Избиване на комплекси или вече и аз не знам

[fifinkathefreak]

Здравейте.Имам един проблем,който до преди 10 минути не ми беше чак проблем,но баща ми мина границите,които според мен са допустими.

Ние с него се разбирахме сравнително добре до преди 2 години - когато сбъркам нещо с него имам проблеми,не с майка ми,но като цяло той е по-либералния по отношение какви са правата ми.Както и да е,нещата започна преди около половин година.
Тогава той започва да ми натяква непрекъснато разни неща,които не са никак фатални ,абсолютни дреболии,които ми се струват безразлични.Нещата продължават да ескалират и започваме да се караме без причина.Примерно,бяха му изчезнали 20 лв.Познайте кой попита къде са му парите от джоба.
Дрг път защо съм взела някоя химикалка от неговите (а те да не са някакви скъпи,обикновени химикалки за по левче).
Днес вече ми писна съвсем.Дядо и леля са на гости и аз ту тичам при единия,ту при другия.Насилих се да гледам някаква турска сапунка с нея,но по едно време се измъквам при дядо да догледам волейболния мач и щастлива го посрещнах с новината,че сме победили,а той се обръща към леля"Здравей.Ето,виж,пак нищо не е правила цял ден.Тя за нищо не става,нищо никога не прави." - и отиде в другата стая.
Имах намерение да го попитам какъв му е проблема,но той говореше по телефона.Седнах на компютъра да напиша две думи на една дружка и пак се започна - нищо не съм правела,да съм отидела при гостите и т.н. Попитах го защо говори така за мен?"Всички трябва да знаят каква никаквица си".Няма да говоря за по-злобните епитети от негова страна,а аз бях на ръба да не се сдържа да му кажа хубавичко какво мисля.Даже съм сигурна,че щеше да ме удари,ако не му бях казала моята истина - проблемите на работа рефлектират върху него и си го изкарва на мен.
Сега излезе до пазара и искам да си излея мъката някъде.Не,че има шанс някой нещо да ми помогне.

[plmn]

седнете и говорете. кажи му, всичко това, което сподели с нас - какво не ти е приятно, питай го защо се държи така...

[Ballbreaker]

На колко си?

Бащите по принцип са ревниви, а доста често и пренебрегват родителските си съображения. Майчин инстинкт има, но бащин не - само бащино чувство има. Често това се отразява в безсмислени ограничения и забрани, обвинения и скандали, поне според мен.

[WaterLilly]

седнете и говорете. кажи му, всичко това, което сподели с нас - какво не ти е приятно, питай го защо се държи така...

Попитала го е и на практика не е получила отговор. Освен обиди. И със сигурност е щял да я удари, ако му е казала какво мисли за него. От говорене не винаги има смисъл и резултат.

Въобще да не се занимавай с него, по-добре е да не му говориш освен ако няма причина, гледай да не се засягаш от обидите му. Няма причина да те интересува какво мисли той. Какво като ти е баща? Това е просто някакъв човек, с който ти се е паднало да живееш и докато не станеш самостоятелна трябва някак да го издържаш. Приемай го като съквартирант. Можеш поне да си направиш времето, прекарано при него, възможно най-безболезнено.

[montana6]

Ебахти бащата! Сигурна ли си, че би те ударил? Все пак си негово дете и момиче... Не е добра работата тогава. И моя е такъв сприхав и много му знае устата, обаче аз не му обръщам внимание.

[MaLkaBira]

Имах същия проблем с майка си.
За всичко се карахме и спорехме,аз се уморих.Започнах да не се прибирам вкъщи,е да вярно е нямах вечерен час,прибирах се само за спане,а после си намерих работа(това беше когато бях 8 клас) и по цял ден - училище ,след това работа.С нея почти не се засичахме,просто нямаше за какво да разговарям с нея - имах си достатъчно пари,за друго не ми трябваше...плюс това ме нямаше вкъщи за да обвинява мен,че е разхвърляно и т.н.
Когато бях вече в гимназията ,все още работеща нещата си продължаваха както и преди това,с разликата,че повечето ми приятелки станаха нейни приятелки с които ходеше на дискотеки,кафета и т.н.
Когато бях 11 клас тя замина да работи в чужбина.Брат ми отиде да живее при баща ми ,а аз и сестра ми останахме сами в нас.
Сега съм студентка 2 година,а тя продължава да бъде в чужбина,за да ме издържа.Отношенията ни са перфектни!
Това е моята история дано да ти бъде в полза...

[l0lz]

В Англия (примерно) такова нещо няма...
Ако те удари, директно 10 години му лепват, но все пак тва е България... Не мога да ти помогна. Можеш да поговориш с майка си, да се разделят или нещо такова... Не знам. :/

[lubomirky]

Ае стига е.. да седнат и да поговорят? След като той я е нарекъл никаквица, мислите ли, че ще иска да говорят?

Дръж се злобно, гледай го лошо, прави му напук. Гледай себе си и не му обръщай внимание какво ти казва.

[N0_feAR]

имам подобен проблем с моя баща. Първото нещо, което прави винаги след работа е да ми се развика и размрънка за щяло и нещяло. Няма такива екстри като "как си? как ти мина деня?" и т.н. Прави от мухата слон и винаги се оплаква, че нищо не съм правила (което не е вярно и се чудя как не го е срам да изрича такива безочливи лъжи). За мен разговорите не помагат, баща ми (както и повечето бащи) са вироглави, инати и си държат на тяхното. Това, което аз правя е да си трая, той излиза от стаята и си го изкарвам зад гърба му; другият ми вариянт е просто да изляза навън колкото да се успокоя и да не гледам дразнещата му физиономия. Преди не е било така, но сега заради гадните му проблеми в работата и един друг роднински проблем всичко си го изкарва вкъщи. Разбирам те и не смятам, че ако му кажеш каквото мислиш ще помогне. Най-много да се ядоса още повече.
п.с.: не че ти дадох кой знае какъв съвет, но просто исках да ти кажа че не си единствената с подобен проблем (не звучи много утешаващо, но все е нещо)