Вече започвам да се чувствам абсурдно .. Преди няколко месеца се забих с един от най - добрите ми приятели , влюбих се много още тогава .. не тръгнахме .. не беше готов .. после нещата се забравиха .. най - вече от негова страна , възприема ме само като приятелка , аз обаче не мога да забравя .. Най ми е болно от това ,че по купони се забива с мои приятелки .. едната от които не знаеше , че имам чувства към него после ми се извини , а другата беше адски пияна .. но мен ме боли по дяволите .. като си представя какво би значело за мен допира и целувките.. и какво значи за тях .. една безмислена вечер .. натискане без емоции и чувства .. толкова е детинско.. Той не влага нищо в тези забивки , но вече не издуйрам .. Между нас двамата не беше така .. беше на базата на взаимна обич в следствие на изградено приятелство .. само че знам, че сега ме обича само като приятел .. усещам го и за това крия чувствата си с цената на всичко .. Още по абсурдно ми се стори как прителите ми си играят с приятелство което съм градила с усилия . Не стига , че пияното момиче (за което писах по горе) по средата на забивката се изцепило , че не иска да се забива с него заради мене , почна ревяща да ми се извинява и после пак се забиха... Тръгнаха слухове и сега се опитвам да замажа , че няма такова нещо... а толкова съм се мъчила да не проличи ..... Дори не съм ,както много момичета , изпаднала в заблудата , че няма други мъже , че няма по перфектен, Знам , че има имнoгo и се надявам скоро да буда щастлива и с някой друг , но нали знаете любовта -веднъж усетиш ли я истински , с които и друг да си винаги ще знаеш , че можеше и по щастлива да бъдеш .Остава си онзи горчив привкус на непълноценност ... За мен той е уникален и неповторим , даже не намирам подходящи думи да опиша какво е за мен. Напоследък се чувствам мн сама в чувствата си .. съжалявам ,че само заапълвам с поредната тема , но ми е твърде болно . Ако можете да ми кажете как преглъщате такова нещо .. Просто исках малко съпричастност