Добре бе .

Не ви ли дразнят някакви случайно сблъскали се с вас хора/възрастни , непознати за вас - млади стари всякакви , в магазина , на улицата , в парка , на работа в училище , които ей така ни в клин ни в ръкав почват да ви разпитват:

"Ти на кой си момченце/момиченце?"
"Вашите какво работят , къде живеете?"
"Къде учиш , познаваш ли еди кой си от тоя квартал"
"Ама той баща ти не беше ли еди кой си там ?

Почвате ли да се обяснявате подробно до девето коляно да отговаряте на интервюто за родители и семейство?

И ако не , как по точно отблъсквате наплива от въпроси и се отърватаве любезно от любопитстващия?

Аз се смущавам често така като ме питат , не съм длъжна да отговарям , вече ми иде да прасна някой с тиган по главата и да му запуша устата с каквото имам под ръка ...
Бъркат ми в червата!