Безнадежно влюбена ;(

[evelinka1122]

безнадеждно влюбена, и безнадеждно предала се.... ти си в момента в едно тъпо тъпо тъпо тъпо застояло положение !! и какво правиш? самосъжаляваш се... не аз не мога се откажа от чувствата си, края на всета идва, бля бля бля.... или отивай, както казахте във форума бъди нахална ако се налага.... пробвай си късмета и докато не чуеш твърдо не тогава вече прави драмите.... / въпреки, че и тогава няма си струва /
или пък го забравяй тоя и хващай следващия....

[Shadow1596]

Не може да сте прятели...епа катои приятели не може сте...качи се на кравата и дим да те мена у село... или се стегаш или те мачка жувоту... у любовите нема "ама он е таквъз я съм онаква" бориш се кат мечка с риба у плитка вода.

[daru6a1]

Разсейвай се постоянно с нещо различно и ново .. Ще те посъветвам , защото и аз бях така в продължение на близо 3 години и пак нищо Не можех да спя, да ям , абе не можех да мисля Опитай се да забравиш , защото всичко ще свърши както при мен : Той - Здравей , приятно ми е ... Аз - И на мен ..

[mechtaq_za_teb]

Ти нямаш смелост да му признаеш чувствата си... Е да, страхът от отблъскването го има и вероятността също, но пък ако не опиташ няма как да разбереш. Ако те отреже, здраве да е. Има и друго, но поне ще знаеш, че си ОПИТАЛА.

[fc]

Щом ти е отказал да излезете, забрави. Просто трябва да си намериш пряител.

[DevilWish]

Ти нямаш смелост да му признаеш чувствата си... Е да, страхът от отблъскването го има и вероятността също, но пък ако не опиташ няма как да разбереш. Ако те отреже, здраве да е. Има и друго, но поне ще знаеш, че си ОПИТАЛА.

Точно това е и моето мнение

[bog4eto]

А да те попитам колко по-точно ви е разликата в годините?Защото ти ако си на 12-13 а той на 17-18 е нормално да не ти обръща внимание..

[va0461]

Не съм на 12- 13 , а на 18

[bitchwolf]

Ти нямаш смелост да му признаеш чувствата си... Е да, страхът от отблъскването го има и вероятността също, но пък ако не опиташ няма как да разбереш. Ако те отреже, здраве да е. Има и друго, но поне ще знаеш, че си ОПИТАЛА.

+1

[alexxxxx51]

Ти нямаш смелост да му признаеш чувствата си... Е да, страхът от отблъскването го има и вероятността също, но пък ако не опиташ няма как да разбереш. Ако те отреже, здраве да е. Има и друго, но поне ще знаеш, че си ОПИТАЛА.

+1

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго.
Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш."
Джеймс М. Бари

Живеела, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, една малка звездичка. Намирала се в звездно струпване, където всички останали звезди били по-големи и по-ярки от нея. И естествено, защото обществото на звездите било несправедливо, тя била отритната и всички й се подигравали и присмивали. Била много тъжна и самотна. Но и тя имала своите малки плахи мечти. Наблизо живеел, живее или ще живее един червен гигант. Толкова голям, толкова ярък, толкова хубав бил той. Звездичката го гледала всеки ден, без да разбира колко е влюбена в него, докато един ден една друга звезда й викнала присмехулно: „Какво го гледаш? Той дори не знае, че съществуваш!” Натъжила се звездичката, а поради тази имено тъга разбрала, че го обича. Но какво значение имало? Другата звезда е права – тя е толкова малка, неугледна и бледа. Но един ден тя все пак събрала всичката си смелост, доближила се до гиганта и прошепнала: „Обичам те!” Но не изчакала отговор, защото щом изрекла тези думи, цялата й смелост се изпарила. Какво прави тя тук? Този първенец никога не би я погледнал! Ах, каква глупачка е, какъв срам. Звездичката пламнала ярко и побягнала, без да поглежда назад. Усещала неговия поглед, погледа на всички останали звезди. Тя пламтяла все по-ярко и по-ярко от срам, искала да се скрие, да стане невидима. Заради силния пламък горивото й свършило и тя почнала бързо да изстива. И за първи път през живота си тя се зарадвала – най-после щяла да се скрие от срама си. Изстинала и се превърнала в бяло джудже. Оттогава тя живеела, живее или ще живее там, на ръба на звездното струпване, невидима за всички, потънала в болката на несподелената любов.

Живеел, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, един червен гигант. Той се намирал в звездно струпване, където всички останали звезди били по-малки и по-бледи от него. И естествено, защото обществото на звездите било лицемерно, той бил на почит и всички му се хвалели и подмазвали. Но той не бил глупав и много добре разбирал останлите, бил отвратен от тях. Наблизо живеела, живее или ще живее една малка бледа звездичка, която страняла от всички и никога не го ласкаела, дори не си говорила с него. Той я гледал всеки ден и бил във възторг, защото в нея виждал единствената чиста душа сред покварените звезди. Не след дълго осъзнал, че е влюбен в нея. Но какво значение имало? Тя никога не му говорела, тя най-вероятно го презирала. Така той скърбял и копнеел ден след ден по нея. Но нещеш ли веднъж тя дошла, прошепнала: „Обичам те!” и избягала. Толкова ярка станала тя в това бягство, че станала най-красивата звезда в небето и всички останали я погледанли с изумление и завист. Гигантът бил вцепенен след нейните думи. Нима е възможно? Нима всички тези дни, години на мъка и самосъжеление са били напразни? Сепнал се гигантът и тръгнал бързо след нея. Но вече било твърде късно – тя незнайно как изчезнала. Всераздираща ярост и болка се събудили в душата на гиганта. Той се надул, ставал все по-голям и накрая избухнал в ярка експлозия, която заслепила небето. От огромното налягане електроните се забили в протоните и изчезнали, сякаш не ги е имало. Облакът на експлозията се разкъсал от кратък пулс. После още един и още един. Червеният гигант се превърнал в неутронна звезда и изпращал своите пулсове в небитието с надеждата, че ще открие своята любима. Оттогава, той живеел, живее или ще живее там, в центъра на звездното струпване, вечно търсещ, потънал в болката на изгубената любов.

А на една далечна планета, толкова далечна, че светлината на двете нещастни звезди дори не беше стигнала до нея, едно момче, без да подозира за вселенската трагедия, прошепна: „Обичам те!” на едно момиче. А момичето му отвърна с целувка.....

Доста поучителна историйка.

[sexyto_947]

Не знам дали хората се влюбват едновременно един в друг. Според мен ако е да, то това се случва веднъж на милион. Обикновено първо се влюбва единия, чувствата му рефлектират в другия и пораждат любовта у него. Но за да се породят тези чувства ти трябва все пак да направиш нещо , а не да седиш и да се надяваш този някой да се влюби в теб от нищото . За това - ДЕЙСТВАЙ. Направи всичко по силите си за да докажеш любовта си. Аз вярвам в щастливия хепи енд - повярвай и ти ! Успех ..

[m0n4yyy]

Абе, мамка му стара, отворете, някой чат в скайп и пишете там на някой, "ЗА ДА СПОДЕЛИТЕ"... Тва тука да не е църква, че да се изповядвате... Ебахти камиларите нещастни!

Ти няма нужда да обиждаш!! Като не ти изнася махай се с хейтърските си коментчета от форума !!

А до проблема ти, моли се, вярвай, искай го и ще стане.

[remi]

Какво значи - "Невъзможно е да сме заедно"
НЯМА НЕВЪЗМНОЖНИ НЕЩА,
има само пропуснати възможности,и страхливи хора!
Опитай - нищо не губиш!
Лошото обаче е следното.
Сега си супер влюбена - отчаяна...
утре пробваш нещо дребно,той ти отвърне...
вечерта си на втора степен от днес...
Ако нестане,нестане....
Живота е една игра,играй я !

[Marinchety]

Бих те посъветвала ако наистина си уверена че обичаш това момче да се бориш за любовта си защото няма нищо по-хубаво от това

[PurpleDream]

Какво значи - "Невъзможно е да сме заедно"
НЯМА НЕВЪЗМНОЖНИ НЕЩА,

ами ако той не я харесва как може да в възможно да са заедно...щом момичето казва, че е така сигурно наистина нещо...

[Ins0mnia]

Еми първо имаме малка разлика във възрастта. Второ преди време имахме малко противоречия (дребни) . Трето - може да се каже , че сме като от различни светове. Различия в характерите и доста други неща. Проблема е там , че не мога да се откажа от чувствата си . Не мога да забравя за това което изпитвам . Искам да се боря въпреки всичко ... , но не знам дали ще имам сили . Страх ме е да не ме отблъсне ..

А да си чувала израза "Любовта е като магнита - противоположните се превличат"

[rozovsluncho]

И аз съм така,но да са минали 1 2 седмици.Момчето е набор 89 аз съм 93 и на двамата ни е много приятно да си говорим един с друг,но имаше някфи базици тфа онова,че постоянно сме заедно (е не постоянно,но доста време) и говорихме за това и той един ден ми изтърси да не съм се зарибявала,като чух и спрях да слушам какво ми обясняваше нататъка,после пак го питах и разбрах,че става въпрос за него (а преди тфа обмислях вариянти да го е казал за някое друго момче) и ми каза,че сме си приятели тфа онова и към края на разговора ми изтърси едно "неискам да се притесняваш от мен" същия ден по-рано ми казваше много мили думи,за това,че му е много приятно в компанията ми тфа онова и незнам какво да си мисля,наистина ли ме иска просто като приятелка или иска нещо повече.. а аз мисля,че се влюбвам в него

Сори,че използвах твоята тема просто като чух историята и ми се стори,че след 1 година и аз ще съм в това положение и реших и аз да споделя с теб и другите Лично аз бих те посъветвала да действаш,но все пак кой го казва - та аз немога да действам нищо,че сме в добри отношения


Поздрав: http://vbox7.com/play:00d5e684

[Josefinne]

Мисля, че не сме хората, които трябва да те убеждават, че не си заслужава да си губиш живота за нещо, което не можеш да имаш. Знам, че има хора, които наистина се кефят на това положение - да страдат, да се борят за нещо, което е непосилно. Лично за мен има два варианта :
Сприам да мисля, че той не е за мен, преградата пада и правя всичко по силите си, за да го спечеля, ако не успея, или така реша втори вариант. А той е - продължавам напред. ПЪРВО САМА СЕ УБЕЖДАВАМ, че не е за мен и продължавам. Няма непреодолима любов, няма незабравима любов. Не се забравя само любовта на майката към детето й. Но това е съвсем друг случай.

[anonimchetou]

аз пък мисля че си се вманиачила и трябва да спреш да си като кон с капаци : ) до колкото разбрах с тва момче си нямала нищо.. и дори и приятели не сте ... така че кво толкова кипиш от чуства незнам.. макар че се случва де. . ама кво толкова не можеш да се откажеш от него няква фикс идея ли ти е кво : )
ПП: ако нещо не съм разбрала темата правилно се извиняям ама ако съм я разбрала.. мда.. като с кон с капаци ...

[rozovsluncho]

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си." - Паулу Коелю ("Алхимикът")

"Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." - Паулу Коелю ("Алхимикът")

По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал." - Свети Августин

[lipsvashh_mi]

сега си мислиш така,но ако бяхте приятел и го виждаше всеки ден щеше да ти е по-гадно..в твоя случай е лесно-насочваш вниманието си към нещо друго,било момче,или хоби-абе стига да те разсейва всичко е на 6,и продължаваш напред...стига си се косила за глупости

[vandonova]

Според мен любовта е над всичко и човек трябва да се бори за нея независимо от това какви са пречките . А ако все пак той те отблъсне , поне ще знаеш , че си опитала и няма все да се питаш какво е щяло да стане. Може пък и той да има чувства към теб, човек никога не знае какво му готви съдбата. Стана малко глупаво , но мисля ,че разбра какво искам да кажа

[va0461]

знам , че тази тема се изчерпa , но днес на първия учебен ден видях чoвека в който толкова съм влубена и изведнъж чувствата ми ме врахлетяха още по сило , но и същевременно осъзнах колко е безнадеждно всичко.. този човек никога няма да ме забележи и за него ще съм просто една от всички .. няма на кой да споделя как се чувствам , а е безмислено да пускам нова тема и за това пиша тук. Съжалявам , че пак ви занимавам

[TooLittelTooLate]

Някой по горе каза, че ако сте приятели ще ти е по гадно и е прав. Мислиш си, че ако си говориш с него, че ако се бъзикате и правите всичко, което едни приятели правят, ще ти е по-добре?! Не, няма защото тка ще се близо до него, но не и с него. А и приятелите си споделят всичко, той ще ти говори за други момичета, които харесва, а ти ще си мечтаеш да си с него. Повярвай от опит ти казвам, така е 100 пъти по гадно.
А ако го познаваш, нищо не губиш като му кажеш директно или индиректно за чувставата си. Може и да се получи. Успех

[va0461]

сигорно ако сме приятели също ще ми адски гадно , но поне тогава ще знам , че поне малко държи на мен , докато така като виждам колко незначителна съм в очите му сърцето ми се къса. Обедена съм , че това няма да отмине туко така и цяла година ще се поболея , когато сме близко и в същото време толкова далеч един от друг