Нихи
ПЛЮЯ
плюя на твоите стремления
на живота
и на
също така светлината
на всички възхваления
защото тъмна, тъмна
остава си гората.
Изкормих сърцето
захвърлих го
жадно да цвърчи
застинало на пещ.
Това е, което
усмихва ме
в сардонит зловонен
сапфирено сив зловещ.
Аз сам съм се родил
сам вътрешно живея
и сам ще си умра.
Стълб кръводървесен
извисен до небесата
разкъсал 'давно плътта.
И няма топлина
погълнахме луната
заплюхме радостта
в жлъч потопих сърцата.
А бях толкова невинен
докато
един
безоблачен ден
не ми обясниха правилата.
Камък и жила
с отрова кръв
с ръце ножове
с очи гранит.
Ръцете вдигам
към небето
да го строша
Аз съм сардонит.
"Надежда?
Повръщам върху сиянието на вашата празнота, градена на надежди.
Буря нека овъгли месата ми и изпепели това, което остана.
В живота си - винаги сам,
винаги сам, Калам."
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Отвратително е.Първоначално написано от Dimana99
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last