Здравейте... не знам къде съм, как съм... добре ли съм, зле ли. Не усещам нищо друго освен режеща болка и празнота. Неща, които избягвах, но ето че пак се сбъсках с тях...
Обичахме се... или не знам. Аз още го обичам... за последно ми го каза тази сутрин, когато излязохме. Да, карахме се в последно време страшно много и то все заради мен. Правех скандали за най-малкото нещо, каквото се сетите. Съмнявах се в него без причина и прецаках всичко. Днес след поредния скандал той ми каза, че се разделяме. Нещо, което досега само аз съм му казвала... Да, преряза ме изгаряща болка. Молех се... плаках, след което сълзите ми пресъхнаха и сякаш не бях там, където съм. Гледах го в очите, а не го виждах. Мечтите ми, надеждите ми... всичко се разби само с тези думи:искам да се разделим.
А толкова мн преживяхме заедно... не мога да си представя, че утре няма да се събудя с мисълта за него... ще се събудя без смисъл. Толкова мн го обичам... Сърцето ми е на парчета... връзката ни беше почти година и... някак си не мога да приема, че всичко е проключило, но той ми даде да разбера, че е така.
Много пъти сме се разделяли, но винаги всичко се е оправяло. Сега се разбрахме да се видим след известно време(няколко дни), за да си кажем окончателно как стоят нещата.... Искам си го толкова много. Просто нз как ще живея без него... как няма да мога утре да му кажа мило, как всичко вече ще бъде без него. Искам само един последен шанс, за да му докажа, че го обичам и че скандалите... няма да ги има, защото те разбиха всичко.
Искам... иска ми се да умра.. ако знам, че е край. А аз го знам... макар че след няколко дни ще се видим, знам че ще е за да се сбогуваме. Толкова ми е гадно... не мога да го повярвам. Човекът, който ми обеща... че няма да ме нарани. Който... е всичко за мен. Иска ми се тези няколко дни да го накарат да размисли, но защо ли усещам, че само ще се нараня повече... и макар че преди малко говорехме по телефона и ми каза мило... и долових нотка на някаква надежда за мен... не. Всичко се разби... и свърши.

Извинявайте за дългата тема.. за поредния разказ, но ми е толкова болно... че ще трябва за втори път да мина през това, че не знам с какви очи ще ида след няколко дни... и какво ще очаквам. Искам си го... и се моля на Господ да ми го върне... друго не ми остана.