе долу ти стана ясно за какво говоря ... и пак казвам НЕ при всички е така .. и го казвам просто, защото НЕ знам какво е в главата на едно дете (както ти си мислиш, че знаеш и всичк ое "каприз" ...

[LadyDi]

Да мисля че съм се срещал с живота.
И съм минал по пътя ан средностатистическия тийнейджър, за да знам какво му минава през главата.

Hilary_, СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ

С Р Е Д Н О С Т А Т И С Т И Ч Е С К И

Него не го малтретират, неговите родители не са починали, не е неизлечимо болен, нито е дете в разведено семейство.
Той е обикновено хлапе, с пъпки на носа, влюбено в момичето/момчето от съседния клас/парка.
Уникален е, да. По цвета на очите, по цвета на косата и по броя пъпки. Но в емоциите си, СРЕДНОСТАТСТИЧЕСКИЯ тийнейджър е абсолютно еднакъв.

Не търси спор там, където не съществува. Не прави извадка от обществото, когато говорим за мнозинството.