След 10-тина дни ще ми се наложи да започна да уча и то много сериозно. Въпреки, че карах магистратура, за година и нещо съвсм притъпих навика за учене. Явяването не изпит от магистратурата беше формалност-повече се държеше на казусите и реално само прочитах учебника информативно. От друга страна като човек, минал от другата страна на барикадата, мога да кажа, че вече ми е непонятно да бъда аз изпитвана, а не аз да изпитвам, да бъда аз оценявана, а не да поставям оценки. Само за година ми се промени нагласата.
Сега пак трябва да си сядам на задника и ще имам 2 месеца да се подготвя на мноооооого високо ниво. Абсолютно съм сигурна, че преди година щеше да ми е по-лесно.

А е то и малко личен пример. С приятеля ми сме завършили през 2004-та. Той кандидатства същата година и беше приет във ВТ, но специалност, която не му харесваше и е безперспективна. Не се записа. Седна да учи за кандидат-студентски изпит и да работи. Това прави 7-8 месеца и около месец преди изпитите-получи повиквателна за казармата...Още една година изпусна. В крайна сметка го приеха в Свищов през 2006-та и в момента е 4-ти курс. Учи задочно, работи (последните месеца по 7 дни седмично), ходи на очни, готви се за изпити...Животът му тръгна в съвсем друга посока. В същото време аз завършвам магистратура (след 8 дни надявам се), мисля за научно развитие и кариера...Не съм пропускала и месец без да уча. Вече....17 години.