Уффф... при мен ситуацията беше долу-горе подобна... Познаваме се от родилния дом още и в детската бяхме "гаджета" после си останахме приятели (най-добрият ми сред момчетата)... до един момент, в който аз осъзнах, че той АДСКИ ми харесва и като външност и като характер и като човек... като се скарахме за нещо, аз му се извинявам, независимо, че той е виновен и т.н. абеее мн гадно беше щото и на приятелките ми не можех да кажа, щото го познаваха и като ги знам как не могат да си държат устата затворена... та един ден му казах по скайп, щото той беше отишъл за лятната ваканция да живее извън БГ и аз точно тогава му казах ама в началото като замина още, и той каза, че и той ме харесва отдавна и така... аз бях мн щастлива, всичко беше ОК, обаче като се върна докато не тръгнахме на даскало, не пожела да се видим, а после като тръгнахме той ме гледаше някак си с други очи. Обаче след време ми омръзна, тръгнах с друго момче, той не изказа някакви претенции, че му изневерявам едва ли не и така... Малко ни се поразвали приятелството, щото сега почти не си говорим, ама нищо...

P.S. Каквото и да ти казваме ние, слушай само себе си... аз постъпих така и не мога да кажа, че съжалявам, но определено не е както преди...