Тая мърла не заслужава нищо. Нито любов, нито прошка. Нито едното, нито другото е оценила.
Всичко, което съм написала, съм й го казвала. Вече казах какво получавах: присмех или мълчание.
И двете(прошката и това, да й кажа какво мисля за нея) не са ми донесли нито удволетворение, нито чиста съвест.
Само показах колко слаба и лесна за манипулиране съм, от което тя естествено се възползва.

ЕДИТ: Баща ми й е бесен. Цялата тая история го изнервя допълнително, но пък той ми позволява да общувам с нея. Никога не ми е налагал забрани или определени часове кога да се виждаме, къде се виждаме, по колко пъти да се виждаме и т.н.
В момента, той си има достатъчно грижи, за да му споменавам и за нейните поредни идиотщини. Затова пиша във форума. Не желая повече да го т'варя излишно. За втори път вече ми се случва да му звъня, изнервена, заради нея, а след време, когато той ми се обади, да му кажа, че просто е нямало нищо и да сменя темата. Сърце не ми дава да започна да му говоря как за 20-ти път ме е наранила.