Чудех се какво да правя и викам дай да си излея душицата в тая тема...
Таа с гаджето ми имахме страхотна пламенна любов. С нея станахме гаджета в една дискотека.. дефакто аз само я харесвах тогава, а тя мен доколко знам ме е боготворяла. Та.. станахме гаджета. Всичко беше ок. Аз се базиках насам натам с нея, по нейн адрес или както и да го разберете. Проблема ми е, че обичам да се шегувам (закачливи глупости), а тя не обичаше шегите и просто не ги разбираше. От там ми дойде проблема, тя започна да ме гледа на криво, аз се отпуснах с глупостите ми, докато не започнаха кавгите... накрая разбрах за какво става на въпрос и й казах, че ще се реабилитирам напълно - демек ще се върна в предишната си визия както тя ме е помнила... Даде ми 1 месец, за да се поправя... Емиии успях така да се каже ,ама през това време бе ад- Каквото се опитвам да й угодя, тя го прави все черно и ме овикваше... Аз не го приемах на сериозно, тъй като я виждах на къде бие... през този 1 месец тя 1/2 го прекара извън града. Другата 1 седмица беше в кавги и прочие. Накрая я хванах и й казах, да се отпусне пък каквото дойде - просто да не се държи злобно към мен...
Тя каза ок и наистина - 2-3 дни се държеше супер... направо и аз неможах да повярвам... Тъкмо си мислех, че ще останем заедно, когато се оказа, че на 29 този месец трябваше да ходим на РД на най-добрият ми приятел. Отидохме там, празнувахме в 1 заведение.. беше приятно.. пуснаха даже и нашата песен... Точно когато всичко вървеше по ноти струната се скъса като показах на 2 момчета едно нейно клипче, където е с маска за лице - тя много се вбеси, а момчетата така и не разбраха защо, тъй като клипа бе глупав и безинтересен. В последствие и двамата говореха с нея по отделно с цел да и кажат да не се ядосва, защото просто няма смисъл... накрая останах сам с нея.. тя започна да се вбесява, започна да ме удря пред всички и аз в идеята да и хвана ръката я ударих неволно в корема с дланта на ръката си.. Тя се разплака, на мен ми стана гадно...
После имаше малко сеири и т.н.

Днес ходих да говоря с нея с идеята да и се извиня, тъй като го направих в защитна реакция, а и не бе с умисъл.. (С мацката ходех година и половина и това бе първият път в който и посегнах макар и без да искам...) Естествено тя бе против да съм покрай нея и просто не искаше да ме вижда... опитвах се да поговоря с нея, обаче тя не искаше - каквото й кажех, тя винаги ме отрязваше с нещо от рода "махай се" , "разкарай се" ...

П.П. Характера й е ужасен. Много голям инат е и има изключително силна воля. Каквото си го науми го постига. Много трудно отстъпва или бих казал много рядко отстъпва...
Винаги аз съм бил виновен (според нея) и т.н. просто незнам вече какво да направя...
П.П2. Много от кавгите са ставали само и единствено заради "най-добрият й приятел" - в нейните очи той е приятел, а в неговите - тя е момиче. Не го казвам, защото съм момче и защото съм й бил гадже, а защото съм го забелязал, а и други хора са ми го казвали.... Тя незнае всичките неща, за които сме се карали и, че повечето са били заради него, ама и да и ги кажа сега вече е твърде късно...

Щом се опитвам да се сдобря с нея има защо - може да има ужасен характер, ама е свястна и от нормално семейство... какво да направя, защото вече нито мога да се съсредоточавам в дадено нещо, нито мога да спя, нито да ям...

п.п.3 - финален - сорка за правописа и пунктуацията - не съм спал над 36 часа, имам яко главоболие и ми е някакво кофти...





Дали всичко е свършило или просто съм още под вълната на розовите мечти и не искам да го осъзная.. да опитам ли още няколко пъти да и се извиня за стореното или пак ще сгреша?
Наистина изпитвам страхотни чувства към нея... (((


Преместена от Punisherrr