Всяка вечер когато гледам към Луната, аз си мечтая за теб - как седиш до мен и моето тяло е притиснато в твоето, как ръцете ти са впити в косите ми и ме опсипваш с целувки .. единственият звук , който разцепва тишината е пулсът ми .. желая те, но ти си толкова далеч .. дори и не подозираш за чувствата бушуващи в мен. От мисълта, че никога няма да те имам сърцето ми се къса. Ако за всяка моя сълза падаше по една звезда, Луната най- добре щеше да знае какво значи самота. Но нещо в мен ми казва да продължавам да вярвам и мечтая, че някой ден когато броят на звездите се увеличи, щурците пригласят на вятъра и Луната свети по- красиво от всякога, ние най- накрая ще бъдем заедно !!