Цитирай Първоначално написано от valdesbg
И с какво едно телефонно обаждане е по лошо от налудничавата(и почти обречена на неуспех) ти идея?
В какъв смисъл обречена на неуспех.След 3 години премеждия вече не се надявам на успех. Всичко повече от неуспеха ще е добре дошло. Освен това ако слушам разума си както по често правя изобщо не трябва да правя нищо, но това са редките случаи, когато слушам сърцето си. Ако е телефонно обаждане незнам дали ще вдигне или ще се направи че не го е чула, не защото неиска, а защото е от хората, които си градят имидж и когато усетят че започнеш да им пробиваш черупката лека полека се крият надалеч. Освен това телефона и го имам много отдавна и не знам дали и е още същият или е вече друг. Пощата няма как да си я е сменила. Е, може да не влиза в нея, но риск.
Вече не се надявам на любов с нея, леко се съмнявам и за истинско приятелство без бариери. Както казах много хора ми казаха да не се занимавам, и разумът ми казва че няма смисъл да се връщам към миналото, но сърцето казва друго. Иска ми се все пак да отворим полузатворената врата помежду ни и поне да сме приятели или най малкото да се държим един с друг така както преди 3 години, когато учехме в едно училище. Все едно незнае че я харесвам. Но незнам това дали ще стане. Само някое друго флиртче с нея, някоя прегръдка както преди и някоя целувка(може и приятелска) са ми достатъчни. Само да поддържаме някаква връзка. Според разума ми това е мисия невъзможна, но сърцето не спазва логика.