Охх хора много ми е болно

Уж го бях преживяла, а ето пак го мисля. На 16 съм и тази година имах за първи път гадже..може би от там идва проблема, че всичко беше за първи път при мен. Но нещата не вървяха още от самото начало...аз виждах, че той не ме харесва (обича, е по -силна дума), не държи на мен. Много е гадно да се чустваш нежелан, знаете ли? Защото точно така се чуствах и след мнoгoбройните пъти наранена от него реших да действам на принципа "пусни някого на свобода, ако те обича той ще се върне"...Е..той не се върна, но защо ли аз не останах изненадана

Смея да кажа, че не го обичах...той не ми позволи да го обичам. Но защо сега след вече 3 изминали месеца след раздялата ни аз продължавам да го мисля, да сравнявам всяко едно момче с него...опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня къде сме били, какво сме правили заедно, за да го направя пaк и да си спомня пак за него. Отдавам толкова голямо значение на някоя песен, място свързано с него. На моменти си задавам въпроса "Абе аз добре ли съм, защо го мисля толкова?!".

Пак казвам, не съм го обичала, не е имало любов между нас, а чисто губене на време. Защо бе хора го понасям така тежко ?! Дали защото ми е било за първи път с него, дали защото е бил първото ми гадже?! Не мога да си го обесня...не е по- специален от останалите, но явно титлата "пръв" го прави такъв..