Добре,ето я и моята история...ще я съкратя малко.Може да звучи леко объркана,но едва ли с подробностите ще ви улесня,така че...да...
В началото на миналата учебна година се запознах с едно момиче от новия ми клас.Сприятелихме се и станахме много добри приятели.Винаги ни беше забавно.Споделяли сме си много неща.Говорили сме си по скайп до 3,4 часа...на другия ден спим в часовете...първа смяна нали...таа...да..В последствие я опознах повечко и разбрах че тя е изключителен човек...по много начини.Тя харесваше едно момче от десети клас.А аз...аз се влюбих силно в нея...Той не и обръщаше внимание,а това я нараняваше,следователно и мен...Говорила ми е много за него,което много не ми допадаше,но все пак си мълчах,защото ако и кажех какво изпитвам,само щях да объркам нещата,а и нея...Мина известно време и тя започна да осъзнава,че няма да се получат нещата с него.Това още повече я натъжи.Един ден като влязах в класната стая и я видях на прозореца да плаче...Направо ми се обърна корема.Утеших я с каквото мога...В крайна сметка реших да и кажа за чувствата си,защото първо-не можех вечно да си мълча,а и второ-може би нещата щяха да се развият добре...не че имах големи очаквания,но все пак...Казах и какво изпитвам,при което чух не много приятното словосъчетание "само приятели" ;D .Каза че и трябвало малко време заради оня там...добре разбирам я...още и е в главата...По-лошото беше,че вече не бяхме и "само приятели".Не си говорехме,гледаше да ме избягва...а когато я спрях и исках да и кажа,че не е нужно да ме подминава...тя просто не каза нищо,ами се качи с приятелките на горния етаж...Не издържах и се разплаках...Не влязох в следващите 1,2 часа и след това не си спомням дали я видах пак.Прибрах се вкъщи...поплаках си малко.После тя ми се извини за постъпката си.Поуспокоих се малко...и си казах,че ще мине малко време...всичко ще си е както преди...Излязох събота с един приятел малко по центара,колкото да се разсеям и да не мисля много за нея...Но с уви,с моя кофти късмет я видях и там...при това с момче o.O Седнах веднага до най-близката пейка,защото...щях да се пръсна буквално.Дойде лятната ваканция...нямах никакъв контакт с нея,с исключение,че може би си писахме един път на седем,осем дена...и то нищо особено,ами "как си,туй онуй"...Разбрах,че са скъсали с оня,дето го видях на центара с нея...което дефакто ми беше през...нали...Но от месец и половина някаде насам,пак започнахме да си пишем и говорим с нея,и не само това нали,ами пак си ни е така забавно,майтапи и т.н. с други думи,всичко все едно си беше както преди да се случи тази история.Което ми е повече от приятно.Не съм я канил да излезем,защото просто не исках да разваля момента...Но...все още съм влюбен в нея...и сега не знам какво да правя.Та според вас какво трябва да направя-да се опитам отново или...да оставя нещата така?

Извинявам се за правописни и граматически грешки,просто гледам вече леко размазано...