Не чувах - посветено на сестра ми

**BaBsYyY_SeXyYy** · 04-05-2009, 09:00

Бях просто дете.

Обикновено... и все пак различно.

Малко, страхливо врабче,

което обаче не чурулика.

Усещах в себе си сърцето,

но не чувах как тупти.

Не чувах птицата в небето,

виждах само, че лети.

Не чувах шума на вълните,

не чувах как морето шепти.

Как разказва за тайните

на морското дъно и вълшебни страни.

Не чувах как нежно

трополят дъждовните капки.

Не чувах как тежко

и силно кучето лае.

Не чувах, не можех да чуя,

онзи, вълшебният глас

на моята мама, татко и кака,

дори за минута, за час.

Не чувах дори,

собствения си глас

Не знаех дали

е нежен, или може би груб.

В цветен филм участвах,

безмълвен и ням.

С очи "Обичам те" казвах,

с думи не знаех как.

Сега чувам, не с ушите си.

А с друго, мое ухо.

Чувам на живота звуците,

шумовете на новия ден.

И ето ме сега - щастлива,

съвършена - не, но по-добре отпреди.

Сякаш някой пусна звука на телевизора.

Днес сърцето ми благодари.

***
Сестра ми е с кохлеарен имплант - преди това не чуваше. Затова написах това стихотворение, за всички, които са имали щастието да прочуят отново.