ето едно драснато за 10 минути банално и несвързано стихче от мен:

Мечтите на едно дете

Поредният есенен ден
или може би есента отмина??
Дали вече смисъл има за мен
или болка ще убие ни двамина..

В миналото всяка нощ се връщам
в бездънна яма търся светлина
и всеки миг отчаяно се пак превръщам
в изгубена в пространството душа...

Не помня колко пъти все умирах..
не помня колко алкохол изпих..
в сънищата си съдбата си пронизвах,
но вече свиквам със това да ме боли

Дали би имало и къс надежда..
дали все пак не трябва да умре
или пак чрез болката превеждам
мечтите на едно дете...

ПП: Знам, че е банално, просто отразяваше чувствата ми в момента..