когато гледам назад
живота ми е водопад.
В бързеите на река
понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон,
откършва се, не се предавам,
водопада ме повлича,
оцелявам, продължавам.
И гледам напред,
с надежда - всичко ще бъде наред,
реката - вече тиня, ме изхвърля,
бряг в пустиня.
И миналото в настояще,
настоящето е бъдеще,
а то е вечната зима...