Първи дъх

"...и с първия си дъх
ние проклятие ще изкрещим."

С печат кръвен
дамгосан на устата
като добитък обречен
с окови пристегнати
стомана омразна окол' краката
духът ни - сломен, съблечен.

РАЖДАМЕ СЕ!

и писъкът ни трепти
един вой невиждан
на оскотели чеда
всеки - заплют,
всеки - обиждан
без ръце борбени
без светлоноси лица.

От мрак най-отчаян
душа ще изковем
пресована и невярна
закопитена в
най-гнусна
в най-мътна леярна
изродена, фучаща
досущ звяр кръводавен
в най-грозния плен.

И първия дъх
последен се оказва
но ние крещим ли,
крещим.
Плюем, плюем!
на тази всемирна проказа
душите ни греят
и сърцата, те пеят
потопени в безжалостен дим.