В креслото седнах аз,
унесох се и заспах.
Странен сън сънувах,
от Смъртта се страхувах.

Горя!
Пред Господаря на Ада мълча!
Опашати уроди крещяха,
а мъртвите ревяха.

В мрака я видях,
стоеше и кълнеше.
Демоните я обичаха,
и в нея се вричаха!

С патерица се довлачих,
и Смъртта в очите нахрачих!
Но главата натежа,
нуждаех си от чаша вода!

Тялото ми в гроб положиха,
сърцето ми извадиха и разложиха.
В света на мъртъвците влязох,
и повече не излязох.