и аз до скоро бях така.. когато ревнувах дори не чувах какво ми казва той ами само моето си знаех и се стигаше до караница.. от мухата ставаше слон и за какво..? за едно голямо нищо.. Мисля че съм преодоляла тази ревност.Научих се да се вслушвам в думите му да намирам смисъл.. и да не бъда твърдоглавата ревнивка.. Защото колкото и да ревнуваме той/тя ако иска да направи нещо ще го направи и може и даже да не разберем.. Въпроса е самият човек до теб да няма нужда и да не иска да направи нещо с друга/друг и ти да го знаеш ..Мисля че е крайно време да повярвате на човека до себе си че иска само вас.. Естествено това не важи за хората с основателни причини да ревнуват..: )