Ухапал ме е комар и не мисля трезво*. Разбирай - попочесвам си се. Странични ефекти от това да спиш на тераса(не препоръчвам). Това в случай че се пулиш и се чудиш какво се крие зад заглавието.

* Връзката между двете събития е имагинерна. Или по-простичко казано - връзката между тях съществува само в нечии болен мозък, понеже няма такава.

За да ми бъде забавно в последните дни се случиха достатъчно интересни събития, които ме учудиха. Всъщност събитията не са учудващи, а по-скоро начина по който аз реагирах. Тъй като седнах да пиша и се оказа невероятно дълго(и предполагам оттегчително), а знам колко ви хареват дългите теми, ще направя нещо което по принцип не правя. Ще ви го синтезирам. Но за мазохистите, ще предоставя възможността цялото нещо да бъде прочетено барабар с правописните му грешки и прочее.

Синтеза

Накратко казано срещнах жена и се получи нещо което не се беше случвало от... ъъъммм... две хиляди и четвърта насам. Значи около пет години. Но пък и не беше същото. И все пак много си напомня за влюбване от пръв поглед.

Да кажем че по абсолютно не-трезвата ми преценка всичко със съществото си беше наред. Но в един по-късен етап започва да вали информация отвсякъде че това е един ... ъм, как да го кажем по-меко... пълен боклук.

Проблема

Преодолях първоначалното раздвоение по въпроса дали да вярвам на собствената си преценка или на тази на останалите. Но сега възникна едно друго раздвоение. Приемайки че другите са прави и това същество е точно толкова лошо колкото го описват, това означава ли че аз трябва да се откажа? Или пък трябва да се опитам да помогна на съществото да се промени към нещо по-добро? И в последният вариант - искам да знам точно защо да си троша нервите и да си губя времето?

За мазохистите

Е, нали обещах. Пълна, несъкратена и нецензурирана версия:

- Ако смяташ да продължаваш така... просто спри за да сляза - каза възмутено номер Осем.

Сис плавно натисна спирачките. Километража стремглаво падаше надолу. Сто и осемдесет... сто и четирсет... деветдесет... Мерцедеса изръмжаваше като смъртно ранен чифтокопитен добитък всеки път когато минаваше на по-долна предавка. Усещането е сравнимо само с това да се опиташ да изстреляш четирсетгодишен соц трактор в станционарна орбита със собствената му мощност. В крайна сметка Сис отби и спря. Настъпи мълчание, в което той си държеше с една ръка волана, с другата скоростният лост и беше вперил поглед напред. А доколкото можеше да види с периферното си зрение съществото на дясната седалка беше вперило изумен поглед в него. Прекараха половин минута в подобна поза.
- Ще слизаме ли? - попита без капка заинтересованост Сис.
Съществото не каза нищо, а просто излезе. Затвори вратата, дръпна се и се загледа в колата.

Той прещрака напосоки песните. От колоните се понесе "Static X - The Only", след което Мерцедеса изръмжа с недоволство срещу земната гравитация и залепи единственият си пътник на седалката. Километража отново почна да се катери нагоре. Сис се наслаждаваше на апокалиптичната гледка в задните огледала - пусти улици, всички светофари мигат с мръсно жълтото си, а някъде там назад някой беше излязъл на средата на трите платна и гледаше след него.

"Архивен кадър" помисли си Сис. Последният път като заряза някого така беше собствената му баба. Не беше спряла да му намила как пушел прекалено много, при което Сис просто беше спрял на първата отбивка, прилъгал баба си да слезе да си набере някакви цветенца и след като тя слезе - беше натиснал газта до ламарината. Вярно че само се скри от хоризонта, отби, изпуши една цигара и се върна да я вземе. Но този път не смяташе да се връща за номер Осем. Баба му понякога му готвеше палачинки и мусака. Номер Осем - какво?!? Беше преспала с него два пъти. Пф. Да си хване такси.

Целият текст: тук(енкодинга сами си го оправяйте ако не ви е наред) (31,507 bytes)
Същото, в архив: тук(сваляш, разархивираш, четеш - не се занимаваш с енкодинга) (11,216 bytes)