Снимай ме така, после разкажи на другите, че ме е имало някъде в града, в който никой не е стъпвал. Снимай ни така и понякога поглеждай- да, били сме прегърнати. Снимай всяко мое движение, за да не забравиш последователността на жестовете ми. Снимай егоистичния ми поглед, който не искам да забравиш. Снимай лудия, страшния, сърдития, гладния, любовния поглед, който някога съм ти давала.
Снимай чакането, пред голямата зала. Снимай думите, прегръдките, задниците, фасовете, тънките усмивки, целувките, седмицата...
Има достатъчно лента...стига да искаш да помниш...