Разделихме се

[valdesbg]

Ди, и аз плаках при първата ми раздяла. Нямаш си и на идея какъв рев беше. Обаче нямаше тия мисли - "тя е единствената" "не мога без нея" "ще се самоубия, няма смисъл да живея" "искам да си я върна, защото тя за мен е всичко" и пр. и пр. Просто си казах - "да, хубаво ми беше с нея, определено имаше незабравими моменти, ще ги запазя в съзнанието и сърцето си. Обаче ние се разделихме, набий си го в кратуната, край, няма да сте заедно повече, няма да я целуваш, няма да правиш секс с нея, няма да и казваш обичам те, приеми че това е Край във вашите любовни отношения. Сам знаеш че тя няма да е единствената, и няма нужда да се сдухваш или да правиш драми. Приеми това като нещо нормално, вдигни глава и продължи напред в живота си"

И така.

Между другото - с нея поддържаме страхотни приятелски отношения

А че съм сипал чаша в морето - ясно ми е.

[LadyDi]

И аз помня първия път, в който МЕН ме зарязаха.
Но като се замисля, наистина никога не съм мислела, че е единствен, или че няма да мога да живея без него...
Това никога за никого не съм го мислила. Дори сега...

[valdesbg]

Тъй де... Няма нищо лошо да се харесвате, обичате, дори ожените с някого. Но да отречеш себе си и своя живот, заради някой друг вече ми идва в повече като адекватност и зрялост и се замислям за психическото състояние на индивида твърдящ това.

Вярно че идеята на брака първоначално е точно това да признаеш че човека до теб е избранника ти(т.е. единствения), но пък винаги имаш право на развод. Макар че моята идея за брака е доста по различна, но...за това друг път. Нека не се отклоняваме.

[anonimchetou]

амии май аторката си е виновна.. и сега ще си яде кашата която е забъркала колкото и кофти да звучи..