Спомен

Лятото бавно си отива
и слънцето смени се с картина сива
Там край брега при вълните
отдавна бях захвърлила мечтите
разбити като прах в скалите
И само споменът остана
за разходката по пясъка засмяна


Самота

Защо ми е сърце зада обичам
когато отново съм сама
Защо ми трябва да мечтая
когато няма да получа
това което искам и желая
Пропадайки отново ще те питам
трябва ли ми да живея
когато няма смисъл от това
Когато ми е тъжно ще се смея
но ще плаче моята душа

Грешка

Любовта е една измама
илюзия на твоите мечти
Лъжа е тя голяма
зада не вървим пътя си сами
Но боли....
и сълзите не спират
като реки от сърцето извират

Крокодила Гена

По улицата се кандилка
една пияна крокодилка
И пее тя с дрезгав глас :
На гости ще ви дойда аз
купете си едно прасенце
дебело и със много мас
зада не изплюскам вас
( на тва съм му измислила и мелодия


)