Древна история на компютрите

Най-древните инструменти за смятане



Най-древният инструмент за смятане, който cамата природа е предоставила на разположение на човека, е неговата собствена ръка. Добре била известна пръстовата система в Рим. В средневековна Европа пълно описание на пръстовото смятане съставил ирландецът Беда Достопочтени. От древността се употребява още един вид инструментално смятане - с помощта на дървени плочки с нарези (зъбчета). В средните векове те се използвал за отчитане и събиране на данъци. Други народи - китайци, перси, индийци, перуанци - използвали за представяне на числата и смятане връвчици с възелчета. Всички тези „инструменти” не можели да удовлетворят нарастващите във връзка с развитието на търговията потребности от средства за смятане. Ето защо било наложително да се изобретят нови и по-ефективни уреди за по-барзо и лесно смятане.

Беда Достопочтени



Римски абак



Абак се наричала дъска, на която с остър предмет се изработвали улеи и в тях се поставяли някакви предмети (пулове, камъчета), разполагани в получените колонки на позиционен принцип Той бил изработван от бронз, камък, слонова кост и цветно стъкло

Абак



Суанпан Китайската разновидност на абака - суанпан – се появила през VI век от н.е. Съвременния тип на този прибор за смятане бил създаден по-късно, вероятно през XII столетие. Суанпанът представлявал правоъгълна рамка, в която паралелно един до друг били прокарани жлебове или пилончета за числа до девет и повече; перпендикулярно на това направление суанпанът бил преграден на две неравни части. В голямото отделение ("земя") на всяко пилонче били нанизани по пет топчета, в малкото ("небе") - по две. Пилончетата съответствали на десетичните разряди.

Соробан



Соробан - японски абак, водещ началото си от от китайския суанпан, който бил пренесен в Япония през XV- XVI век. Соробанът бил по-прост от своя предшественик.

Линийка на Уат


Линийката на Уат е първата универсална логаритмическа линийка, способна да извършва различни инженерни пресмятания. Тя била конструирана през 1779 година от английския механик Дж.Уат. Тя получила името "сохо-линийка", по името на местност близо до Бирмингам, където работел Уат. От средата на XVII век с неголям промеждутък били създадени Аритметическата машина на Паскал, машината на Бабидж.

Аналитична машина на Бабидж


През 1834 година англичанинът Чарлз Бабидж изобретява аналитическата машина.Тя се състояла от "склад" за съхраняване на числата, "мелници" - за производство (извършване) на аритметическите действия над числата ("аритметическо устройство"), устройство,управляващо в определена последователност операциите на машината ("устройство за управление"), устройство за вход и изход на данни. В аналитичната машина били предвидени три различни начина за извеждане на получените резултати: печатане на едно или две копия, изготвяне на стереотипен отпечатък, пробивки на перфокарти. Аналитичната машина не била построена. Но Бабидж направил повече от 200 чертежа на нейни различни възли и около 30 варианта на общите схеми на машината. При това били използвани повече от 4 хиляди "механични обозначения". Аналитичната машина на Бабидж е първия първообраз на съвременните компютри.
Става дума за калкулатори. При това механични. Нулевото поколение машини често се повреждали и е било нормално да грешат в сметките…



1623 г.
Немският учен Вилхем Шикард създава първата механична изчислителна машина. Нарича я “Изчисляващ часовник”. Тя умножавала и деляла 7-значни числа. Имала специален звънец, който предупреждавал за препълване.
Между другото, 120 години преди Шикард, Леонардо да Винчи измисля подобна машина, но за нея научаваме едва през 1967г.


1644 г.

Паскал


Паскалин


Паскалин


На 18 години Блез Паскал създава “Паскалин”, за да помогне на баща си, който събирал данъци. Това е била петразрядна машина, която не можела да дели.

1674 г.

Лайбниц


Готфрид Лайбниц създава "Степенчат изчислител", механизм, способен да оперира с четирите основни аритметични операции и да изважда квадратен корен, при това с 12-разредни числа. За съжаление, изчислителят имал много недостатъци и се нуждаел от постоянен ремонт. На Лайбниц също така сме задължени за двоичната система

Степенчат изчислител


1801 г.

Жозеф Мари Жакард


Френският тъкач Жозеф-Мари Жакард измисля способ за автоматичен контрол на нишките - перфокартите.

Перфокартите


1820 г.

Колмар


Kалкулатор


Шарл Ксавие Томас де Колмар създава“Аритмометър”, първият масово произвеждан калкулатор. Той можел да умножава по метода на Лайбниц и чрез косвени методи с него можело да се дели. Конструкцията била изключително удачна и най-надеждната за времето си. Това е най-дълго произвежданата изчислителна машина на света. Последните бройки са били продадени в началото на 20 век!

Mechanical Calculator


1822 г.

Чарльз Бабидж


На сцената се появява Чарльз Бабидж - английски математик. Той създал механична изчислителна машина, смятаща с точност до шестия знака, която можела да изчислява производни от втори ред

Бабидж машина


1824 г. Бабиж замисля още по-мощна машина. Тя би трябвало да използва изчислените резултати от предишни операции и да изпълнява цикли. Машината трябвало да работи с 40-разрядни числа. Събирането и изваждането щяло да отнеме 3 секунди, а умножението и деленето 2-3 минути. Но планове Бабидж не се сбъдват... Той е първият от многобройните създатели на компютри, който има великолепни идеи, но се проваля заради оскъден бюджет.

1829 г.

пишеща машина



Уилям Остин Бърт патентова работоспособна пишеща машина. Тя е била доста недодялана и голям технически проблем е било засрещането на чукчетата при бърз печат. За да се намали за срещането и за да се забави писането, през 1874 г. се появява подредбата QWERTY. Именно от тогава започва победното шествие на пишещите машини по масите на секретарките.

Кристофър Шулс



1875 г. Кристофър Шулс е създателя на първата комерсиална пишеща машина

първата комерсиална пишеща машина


1857 г.


Машина на Хил


През 1857 година американецът Томас Хил създава първата многоразрядна машина. Машината на Хил била двуразрядна и във всеки разряд имала по девет разположени вертикално колонки с клавиши и зъбчато колело (на рисунката заради нагледността са показани само шест клавиши във всеки разряд). Машината на Хил била изложена в Националния музей във Вашингтон, но конструктивните й недостатъци и малката разрядност не позволили по-нататъшното й разпространение.

1844 г.

Самюел Морз


1844 г. Самюел Морз изразходва седем години, за да внедри изобретението на живота си - електрическият телеграф. Той изпраща първото телеграфно сообщение от Вашингтон до Балтимор. Използва азбуката на Морзе, разбира се.

1936 г.

клавиатура Дворак


1936 г. Август Дворак се опитва да наложи по-ергономична подредба, но техническата мисъл се оказва безсилна пред упорството на секретарките…

клавиатура Дворак


1874 г.

1874 г. се появява подредбата QWERTY. Именно от тогава започва победното шествие на пишещите машини по масите на секретарките.

подредбата QWERTY


1871 г.

Ада Лавълс


Бабидж разработва механични прототипи на процесор и печатащо устройство. На него дължим много идеи в изчислитената математика, архитектурата на компютрите, програмирането с перфокарти. Счита се че най-известната жена в IT историята e Ада Лавълс, която е била асистентка на Бабидж. Тя била първата програмистка и е въвела няколко принципни понятия като цикъл и преход. На нея е кръстен езика АДА. Освен това тя е била дъщеря на знаменитият поет Байрон и е умряла на 36 години (като баща си). Взимала е опиум…
1844 г. Джордж Бул


Джордж БулДжордж Бул


Излиза труда на Джордж Бул описващ основите на алгебра на логиката.

1866 г. Уинчестър

Уинчестър


1866 г. На бял свят се появява първият модел "Уинчестър". Става дума за пушка.

1876 г. Александър Бел

Александър Бел


1876 г. Александър Бел изобретява телефона.
мерикански журналист обяви, че е събрал доказателства, че световноизвестният учен Александър Греъм Бел (Alexander Graham Bell) не е изобретател на телефона, а е откпраднал идеята за устройството от свой конкурент, изследователят Илайша Грей (Elisha Gray), съобщава Associeted Press. Спорът за истинския изобретател на телефона се води още от края на XIX век. И Бел, и Грей, кандидатствали за патентоването на изобретението за предаване на звук на разстояние по проводници с помощта на електрически ток през февруари 1876 г. В крайна сметка, патентът бил присъден на Бел, а Грей, който се опитал да докаже правата си върху изобретението в съда, загубил делото. В книгата си “Телефонният гамбит: В преследване на тайната на Александър Греъм Бел” (The Telephone Gambit: Chasing Alexander Graham Bell's Secret) журналистът Сет Шулман (Seth Shulman) обаче посочва, че редица доказателства сочат, че Грей е бил измамен от агресивните адвокати на Бел и подкупен инспектор на патентната служба, който осигурил на Бел незаконен достъп до подадената от колегата му документация и впоследствие обявил, че той първи е подал материалите за патент. В своето историческо разследване, което ще се появи на пазара в САЩ на 7 януари 2008 г., Шулман се позовова на лабораторния дневник на самия Александър Бел, който бил пазен в тайна от наследниците му до 1976 г. и приведен в цифров формат и предоставен за проучване от специализираните среди едва през 1999 г. От записките на Бел се вижда, че телефонното устройство се споменава за пръв път едва 12 дни преди Бел да подаде заявката за патент, като дотогава изобретателят безуспешно се опитвал да реализира изцяло друг принцип за предаването на звуков сигнал по проводниците. В заявката за патент на Бел, фигурирала илюстрация на човек, използващ апарата, станал известен по-късно като телефон, която присъствала с незначителни разлики и в пакета документи на Грей, посочва Шулман. Субективни доказателства за теорията, че бел е откраднал идеята за телефона от Грей, могат да се открият и в мемоарите на съвременниците на двамата учени, допълва американският журналист. Според тях, Бел проявил изключителна нервност, когато трябвало да демонстрира изобретението си в присъствието на Грей и въпреки че получил патента за него, почти не участвал в процеса на създаването на първите телефони от компанията, носеща името му. Обявеният за създател на телефона Александър Бел отказва да застане на скамейката за свидетели и в съдебния процес, с който Грей опитал да си върне правата върху изобретението. Авторът на книгата признава обаче, че дори и идеята за телефона да не е била негова, именно Бел е създал първият действал модел на апарата за разговори от разстояние, тъй като след загубеното дело Грей така и не продължил теоретическата работа за развитието на изобретението си.

1889 г.Херман Холерит

Херман Холерит


"Звездният час" на изчислитените машини. Херман Холерит прилага перфокарти при обработка на резултатите от преброяването на населението на Америка. Обработката на предишното преброяване отнела 7 години. Холерит се справил за 6 седмици и преброил 62 миллиона човека. Запомнете това име!

1895 г.Попов

Попов



радиото


1895 г. Изобретено е радиото. Попов е пръв, но славата се пада на Маркони.

Маркони


1904 г. Джон Амброз Флеминг


диода на Флеминг


Флеминг


диод


1904 г. Английският физик Джон Амброз Флеминг, изучавайки трудовете на Едисон, създава диода. След две години американския изобретател Ли де Форест изобретява триода.

Ли де Форест


След това се появяват тетрод, пентод и т. н.

1907 г.Борис Розинг

Борис Розинг


Петербургския учен Борис Розинг патентова електронно-лъчева тръба. Негов асистент е бъдещия баща на телевизията Владимир Зворикин.
1915 г.

1915 г. Знаменателно събитие: физика Менсън Бенедикс открива, че кристал на германий може да преобразува променливият ток в постоянен.

1917 г.

Карел Чапек


1917 г. Карел Чапек измисля думата "робот".

1924 г

CTR


1924 г. Компанията на Холерит CTR се переименува в IBM (International Business Machines). Рекламен девиз става думата "Think". По-късно Apple приема девиза "Think Different”

IBM


1927 г.

Първата демонстрация на телевизия


1927 г. Първата демонстрация на телевизия. Естествено, в лабораторията на Бел.

телевизия


1932 г.

факторизация на цели числа


1932 г. Дерек Хенри Лемер конструира машина за факторизация на цели числа, на основата на 19 велосипедни вериги. После заменя веригите с кинолента и първият мехаично-оптично-електрически калкулатор достига 5000 операции в минута!
1935 г. IBM 601

IBM 601


Корпорацита IBM представя на света IBM 601 – машина, на която аритметическото устройство е направено от релета и може да извършва операцията умножение за 1 секунда. Небивалата по това време скорост и мощност и донася огромна популярност сред учените и бизнесмените. Продадени са повече от 1500 броя.

IBM 601


Първо поколение електронни компютри (1937-1953г.)



Първо поколение електронни компютри

Характеризира се с огромни тясно специализирани машини. Програмирането им е било истинска мъка – директно на машинен език. Хардуерът е бил на базата на релета и лампи, а паметта – на вакуумни тръби и магнитни барабани. Естествено и перфокарти.
1937 г.

Алан Тьюринг


1937 г. Алан Тьюринг издава научен труд, решаващ много математически проблемиза построяването на компютри. Появява се понятието "Машината на Тюринг". Джон Атанасов разрабатва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър.

първия електронно-цифров компютър


1938 г.

Уилям Хюлет и Дейвид Пакард


Hewlett Packard logo


1938 г. Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават Hewlett-Packard. Отначало корпорацията се базира в гараж, което с времето става пример за добър тон. Редът на имената е бил избран спомощтана монета…

1938 г. Клод Шенон



Клод Шенон завършва работата по реализация на булевата логика спомощта на релета.

1938г. Джорд Шибитц

Джорд Шибитц


През 1938г. в телефонната компания на лабораторийте на Bell е създаден първият двоичен суматор.Автор на идеята е бил Джорд Шибитц(George Stibits),който в домашни условия създал машината K-Model на основата на електромеханични релета,която извършвала операции с двоично сумиране с четерите действия събиране,изваждане,делене и уможаване

първият двоичен суматор


Американският математик и инженер Клод Шенон и руският учен В.И.Шестаков през 1941 година показали възможностите на апарат за математическа логика и синтез чрез релейно-контактна система. През 1938г. в телефонната компания на лабораторийте на Bell е създаден първият двоичен суматор. Автор на идеята е бил Джорд Шибитц(George Stibits),който в домашни условия създал машината K-Model на основата на електромеханични релета,която извършвала операции с двоично сумиране с четерите действия събиране,изваждане,делене и уможаване.

1939г.

1939г.Американците Риш, Дадли и Уоткинс създават електрическа говоряща машина синтезатор на говора-”Вкодер"

1941

Американският математик и инженер Клод Шенон и руският учен В.И.Шестаков през 1941 година показали възможностите на апарат за математическа логика и синтез чрез релейно-контактна система.

1939 г.

Джон Атанасов и Клифърд Бери построили прототип на 25-битов суматор.

Джон Атанасов


Клифърд Бери


Това е първата машина, използваща вакуумни лампи. В Bell Labs Самуел Уиилямс и Джордж Стибиц завършват двоичен калкулатор, който смята с комплексни числа. Калкулаторът използвал повече от 540 релета и имал три клавиатури. Във него се е влизало
първата машина използваща вакуумни лампи
Това е първата машина използваща вакуумни лампи

първата машина използваща вакуумни лампи



Първото “хакване”

Мариан Ржевски


Между другото... Първото “хакване” започва още през 1938г. Поляка Мариан Ржевски създава“Бомба” – машина, използваща електромеханична логика за да разбие кода на немската шифроваща машина “Енигма”.

Енигма


През 1940 Ржевски отива в Англия и заедно с Алан Тьюринг работи на над усъвършенстван модел на “Бомбата” .

1943 г.

Colossus Mark II


1943 г. Макс Нюман и Вин-Уилямс в Блетчли Парк завършват машина за разбиване кода на новите германски шифри, известна под кодово име “Риба”. Машините от серията Colossus са използвани от британските криптографи-аналитици по време на Втората световна война за дешифриране на съобщенията на германците. Colossus е проектиран от Томи Флауърс в Post Office Research Station с помощта на математика Макс Нюман и групата от Блечли Парк. Прототипът, Colossus Mark I е демонстриран през декември 1943-та и влиза в действие в Блечли Парк през февруари следващата година. Усъвършенстваната версия Colossus Mark II за пръв път вижда бял свят през юни 1994-та по разработка на Алън Куумс, а до края на войната служат общо десет „Колоса”. Тези компютри помагат при декодирането на телетипните съобщения, шифрирани с апарата Lorenz SZ40/42. „Колосът” сравнява двата потока данни на базата на програмируема булева функция. Входната шифрограма се прочита с висока скорост от хартиена лента. Изходното съобщение се генерира в паметта на апарата на базата на електронна симулация на Лоренцовата машина с различни входни набори. В случай, че броят на съвпаденията между двете съобщения премине определена граница, криптограмата се счита за разчетена.
1944 г. Томи Флауер прави изцяло електронен вариант на “Риба” – “Колос”. През цялата втора световна Хитлер си е мислил, че командите му са тайна, но съюзницте са декодирали всичките му нареждания едновременно с германците. Така хакването е помогнало на съюзниците да спечлят войната и е спасило много хора. Англичаните претендират че “Колос” е първият изцяло електронен компютър, но машината е била адски секретна, и веднага след края на войната е била унищожена, за да не я докопат руснаците.
1940 г

телетайп


1940 г. Стибитц демонстрира първата мрежа – управлява калкулатор дистанционно чрез телетайп.
1941 г.

първият компютър ABC


1941 г. Естествено, българин – Джон Атанософф и Бери завършват първият компютър: ABC (Atanasoff-Berry Computer). На демонстрацията АВС решила 29 уравнения с 29 неизвестни за един час. Предишният рекорд е бил 381 часа.

1943 г.

Mark I


1943 г. Айкен и екипа на IBM, постряват Mark I. Машината била дълга 15 метров, тежала 5 тона и имала 750 000 части. Умножавала за 1 секунда. Президентът на IBM – Томас Уотсън казва: “Аз мисля че на света има търсене за около пет компютъра”

1945г.

Венивер Буш


1945г. Венивер Буш написва пророческата статия "As We May Think", в която той описва концепцията на хипертекста.
1946 г. ENIAC


ENIAC


Мокли, Экерт и фон Нойман завършват ENIAC. Никаква механика. Машина имала 18 000 вакуумни лампии повече от80 000 други компоненти, тегло над 30 тона и площ повече от 300 м2. При работа консумирала около 150 киловат/часа. Тактова честота 100KHz. Въвеждането на програмата ставало със специални превключватели и отнемало около седмица… При демонстрацията за ефектност и сложили панел с множество разноцветни лампички… ENIAC е бил 1000 пъти по-бърз от Mark-1 (300 операции/сек.)
1947 г. Айкен

Айкен


1947 г. Айкен завършва Mark II.

Mark II


Молец в машината довежда до грешки при операции с плавающа точка. Техника, който го открива, записва в лабораторния дневник: “Днес е намерен първия истински Бъг”

първия истински Бъг


1947 г. транзистора

първият транзистор


Инженерите от Bell Labs Уилям Шокли, Джон Бардин и Уолтър Бретън изобретяват транзистора. След девет години те си разделят Нобеловата награда. Норберт Винер въвежда термина "кибернетика"
1949 г BINAC

BINAC


1949 г.Екерт и Моукли правят първят военен компютър - BINAC. Списание "Popular Mechanics" изсказва смела прогназа: "В бъдеще, е възможно да се появят компютри с тегло по-малко от тон и половина".

1951 г. UNIVAC

UNIVAC


1951 г. Екърт и Моукли построяват UNIVAC за Remigton Rand. Това е първия търговски компютър. Цената е била $1 000 000. Продадени са 40 броя.
1952 г. По света има вече 100 компютъра.помощтана UNIVAK предсказват победата на Айзенхауер в президентските избори.

1952 г. IBM 701

IBM 701


1952 г. IBM пуска първият си електронен компютър - IBM 701. Голям успех: продава над 1800 броя. Една велика дама, Грейс Мюри Хопър, написва първият компилатор A-0.

Грейс Мюри Хопър


1954 г.IBM 305 RAMAC


IBM 305 RAMAC


1954 г. Появляват се първите матрични принтери и прототип на първия уинчестер диск - IBM 305 RAMAC
1955-1962г.

Второ поколение компютри (1955-1962) Появяват се първите езици за програмиране. Лампите се заменят от транзистори. Паметта става феритна. Появяват се дискове и лентовите устройства.
1955 Нариндер Капани създава оптичното влакно.

Нариндер Капани


1956 г. IBM разработва първия твърд диск, наречен RAMAC. Програмистите в IBM написват компютърния език FORTRAN. MANIAC I става първата компютърна програма, която побеждава човек на шах.

FORTRAN компилатор

John Backus автора на Fortan


1958 Тексас Инструментс създава първата интегрирана верига. Бел Телефон въвежда първите модеми. Изследователи в Бел Лабораториите откриват лазера.

Чарлз Хард Таунс


Чарлз Хард Таунс е американски физик, известен с откриването на лазера и други основни заслуги в областта на квантовата електроника. Получава образованието си в Университета Фурман (Bachelor of Arts, Bachelor of Sciences), магистърска степен от Университета Дюк и докторска степен (PhD) от Калифорнийския технологичен институт. В момента е професор в Калифорнийския университет в Бъркли. През Втората световна война работи за военните, но през 1948 се връща към научната работа, в Колумбийския университет. Създаването на първия работещ лазер е завършено през 1954, след тригодишна работа. През 1955 публикува, в съавторство с Артър Шалоу, книгата „Микровълнова спектроскопия“. През 1964 е удостоен с Нобелова награда за физика. През 2005 е награден с награда „Темпълтън“ за прогрес в религията.
1959 Като използва сметало, китайският професор Лий Кайчен прави изчисления по-бързо от компютри в Сиатъл, Ню Йорк и Тайпе. Ксерокс въвежда първата комерсиална копирна машина.

първата комерсиална копирна машина


1963 Дъглас Енгълбарт създава мишка в Станфорд. Две десетилетия по-късно Макинтош ще я направи стандартен компонент.

Дъглас Енгълбарт


първата мишка


1955 г. Бил Гейтс



1955 г. TRIDAC е първият компютър на базата на транзистори. Уилям Шотки основава първата компания в Силиконовата долина, по-правилно следва да се нарича "силициева". IBM владее 55% от компютърният пазар. Велика и ужасна година, в зависимост от гледната ви точка: ражда се Бил Гейтс…
1956 г.

IBM 305 RAMAC


1956 г. IBM произвеждат пърия си комерсиален твърд диск.

1957 г.

John Backus автора на Fortan


1957 г. Служител на IBM, John Backus, създава първит език за програмиране: FORTRAN.

1957 г.

Ken Olsen


Harlan Anderson


Ken Olsen и Harlan Anderson създават Digital Equipment Corp (DEC).
1958 г. Джек Килби и Роберт Нойс

Джек Килби


Роберт Нойс


1958 г. Появява се ALGOL (Algorithmic Oriented Language) Джек Килби от Texas Instruments и Роберт Нойс от Fairchild Semiconductor независимо един от друг, изобретяват интегралната схема. В Bell Labs е създаден първия модем със скорост 300 бода. По света има 2500 computers in use.
Интегралната схема представлява монокристал от полупроводников елемент (например силиций или германий), върху който чрез планарен процес са нанесени множество слоеве, всеки от който включващ голямо количество микроскопични транзисторни, резисторни и капацитивни елементи. Този кристал е "облечен" в корпус, който го предпазва от външни влияния, като връзката с останалите компоненти на печатните платки се осъществява чрез изводи, свързващи платката с кристала. Планарният процес при производството на интегралните схеми позволява едновременното производство на множество схеми, разположени една до друга на диск от полупроводников елемент, което спомага за намаляването на себестойността на продукцията. На минимална площ могат да се съберат голям брой електронни елементи, което води до намаляване както на производствената цена, така и на обема на компютърната система. От друга страна малкият размер на компонентите води и до по-малка разсеяна мощност. Отваря се и пътят към по-бързите темпове на развитие на изчислителната мощност на компютрите, която е тясно свързана с броя електронни компоненти, от които е изграден изчислителният блок на системата. Формулиран е и законът на Мур, според който броят транзистори в интегралните схеми се удвоява на всеки две години- тенденция, която до момента се запазва.
По думите на Килби, едва ли има друго изобретение в човешката история, което да е редуцирало производствена цена с коефициент дори близък на коефициента милион към едно, с който интегралната схема редуцира цената на електронните устройства.

1959 г.

John Mc Carthy


1959 г. John Mc Carthy създава LISP – език за изкуствен интелект. По това време има повече от 200 езика за програмиране. IBM създава първия си изцяло транзисторен компютър - 7090.

IBM 7090


Xerox 914 е първият копир на пазара.

Xerox_914


1960 г.



1960 г. DEC започва да продава PDP-1, първият търговси миникомпютър (с размери на автомобил).

1960 г.

езика за програмиране PL/1


IBM създава езика за програмиране PL/1. По света има 6000 компютъра.

Трето поколение компютри (1963-1971)



Първата интегрална схема

Първи интегрални схеми Раждането на ИС През април 1949 германският учен Вернер Якоби (Siemens AG) патентова подобно на ИС усилващо устройство съдържащо 5 транзистора, подредени в схема 3-стъпален усилвател. Якоби разработва малък и евтин слухов апарат като приложение на патента. Няма данни патентът да е бил използван за търговски цели. ИС е била по-късно разработвана и от учения Джефри Дъмър (1909-2002), който работи в областта на радарите за Министерството на отбраната на Великобритания. Дъмър неуспешно се опитва да създаде схемата през 1956. Предшественик на ИС е идеята да се създадат малки керамични плочки (подложки), всяка от които да съдържа миниатюризиран компонент. Компонентите след това могат да бъдат интегрирани и свързани в двуизмерна или триизмерна решетка. Тази идея изглежда многообещаваща през 1957, предложена е на Американската армия от Джак Килби и води до краткосрочния проект Micromodule Program[1] Докато проектът е в ход, Килби измисля нов революционен дизайн за ИС. Първата ИС е създадена независимо от двама учени: Джак Килби от Texas Instruments, който патентова изобретението си като „Стабилна схема“ направена от германий на 6 февруари 1959. Килби получава патенти Щатски патент 3 138 743 , Щатски патент 3 138 747 , Щатски патент 3 261 081 и Щатски патент 3 434 015 . Робърт Нойс от Fairchild Semiconductor патентова по-сложна „единна схема“ направена от силиций на 25 април 1961

1963 г.


ASCII кодировката

Американският Национален Институт за Стандарти приема кодировката ASCII.
1963 г. ASCII определя еднозначно съответствие между двоични кодове и писмени знаци (глифи), правейки възможно обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и семантичната стойност на глифа, а не негова конкретна реализация. Компютърните шрифтове са тези които определят реализациите на глифите. Да вземем за пример главната латинска буква A - нейният двоичен код е 0100 0001 или 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код - 65. Но за да се изобрази на екрана е нужен шрифт който от своя страна съпоставя на този код някакво изображение. Това изображение е различно при отделните шрифтове, но смисълът който то предава остава същия - главна латинска буква A. ASCII е 7-битов код, което означава, че може да представи 128 символа. Често той е допълван до 8 бита добавяйки една или повече допълнителни азбуки (освен латинската). По времето на своето създаване за изход на текст са се използвали предимно печатащи устройства затова в ASCII се съдържат и контролни кодове уточняващи начина по който да се изпечатат символите.

ASCII двоични кодове



1964 г

1964 г. Дък Енгелбърт измисля и патентова мишката.




1965 г.

Доналд Дейвис


1965 г. Морис Уилкс първи заговаря за кеш-памет. Гордън Мур дефинира закона на Мур, а Доналд Дейвис изобретява "комутацията на пакети". DEC пуска най-евтината мини машина, струваща $18 000.
Законите на Мур са три отделни емпирични закона. Първите два са формулирани от Гордън Мур, съосновател на Интел, а другите два, наименувани от своите създатели "закони на Мур", нямат нищо общо с първия. Законите на Мур се отнасят до развитието на мощността на компютрите и усложнението на интегралните схеми.
През 1964 година, след изобретявнето на интегралните схеми, Гордън Мур изказва предположение, че броят транзистори ще се удвоява на всеки две години. Той открива закономерност, според която броят транзистори на новите модели микропроцесори нараства, приблизително, двойно на всеки 18-24 месеца. Мур заключава, че ако тази тенденция продължи, мощността на изчислителните устройства ще се увеличава експоненциално. Бъдещето развитие на компютърната техника показва, че удвояването на броя транзистори, за минимална цена, става на всеки 24 месеца
1967 г.

1967 г. В Америка е приет формата YYMMDD, който довежда до проблема 2000...

1968 г.

1968 г. От Fairchild Semiconductor напускат Роберт Нойс и Гордон Мур. Отначало те мислели да нарекат новата компания Moore Noyce, но името звучало като “Повече шум”. Затова те избрали Intel (Integrated Electronics). На за беда, това име вече било заето от верига хотели. Наложило се да купят правата и останали почти без пари. Въпрос с повишена трудност: скоро и Джери Съндерс напуска Fairchild. Коя компания основава? ( AMD! ). По това време мастит инженер от IBM възкликва по повод микрочиповете: “И за какво са нужни?"

Integrated Electronics



1969 г. ARPANet

военният проект ARPANet


1969 г. Завършен е военният проект ARPANet .
Най-куриозното в историята на интернет е факта, че началния тласък за създаването му дават руснаците с изстрелването на своя пръв спътник "Спутник". Това амбирица американците и те отговарят на предизвикателството като създават ARPA (Advanced Research Projects Agency) през 1957 година. Нейната цел е да обедини усилията на американските учени за постигане на превъзходство в областа на научните изследвания.Историята продалжава през 1960, когато Паул Баран и Rand Coprporation решават проблема как мрежата да работи дори и когато нейни сървари са засегнати от ядрена атака. Решението идва с обединяването на информацияи пътя до получателя в един пакет. Т.е, ако един сървар е засегнат и не е "в час", пакетът преминава по друг (по-дълаг, но за сметка на това действащ) път! След дълаг застой чак до 1669 , когато ARPA създава ARPA-NET , за да осигури мобилност на учените в проекта. ARPA-NET се разширява много, о изпозваните протоколи за обмяна на информация в различни нейни части създават трудност при трансфера на скъпоценните байтове.Затова през 1983 се налага като стандарт протокола "TCP/IP,което създава хомогенна мрежова среда за различните машини, използвани в АRPANET.Тази година се счита за рожденна дата на МРЕЖАТА През 1990 година ARPANET прекратява своето съжествуване, за да се възроди като птица феникс в INTERNET
1970 г. Денис Ритчи и Кенет Томсън

Денис Ритчи и Кенет Томсън


Unix


1970 г. Денис Ритчи и Кенет Томсън пускат първата версия на Unix. Доктор Код публикува първата статия, посветена на релационните модели бази данни.

1970 г.

Алан Шугарт


осем инчово флопи


1970 г. Алан Шугарт измисля първото осем инчово флопи (80К).

1971 г. Рей Томлисън

Рей Томлисън


1971 г. Рей Томлисън пуска първото електронно писмо. Неговият предшественик Морз в първото писмо пише: "What hath god wrought!" (Което ще застави бог да потрепери!) а Томлинън си изпратил съобщението "QWERTYUI". Intel разработва първият микропроцесор в света - Intel 4004.

Intel 4004


Това чудо можело да изпълнява 60 000 операции в секунда и струвало $300. Излиза първият джобен калкулатор: Poketronic. Светът е обхванат от калкулаторна треска.

Canon Pocketronic


Никлаус Уирт разработва Паскал.

Никлаус Уирт


Четвърто поколение компютри (1972-1982)

1972 г. История е следната: Японската компания Busicom поръчва 12 специализирани чипа за калкулатори на Интел. Но в компанията нямало достатъчно хора за да изпълнят поръчката. Тогава Хоф спасил положението – предложил да направят еди универсален чип. За два месеца Интел изпълнил поръчката, но на разработчиците им станало жал да се разделят с плода на своя труд и те изкупили от Busicom правата за чипа за $60 000. По ирония съдбата след година Busicom фалирал. Създават се две "култови" компютърни фирми. Нолан Бъшнел, основава Atari, а Сеймур Крей - Cray Research. Създадени са три основополагающи езика за програмиране: C, SmallTalk и Prolog. Появява се протоколът Telnet.

Алан Кей


Пролог (Prolog) е компютърен език за логическо програмиране. Името Пролог е акроним от PROgramming in LOGic. Създаден е от Ален Колмерое, Филип Ръсел и Робърт Ковалски през 1972 г. като алтернатива на американско-доминираните Lisp програмни езици. Това е опит да се направи програмен език, който дава възможност да се използват логически изрази, вместо специални инструкции към компютъра. До някаква степен Пролог е помощен на Planner (виж историята на Ковалски за ранното логическо програмиране). Пролог е богата колекция от структури от данни и мощна система за писане на потребителски приложения. Той притежава свои логически аспекти, възможности за интерпретиране, компактност и присъща модуларност. За разлика от процедурните езици за програмиране като Pascal, PL/I и т.н., програмата, написана на Пролог, дава на компютъра описание на проблема, като използва редица факти и правила, а след това го кара да намери всички възможни решения. Когато бива използван Pascal например, програмистът трябва да каже на компютъра как точно да изпълни задачата, докато ако се програмира на Пролог, щом се опише какво трябва да се направи, системата на Пролог сама организира начина на реализиране. Поради декларативния (а не процедурния) подход, добре известните източници на грешки в Pascal, Basic и т.н. – като напр. цикли, които изпълняват повече или по-малко от необходимите операции – са елиминирани от самото начало. Нещо повече, Пролог учи програмиста как да направи добре структурирано описание на даден проблем. Освен това, той може да се използва и като инструмент за писане на спецификации.
Пролог е резултат от дългогодишна изследователска работа. Първата официална версия на Пролог е създадена в Университета на Марсилия от Ален Колмерое (Alain Colmerauer) в началото на 1970-те. Това е опит да се разработи език за програмиране, който да даде възможност да се описва логиката, вместо подробно да се описват инструкциите към компютъра. Пролог се развива в областта на изкуствения интелект. Първоначално става популярен сред изследователите, занимаващи се с изкуствен интелект. Философията на това се крие в логическите и декларативни аспекти на Пролог, който представлява фундаментално нов подход в компютърното програмиране, ставайки сериозен конкурент на LISP.
Пролог е език за програмиране от най-високо ниво, с общо предназначение, широко използван днес. При изучаването му се набляга силно върху декларативността при изразяването на логическите връзки между обектите, отнасящи се към даден проблем, а не върху процедурните стъпки, необходими за решаването му. Системата взема решение за начина, по който да се реши проблема, включително и за сериите от инструкции, които компютърът трябва да изпълни, за да го реши. По-лесно е да се каже какво трябва да се направи и компютърът да бъде оставен да го направи. Тъй като главният критерий в съвременния комерсиален свят е бързината на изпълнението, Пролог е идеалният език за моделиране. В неговата концепция е заложено използването на паралелни архитектури. Той решава проблемите чрез претърсване на база от знания (или по-точно, база данни), което може да бъде усъвършенствано до голяма степен, ако няколко процесора бъдат накарани да претърсват различни части от базата данни. Пролог се използва в много компютърни програми за изкуствен интелект и в компютърната лингвистика (особено при обработка на естествени езици). Неговите синтаксис и семантика се считат за много прости и ясни (първоначалното му предназначение е било да служи като инструмент за компютърно грамотни лингвисти). В проекта „Операционни системи от пето поколение“ (FGCS, System V) се използва вариант на Пролог, наричан език-ядро (kernel language). Други важни приложения на Пролог са експертните системи, които възпроизвеждат вземане на решение на ниво човек-експерт, и системите за управление на релационни бази данни. Пролог се основава на предикатното смятане (по-точно на предикатното смятане от първи ред); той обаче е ограничен само до хорновите клаузи. Изпълнението на дадена програма на Пролог всъщност е приложение на теорема, която се доказва чрез резолюция от първи ред. Основните методи са унификация, рекурсия и търсене с връщане назад.
С е език за програмиране, разработен от Денис Ричи и Кен Томпсън (Ken Thompson) през 1972 г. за операционната система UNIX.

Денис Ричи


С получава изключително голямо разпространение, като за него съществуват компилатори за многобройни операционни системи и компютърни платформи. Много от днешните операционни системи са написани главно на C. Популярният език C++ е разширена обектноориентирана версия на езика С, която в основната си част е съвместима със С, като се изключат някой гранични случаи. C++ е основа на Java, този език пък е основа на C#. С е език от средно ниво и с него могат да се създават както ядра на операционни системи, така и приложения за тях. С езици от по-високо ниво, например от рода на BASIC, това не е възможно или практично. Код, написан на С, може много лесно да се използва на различни платформи, стига да е в стандартен вариант на езика: ANSI C или остарелия KNR.

1973 г

Xerox


1973 г. В лабораторията на Xerox PARC измислят всичко: Алан Кен създават първият прототип на персонален компютър. В него са реализирани: мишка, графичен интерфвйс, икони, концепцията WYSIWYG. Създават лазерният принтер. Роберт Меткалф създава Ethernet, и веднага свързват всички компютри в мрежа, за да печатат на новото чудо.

Ethernet


1974 г. SCELBI

SCELBI


1974 г. Появява се първият персонален компютър SCELBI на базата на Intel 8008. Но главно събитие става персоналният компютър Altair, построен на новия чип на Intel - 8080. Altair е първия масов персонален компютър. Продавал се е по принципа "Направи си сам" и струвал $400. Имал 256 байта памет.

Altair


Intel 8080


1975 г. лазерен принтер

лазерен принтер IBM 3800 1975г


1975 г. IBM първи започва промишлено производства на лазерни принтери, но при безумна цена от $150 000.

1976 г.

1976 г. На 1 април започва историята на Apple. Стива Возняк и Стив Джобс създават своя първи компютър Apple 1. За финансиране на разработката партньорите разпродават: Джобс своя "фолксваген", а Возняк програмируемия калкулатор. Естествено, заради добрият тон, компанията работела в гараж. За десет месяца успяват да продадат около 200 броя при цена $666

Стив Джобс и Стив Возняк


Apple 1





1976 г.

Бил Гейтс


Между другото.. За всеки компютър е необходим софтуер. Ед Робертс – създателя на Altair се обрънал към двама програмисти: Бил Гейтс и Пол Алън. Те за 6 седмици му написват интерпретатор за BASIC. Тогава възникнал проблем: продукта изисквал 16 пъти повече памет отколкото имал Altair. На Робертс му се наложило да разработи допълнителна приставка с памет. Както виждате, тогава се изковават традициите… Между другото, приставката имала доста технически проблеми и довела до фалита на Ед Робертс.
Уилям Хенри Гейтс ІІІ (по-известен като Бил Гейтс) е американски програмист и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Днес притежава около 1,1 милиарда от акциите и?, което се равнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10% от основния капитал на фирмата. Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955. Семейството му е заможно и има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката - неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат. Гейтс показва своите възможности още в началното училище, където изненадва преподавателите си със своите научни познания и особено с математическите си възможности. Родителите му виждат неговия талант и решават да го пратят в частното училище „Лейксайд“, като искат той да развие своята заложба там. Тази тяхна стъпка има голямо значение за Бил Гейтс, защото именно там той се среща за първи път с компютрите. През 1968 година преподавателите в „Лейксайд“ решават да запознаят учениците си с компютърната материя. По това време компютрите били доста големи и доста скъпи за финансовите възможности на едно училище. Компютърът, който се намирал в „Лейксайд“, бил „DEC PDP-10“, собственост на General Electric. Бил Гейтс, Пол Алън и няколко други ученика от „Лейксайд“ (много от тях по-късно са назначени в „Майкрософт“ за програмисти) веднага станали неразделни с компютъра. Те стояли в залата, в която се намирала машината, цели дни и нощи, като пишели програми, четяли компютърна литература и правели всичко, което да увеличи познанията им в компютърната наука. Но това скоро започнало да им създава проблеми — те не пишели домашните си работи, понякога не влизали в час и прекарвали цялото си свободно време пред компютъра в сградата на училището. (Имало точно определено време, което се давало от дадена фирма, през което даден компютър можел да се използва от училището - учениците изразходвали това време само за наколко седмици.) В края на 1968 в Сиатъл била създадена „Компютър Сентър Корпорейшън“. Тази фирма предоставила на училището още време, през което може да се използва компютърът. Но скоро това и? донесло проблеми, защото учениците започнали да тестват сигурността на системата, като по този начин предизвиквали нейното забиване няколко пъти. Те дори променяли файла, който показвал колко време оставало на училището да използва компютъра. Именно заради това Computer Center Corporation прекъснали достъпа за няколко седмици. През 1968 Бил Гейтс и Пол Алън основали Лейксайд Програмърс Груп. Те искали да намерят начин да използват компютърните си умения в реалния свят. Тяхната първа възможност била резултат от причината, заради която били изхвърлени от списъка на „Компютър Сентър Корпорейшън“. Компанията видяла, че има доста пропуски в сигурността и стабилността на системите си и затова решила да наеме Бил Гейтс и приятелите му да тестват сигурността на системите, а като отплата щели да получат неограничено време, през което можели да използват училищния компютър. През 1969 „Компютър Сентър Корпорейшън“ започнала да изпитва финансови проблеми, като фалирала през март 1970. Затова „Лейксайд Програмърс Груп“ трябвало да намерят друг начин да си осигурят още време, през което можели да използват компютъра. Младите ученици искали да намерят начин да продължат да развиват таланта си. Възможността им дошла с „Информейшън Сайънс Инкорпорейтид“, които наели учениците да направят разплащателна програма. Като награда им се предоставя още време за ползване на училищния компютър и за първи път получават доходи. Същевременно те работят и върху програма, която представлява училищен каталог. Младите програмисти търсели всяка възможност да изкарат някакви доходи от прогамиране. Още един техен успех бил с компанията TRW, която наема Бил Гейтс и Пол Алън да оправят бъг в системата им, който бил подобен на този в „Компютър Сентър Корпорейшън“. От този момент те двамата започнали да се утвърждават като сериозни програмисти и вече искали да създадат своя собствена софтуерна компания. През 1973 Бил Гейтс бил приет в Харвардския университет. Започнал да учи, но отново, както в Лейксайд, след като открил компютърния център в „Харвард“, забравил за учението. Бил и Пол поддържали връзка дори далеч един от друг. Те обсъждали често идеята да създадат своя компания. След края на първата учебна година в „Харвард“, през лятото двамата започнали да работят в „Хъниуел“. След края на лятото Пол Алън започнал все повече да настоява да създадат софтуерна компания, но Бил Гейтс не можел да бъде достатъчно сигурен в техния успех, за да прекъсне обучението си в „Харвард“. През декември 1974 Алън бил на път към Гейтс, когато се спрял в един магазин. Това, което видял вътре, променило техния живот завинаги. На корицата на списание „Популар Електроникс“ имало снимка на „Altair 8800“ и заглавие под него „Първият комерсиален микрокомпютър“. Той занесъл списанието на Гейтс и те видели в този микрокомпютър своя голям шанс, знаейки, че той щял да има нужда от програми, с които да работи. След няколко дни Гейтс се обажда на MITS („Микро Инстрюментейшън Енд Телеметри Систъмс“), създателите на „Altair 8800“. Той им казал, че двамата с Пол са създали версия на BASIC, която може да работи на техните компютри. Това било лъжа, те дори нямали написан един ред с код, защото не притежавали „Altair 8800“, но MITS не знаели това и били доста заинтересовани от тяхното творение. Затова Бил и Пол започнали да работят върху BASIC, както били обещали. Съставянето на кода било поверено на Бил Гейтс, а Пол Алън подготвял емулация на „Altair“ на „PDP-10“. След осем седмици те били готови и Алън трябвало да отиде до MITS, за да тества творението им. Когато Пол сложил програмата в „Altair“, той за първи път се докосвал до този компютър. Ако емулаторът, който той бил направил, или част от кода на Гейтс не работела, тяхното начинание щяло да завърши с провал. За негова радост това не се случило, защото програмата работела перфектно. Първо компютърът извел съобщението „memory size?“ Пол въвел „7K.“ след това написал „Print 2+2.“ и за негова радост компютъра изписал „4“. MITS решили да купят правата върху BASIC от двамата програмисти. В този момент Бил видял, че има доста големи възможности в софтуерния бизнес, и прекъснал обучението си в „Харвард“. Той и Пол Алън създали компанията „Майкрософт“ през лятото на 1975, когато Бил Гейтс бил едва на 19 години. През 1977 г. ръководството на Харвардския университет удостоява Бил Гейтс с диплома „поради неговите особени заслуги“.
1976 г. Cray-1

Cray-1


През март 1976г. фирмата Cray Research е пуснала на пазара уникалния суперкомпютър Cray-1 с производителност достигаща 130 милиона операций с плаващазапетя за секунда

1977 г. Apple II

Apple II


1977 г. Кена Олсон, основателя на DEC заявява: "Няма причина поради която на някой ще му се прииска да има компютър в къщи”. Новообразуваната Apple Computers представя своята нова разработка - Apple II с цветен дисплй. Цена - $1298. Появяват се конкуренти: Commodore с монохромен дисплей за $795. Създава се компанията Microsoft. Никой не знае откъде идва името и какво иска да каже. Известно е че отначало Гейтс и Алън искали да нарекът фирмата Allen-Gates. В последния момент, обаче се отказали, защото името напомняло за аферата Watergate.

1979 г. текстов редактор Wordstar

текстов редактор Wordstar


1979 г. Благодарение на флопи-дисковете, разпространението на софтуер и данни става много по-лесно. Широко се разпространява първият масов текстов редактор Wordstar. И първата електронна таблица Visicalc. В Япония и Чикаго започват първите опити в областта на мобилните телефони..

1980 г. MS-DOS

msdos1981


1980 г. Гейтс прави първата крачка към световно господство. През юли той се среща с представители на IBM, на които им трябва операционна система за техния нов персонален компютър. Гейтс се опитва да им продаде своя BASIC, но Microsoft нямат операционна система. Представителите IBM се обръщат към Гери Килдъл, автор на най-популярната ОС по това време - CP/M. Но Килдъл им отказва среща, защото имал партия голф, и "синия гигант" се обръща отново към Гейтс. Бил, без да губи време, купува от компанията Seattle Computer за $50 000 QDOS, създаден от Тим Патерсън. Гейтс също се договаря с IBM за възможността да разпространява преименувания MS-DOS отделно от компютрите на IBM. Освен това, през тази година е създаден първият 64К модул памет. Motorola пуска 68000. Появява се първата настолна база данни Dbase II.

1980 г. Първият български микрокомпютър

Иван Василев Марангозов


инж. Иван Василев Марангозов (14.08.1925 г.), човека, разработил първия български персонален компютър и така поставил началото на българската индустрия за производство на персонални компютри. С неговото име и дело е свързано широкото според мащабите на времето си разпространение на персоналните компютри – област, в която България значително изпревари останалите държави от социалистическия лагер. Благодарение на това у нас израсна не едно поколение специалисти в областта на компютърната техника и софтуера, създадоха се традиции, с които и до днес се гордеем

Разработването на първият български микрокомпютър започва през 1979 от ИТКР. Първите бройки са произведени в София през 1980 г. Съкращението ИМКО означава Индивидуален МикроКОмпютър. От този модел са произведени около 50 броя. Аналог на Apple II Plus

ИМКО 1



Произведен е като експериментален модел в ИТКР към БАН. Приет е изключително добре заради сравнително ниската цена за времето си, както и заради универсалните си възможности. За първи път е представен в чужбина през 1981 г. на симпозиума по роботика в Англия като по време на демонстрацията е управлявал робот (Робко-01). По това време роботите в Япония и САЩ са се управлявали от миникомпютри, а не микрокомпютри, така че българската разработка е предизвикала истинско възхищение, заради лекотата на работа със ситемата, както и заради цената на цялостното обордудване, което е било десетки пъти по-евтино от западните си аналози. Като всички компютъри от серията Правец и този модел е кирилизиран хардуерно, но понеже клавиатурата използва 7 бита за прехвърляне на данните, кирилицата е на мястото на малките латински букви, като по този начин е възможно писане само с главни латински или кирилски букви.

ИМКО-2 Правец 82


Вторият произведен в България микрокомпютър и първият модел с който започва масово производство на микрокомпютри в България. Аналог на Apple II Plus. Първоначално се произвежда с черно-бял монитор - модифицирана версия на телевизора София-31 (но обърнат наобратно, като високоговорителят е отгоре), но има и изход за цветен монитор. В по-късните версии черно-белия монитор е заменен със зелено-черен. Ръководител на проекта инж. Иван Марангозов. Дизайнът на компютъра е български и наподобява оригиналният Apple II Plus. Като всички компютъри от серията Правец и този модел е кирилизиран хардуерно, но понеже клавиатурата използва 7 бита за прехвърляне на данните, кирилицата е на мястото на малките латински букви, като по този начин е възможно писане само с главни латински или кирилски букви.

Правец 8М



Интересна разработка от българска страна. Подобрена версия на Правец-82, включващ повече памет и 2 микропроцесора. Разширителната платка позвоялваща работа с CP/M е интегрирана на дънната платка. Няма директен аналог на Apple. Изцяло нов дизайн на кутията, много модерен за времето си. Доставя се със зелено-черен монитор, произведен специално за компютрите Правец и отговарящ на цялостния дизайн, от завода Аналитик в Михайловград. По-висока степен на интеграция на елементите спрямо Правец-82, както и нов по-модерен дизайн. При работа със 6502 може да се ползва ДОС или ПроДОС, а при работа с Z80 може да се ползва модерната за времето си операционна система CP/M. Лява и дясна стрелка на клавиатурата (както при по-късните версии на Правец 82). Поддържа четири кодови таблици за символите, клавиатурата поддържа автоматично повтаряне на символ при задържане на клавиш (вече няма клавиш RPT на клавиатурата и не е нужно да се натиска за да се повтаря съответният символ). Клавиатурата е съгласно QWERTY подредбата, а кирилицата е все още нестандартна, по така нареченият фонетичен стандарт. Ръководител на разработката - н.с. Христо Христов.

Правец 8М за военни нужди


Военната версия на Правец 8М е с изцяло различен дизайн и подход спрямо стандартните Правец, поради това че е оформен като терминал. В един корпус е интегриран самият компютър, монитора и две 5.25" флопи-дискови устройства. Самият монитор не е български, а произведен в Полша. По-висока степен на интеграция на елементите спрямо Правец-82, както и нов по-модерен дизайн. При работа със 6502 може да се ползва ДОС или ПроДОС, а при работа с Z80 може да се ползва модерната за времето си операционна система CP/M. Лява и дясна стрелка на клавиатурата (както при по-късните версии на Правец 82). Поддържа четири кодови таблици за символите, клавиатурата поддържа автоматично повтаряне на символ при задържане на клавиш (вече няма клавиш RPT на клавиатурата и не е нужно да се натиска за да се повтаря съответният символ). Клавиатурата е съгласно QWERTY подредбата, а кирилицата е все още нестандартна, по така нареченият фонетичен стандарт. Възможно е дизайна на компютъра да е заимстван от Acclaim II.