Здравейте. Просто искам да споделя с вас една историяя. (сори ако има подобни теми)

В края на 2008 година се запознах с няй - прекрасното момче за мен. Така в продължение на месеци си писахме и най накрая се срещнахме. Този ден никога няма да го забравя. Направоо как плаках като си тръгна След срещата, отново с седмици си писахме без спирка и от този момент започнаха проблемите ни (по скоро мойте). Бях се разболяла от една рядка болест. От там започнах рядко да му пиша и така не усещах липсата му. Той ме обвиняваше за всичко. Карахме се за най - дребното нещо. Поне силната любов между нас ни сдобряваше.Така след седмици рядко писане дойде деня в който се реазделихме. В началото не разбирах какво ставаше, не осъзнавах че вече не сме заедно. Продължих да си живея както преди. След време вече осъзнах че той не е до мен. Плаках дни наред. Месеци след раздялата ни не можах да го забравя. нито да го изтръгна от сърцето си, защото още го обичам. Мамка му обичам го. Дори и сега нямам смелост да му го каажа. Сега той си има приятелка която уж обича. Но това не ми пречи. Винаги съм имала надежда че отново може да бъде както преди, просто да бъдем заедно. Но надали това ще стане. Ако му кажа че още изпитвам чуства към него, страх ме е да не ме отблъсне, да ми каже просто едно "ОК". Нямам смелост, а искам той да знае... ето това е една не възможна любов. Е ако някой има съвет нека да го сподели!