Почти във всяка една тема някой се оплаква че е наранен.. Друг се пита има ли любов.. Третия страда.. Всеки се оплаква "защо трябва да страдам.. той/тя ме нарани.. " и т.н. и т.н.. Други пък са напълно отчаяни от любовта чудят се дали тя изобщо съществува. Аз лично съм се питала всички тези неща.. Но замисляте ли се че това е любовта.. ? Не можем винаги да сме щастливи нали? Как мислите ако всичко беше розово и прекрасно то любов ли щеше да е? Не мислите ли че именно това е любовта Щастие ... но и СЪЛЗИ и БОЛКА.. ? Не трябва да надценяваме любовта.. защото тя е такава.. носи незабравими моменти но и много тъга.. ако я надценим.. то тогава това ще е една от най-големите ни грешки. Трябва да я приемем такава каквато е не мислите ли?