Поучителна история за непредвидливи индивиди (:

[Eddie]

Усещам, че имаш някакъв идеализиран образ за жена в главата си и не можеш да се оттърсиш от него. Човек му се налага да прави компромиси. Понякога трябва да се задоволяваш с това което ти се предлага, иначе оставаш с празни ръце (ти май си имал доста голям избор щом си стигнал до номер 11, а сигурно има и други преди да почнеш да лепваш номерца).

Но пък живота си е твой и ти си решаваш какво да правиш.

Също така, искам да отбележа, че тук във форума добиваме представа за нещата които ти се случват само от твоята гледна точка. Затова е трудно да се даде конкретен съвет който да ти послужи, ако изобщо ти трябва съвет, защото ми се струва че ти пишеш тук повече за да споделиш с някой и да убиеш времето, отколкото да получиш съвет.

А това за жените и тяхната мания към дрешки и парцалки, мисля че си е като вродено и ние съществата от мъжки пол трябва просто да се примирим с това. Онзи ден отново чаках един женски индивид да си избира чанта повече от 1 час, оглеждайки всеки модел и непрекъснато питайки ме "тази харесва ли ти" при което аз категорично отговарях "да". Накрая не си взе чанта, но както и да е. Не мога да я разбера, за мен чантата е средство да си пренасям лаптопа и няколко тефтера и тетрадки, докато на нея й трябва за да изглежда красива...

[JenataNaShefa]

Аз имам само един въпрос: Защо всичко трябва да го мислиш и премисляш, не може ли да се оставиш на течението и нещата да си станат от самосебе си, без излишни разговори и обяснения ?
В крайна сметка всичко се свежда до това кой кого ще "излъже"

[Niakoitam]

Не знам какъв съвет да ти дам ама просто искам да кажа че имаш талант за писател. Много ми хареса как си си разказал историята.

Това аз му го бях написал преди много време. Наистина му се получават интересни автобиографични писания.

CucAgMuH писанията ти по стил и писане малко ми приличат на един друг автор, на които съм попадал в интернет. Никът му е Rogger Dojh . Понякога се съмнявам че ти и този човек сте един и същ потребител или сте приятели. Има ли нещо такова. Има места, където мисленето ви леко се различава, но има и очудващи прилики.

Може би леко се филмираш и ти и търсиш идеалната. Идеални хора на тоя свят няма и мисля че това вече трябва да си го разбрал. Какво като ти е измила плочките? Какво като е направила някои промени? Кажи и леко тактично какво НЕ искаш да променя и готово. Като ти е изяла лиомоните, еее голяма работа, ще си купиш нови. Като ти е ползвала лаптопа и си е сваляла сериали и чалга, голяма работа. Всеки си има своите предпочитания и не е длъжен да си ги преустановява заради другите хора.Ако не искаш да ти пипа компютъра сложи си парола. Момиче е, нормално е да се заглежда по магазите . Това че иска да плаща е добър знак че не е с теб заради парите,а за сметка повече от 50 лева ами явно няма такава финансова възможност.

[CucAgMuH]

Rogger Dojh викаш... мне, не се познаваме. Още по-малко пък сме едно и също същество. Всъщност досега е имало само още едно същество с което да си приличаме "поразително" и пораженията които нанесохме когато се съюзихме са потресаващи. Когато се обрнахме един срещу друг - още повече. Така че по-добре да си останем непознати с този Rogger Dojh

Е, сега леко да се филмирам като търся идеалната... чак пък... иначе - дай да вземам първата която ми попадне, да се женим и прочее... мхм.

Какво като ми е измила плочките ли? Никой не я е карал да го прави. Можеше да си лежи спокойно, нали? Не съм казвал "абе тия плочки нещо ми лепнат дее*а" и демонстративно да плоькам с чехли пред нея. Хубаво - айде, хванала се, направила го все пак. Ама като го е направила, поне да не беше нанасяла необратими поражения. Нъцки. За това не се сърдя толкова много, макар че би трябвало. Все едно да се сърдиш на дете, че си е изяло сапуна...

Какво като е направила няколко промени ли? Най-мразим някой да ни променя вкъщи. Понеже това е вкъщи и като съм решил да залепя чорап за тавана - той ще си стои залепен докато не реша да махна оттам(в частност - година и четири месеца, просто ме мързеше ). И никога няма да погледна с добро око на героичната постъпка по премахването му оттам. Освен ако не е извършено по изключително находчив начин. Например с глицерин и концентрирана азотна киселина. Тогава бих проявил разбиране дори към зееща огромна дупка в тавана, през която мога да наблюдавам звездите(е, ще помрънкам малко, но ще ми мине ). Иначе не може. Трябва да ти се случи за да го разбереш. И не върви да казвам какво НЕ искам да променя(ще ми се изчекне ченето от изреждане). По-лесно ще ми е да кажа какво искам да се променя - нищо. Аз ако съм искал да променя нещо вкъщи съм щял да го направя отдавна. Така си ми харесва...

И лаймчетата ми. Проблема не е че ги е изяла, ами че ги е изяла ВСИЧКИТЕ. Тя така прави - не яде цял ден, не яде, че като набара някаква глупост и я опустошава. После баничките с ябълковият пълнеж яде ли ги? Не. А на мен и едно лаймче ми стигаше за коктейла... Аз като съм на гости на някой не решавам самосиндикално да унищожа определен вид хранителен продукт, нали? Понеже осъзнавам че той не стои там безцелно чакащ някой да го намери и да го бастиса. Това мисля се води геноцид. Ало, НАТО? ЕС? Помощ?

Лаптопа... болна за мен тема Има си някакви граници като ползваш чужд компютър. Акцентирам на "чужд". Това означава че не е добра идея да въвеждаш собствените си идеи за настройки и данни които се съхраняват по него. Също така не е и много разумно да използваш лаптоп, ако не си сигурен как точно функционира. Още повече когато около теб има поне два други включени компютъра(настолни - desktop) свързани с интернет.

Просто лаптопа не е нормален лаптоп. Определени части са подменяни за да ми осигурят параметрите от които имам нужда. И понеже, год дем ит Кольо, лаптопа не е разчетен да охлажда части греещи два-три пъти повече от обикновено е критично(подчертавам КРИТИЧНО) важно при натоварване лаптопа да има оптималната възможност да се охлажда. Това означава да е поставен хоризонтално(фреон, циркулация... навява ли спомени?), всичките му отвори да могат спокойно да всмукват въздух и по възможност да е включен към ток за да блесне в пълната си сила(работи по-бързо > свършва работата по-бързо > грее по-малко време). Звучи малко стряскащо, но всъщност почти никога не е. Освен ако не решиш да натоварваш интензивно хард дисковете. Производителя решил да ги отдели в специални предградки с термоизолация, за да не се нагряват от частите с гръмки имена като "процесор" и "видео карта". Дотук добре, дотук добре. Фабричният 5400rpm диск с който пристига лаптопа не успява да вдигне повече от 45 градуса. Само че когато го махнеш и сложиш двойка 10000rpm дискове възникват дребни особености. Например че ако лаптопа не е в хоризонтално положение и си го сложиш на краката(т.е. запушиш отворите за охлаждане) хард дисковете започват да повишават температурата си главоломно - с около градус на десет-дванадесет секунди. Когато дисковете достигнат 55 градуса се усеща че нещо "не е много наред наоколо"(това става за около две-три минути). После имаш около минута, максимум минута и половина да се усетиш преди да достигнат критичната за модела температура от 62,5 градуса. Ако не го направиш следва(цитирам гаранционната карта, с калпав превод) "нанасяне на необратими поражения на самата повърхност на дисковите плочи и в частност качествата й да съхранява информация". Казано по народному - има много добра вероятност всичката информация която имаш на диска да се загуби и да не може да бъде възтановена, а диска да не е годен за употреба.

Ако дисковете един път достигнат около 60 градуса е адски добра идея да предприемеш "бързо охлаждане в една стъпка": Снимка 1 / Снимка 2 / Снимка 3/ Снимка 4 Просто да изключиш лаптопа или да спреш да го натоварваш не е ефективно(температурата пада бавно - при изключване дисковете падат на стайна температура за около два-два и половина часа).

И да не ме разберете погрешно. Дреме ми на мен за дисковете. Цената им вече е паднала и всеки струва колкото "настолен" компютър среден клас. Обаче си искам информацията по тях... там ми е болката. И да я загубя, понеже някой е решил да се мятка по терасата и да си дърпа скодоумно сериалче някакси ме изкарва от иначе спокойното ми състояние на медитация. Всъщност това е едно от малкото неща които могат да ме поизнервят. Сега седнете и сравнете колко съм изписал за лаптопа, колко за останалите неща и си направете извод кое от всичко ме е издразнило най-много

И не - няма да си сложа парола на лаптопа. Ще му направя две дупки и ще му слагам катинарче Глупаво е. Първото което би си помислил човек ако види нещо с парола е "Е, ето го това дето го крият от мен, искам да го видя... всичкото". И започват едни въпроси, едно дебнене... какво аджеба е това скритото, с паролата... що е с парола, ама може ли да ми кажеш паролата да видя... Аз случайно нямам какво да крия, така че някой стигнал ли е до вкъщи - спокойно да си гледа.

Заглеждането по магазините. Това убива бавно всеки човек(освен ако не е жена). Единственото по-лошо нещо което може да ти се случи е да чуеш "само да си оправя косата и тръгваме"(вероянто забравям нещо много, много по-лошо... просто не съм злопаметен ). Луд ентусиазъм - да се разглежда. Абсолютно неразбираем. След дълги тренировки успяваш да преминеш в едно състояние в което просто изключваш, започваш да кимаш разбиращо и чакаш всичко да свърши(полезно за усвояване - било то за обувки, било то за чанти за лаптоп).

Niakoitam, обаче за парите имаш много погрешни разбирания (: Само парите не са достатъчно условие(рядко, рядко), но липсата им (много често) е пречка. Индиректно, подсъзнателно... пречка. Примери много. Има ли смисъл изобщо да давам? Парите и връзката им с жените е дълга и оттегчителна тема с предизвестен край. В най-добрият случай съществата от женски пол не осъзнават влиянието на парите(тези индивиди са ми най-забавни )

Защо всичко трябва да го мисля и премислям, а не мога да се оставя на течението и нещата да си станат от самосебе си, без излишни разговори и обяснения ли? Ерм... хвана ме, предавам се. И аз не искам разговори и обяснения за очевидни неща А че няма да спра да мисля и да премислям - няма... аз така - мисля си Не мога иначе. Всъщност дори не разбирам как може да спреш да мислиш. Или това е в пряка връзка с "Мисля, следователно съществувам"? Намекваш ми да помисля за самоубийство? о.О Ако ще си такава лоша хич няма да те обичам вече... Много да внимаваш, окей?

Въздиш. Ерго, колко беше по-лесно когато всичко се свеждаше само до секс Ама - не, нали, интелект. Дай да минем на едно по-високо ниво...

Мисля да си дремна на спокойствие докато няма никой вкъщи. Уж си легнах в два вечерта да спя, то едно спане му ударих... първо половин час бях мачкан - няма заспиване. После тъкмо заспах, тока спря, лаптопа се разпищя. Половин час по-късно тока дойде, лаптопа пак се разпищя. После пак бях мачкан... После пък котарака реши да ми скача по главата - да си играем. Добитък малоумен. Играхме си на "бягай да не те хвана" около десет минути. Дремнал съм два часа - събудиха ме - излизали "по женски"... пффф... после пък ми свършиха цигарите... накрая кулуминацията - някакъв дядо звъни на пожар на вратата. Търсел Атанаска. Викам му: "Аз съм Атанаска, не ме ли позна", ония вади очила... че и ми се възмущава някакъв. Аз звъня ли по неговата врата да търся Димитричка?!? Не. Пак късмет. Ако беше качил няколко етажа нагоре да търси Атанаска и щяха да го копаят(някои хора са раздразнителни рано сутрин... ела ги разбери).

А като се наспя ще трябва да помисля, в пряк конфликт с теорията за не-мисленето. Нещо не ми е комфортно, не ме свърта. В момента не съм сигурен точно какво, но предполагам скоро ще разбера

[Niakoitam]

Доста дълго писание, доста дълго време ми отне да го прочета, но не съжалявам. Както съм казвал и друг път имаш дар слово и ми е интересно да чета писанията ти. Някакси като разказ. Е, от предишните ти мнения и тези сега има някои неща в мислите ти с които не съм съгласен, но все пак всеки с разбирането си. Няма да се взимамем я. Например теми като вярата в душата (няма смисъл да започваме темата на ново) или пък как могат да се изкарат пари за сметка на някои друг. Не се обиждай, но аз специално бих станал приятел с теб заради дар словото, което имаш, заради изобретателността ти, за която си писал и т.н. Но в ниакъв случай не бих се съгласил да правя каквото искаш заради парите ти и не съм от тези хора аааа как ги наричаха сомове ли... нещо такова, които веднага се лепват за тези, които имат повече пари от тях. Ако ме уважават и аз ще ги уважавам, иначе не. може и да си прав за голяма част от нещата, за които недоволсваш, но все пак трябва да проявяваш някакво разбиране. Какви са тези номера, какви са тези коалиции, обединения и така нататъка. Ако нещо не ти харесва казваш и го мило и културно в очите да не го прави следващият път и така. И какви са тия наименования с номера. За парите. Да определено са пречка ако ги нямаш. Няма смисъл на краставичар краставици да продаваш, защото това, за което говориш свързано с парите ми е до болка познато дори можеби доста повече отколкото на теб.Ти ги кръщаваш по номера и имаш толкова претенции за идеалната, защото не знаеш и дори не си замислял какво е да искаш любов но да не можеш да я получиш било то заради пречки като пари, срамежливост, липса на свобода или куп други иначе не толкова збележими пречки. Разбери че какъвто и да си не си нищо повече дори и от най-големият бедняк.Там където накрая ще отиде най-големият бедняк, там ще отида и аз и там ще отидеш и ти и всеки друг. Парите са до време.След това просто остават евентуално за наследниците. Никой не ги взима със себе си.Това че сега.,поне както го описваш ти се лепят като на мед, изобщо не значи че цял живот ще е така. Незнам, може и да си от хората, които не вярват в съдбата. Аз определено вярвам. Не се знае как ще се извъртят нещата в животата ти и дали утре няма да си най-големият богаташ спорещ по финанси с Бил Гейтс или Роман Абрамович сега или някои големият бедняк, които не може да си позволи една баничка. Така че помисли какво ти предлага живота в момента и го изживей. Не бъди чак такъв манджия като търсиш идеалната, защото пак повтарям идеални хора няма. Нито тя, нито ти, нито аз. Радвай се на това което имаш за да не съжаляваш някога. Може би и аз на твое място нямаше да разбера за какво ми говори ей там един заблуден човечец по интернет някъде си в България, но от това, което си писал тук в различни теми, аз откривам много свои мечти, които ти имаш просто за даденост, но сигурно и аз ако бях на твое място нямаше да ми правят кой знае какво впечатление. Просто една малко по различна част от живота ми. Какво толкова?

[sweet_sorcerer]

"...Колко мили са до Авалон? Нито една или безчет. Сребърните кули бяха паднали, сред море от кръв."
Роджър Зелазни, "Хрониките на Амбър"(не знам дали го няма и другаде обаче)

[chefo9309]

какви са тези романи от вас бе хора... цяла нощ мога да седя и да чета тука...ама жалко че няма да стане...иначе евала

[CucAgMuH]

Niakoitam, ти представяш ли си пък всички винаги да бяхме на едно и също мнение... пф... скукаааа

Първо да разбием мита, че като те чета и оставам с впечатлението че съм мултимилиардер Сега за да разбия сърцата на всички и мечтите им - нямам летище, нямам самолет, нямам даже и яхта(на Сашата е... ). Не че не искам да имам - просто като тръгна да събирам за нещо от изброените след известно време ми омръзва и намирам практично приложение на събраните средства(тоест - купувам си дюнер от два и седемдесет ).

Явно разбиранията ми за парите са малко по-трудни за схващане. Не подхождайте така директно към нещата, моля ви се... Аз поддържам идеята че съм това което съм, благодарение на парите инвестирани в мен. Ако имах повече пари, евентуално можеше да бъда нещо по-добро. Ако имах по-малко пари, определено щях да съм нещо далеч по-лошо. В крайна сметка съм това което съм, заради парите инвестирани в мен - нито повече, нито по-малко. Едва ли ако бях станал овчарче и прекарвах цял ден на припек с козичките на полянката изобщо щяхме да водим този разговор. Всъщност - дори да имахме възможността да водим този разговор, аз нямаше да съм на достатъчно интелектуално ниво изобщо да се включа. Мисля че максималното което можех да извлека щеше да бъде "Въъъъ... к`ва дълга темаааа...." (no offense)

Затова се усмихвам снизходително когато някой каже че парите нямали значение. Особено ако е от женски пол. Парите имат значение, но различно за всеки. Ако на мен например ми е необходима сумата Х за да постигна нивото(на развитие) на което съм в момента, то на някого може да са му достатъчни 1/3 Х, а на друг да му трябват 2 Х. Въпреки всичко в крайна сметка всичко се свежда до пари. А ако не бяха пари, щеше да е злато, сребро... или пък на разменни начала - стадо крави, пет коня, две свине майки и фуражомелка.

Оттук следва че хората са с теб заради парите ти. Няма значение малко или много. С тях си постигнал определено ниво - ниво което по някакъв начин те прави малко по-различен от другите. И никой не е казал че е задължително този с повечето пари да е по-добър от този с по-малкото. Въпроса е кой как ги е инвестирал в себе си. Оттам тръгва нещо по-лошо, нещо по-глобално което не съм сигурен че мога да обясня достатъчно ясно...

Има една основна зависимост между пари и власт, като между тях се подвизават многобройни по-дребни фактори водещи към едното или другото. Но главното е че парите водят към власт, властта води към парите. Ако си достатъчно съобразителен можеш да завъртиш нещата по начин по който да разменяш едното за другото многократно и накрая да имаш повече и от двете. Къде е смисъла ли? С повече пари можеш да инвестираш повече в себе си... и да ставаш нещо повече от това което си бил. Защо ти е да ставаш нещо повече ли? Хм. Да се върнем ли на примера с овчарчето?

И всичко това с уговорката че съм представил нещата в крайно повърхностен вид... всъщност са много по-сложни и има доста на пръв поглед дребни фактори които могат да бъдат изненадващи на моменти Казал си да не продавам краставици на краставичар - спирам (:

Не знам обаче откъде реши че не знам какво било да искаш любов и да не я получиш... случвало се. Не един или два пъти, че да можеш да кажеш "случайност". И колкото и странно да звучи - повечето пъти заради пари. Разбира се - не директно. Последствия от лиспата на пари, в точното време, в точният джоб... Като се сетя за какви суми е ставало въпрос и ме напушва на смях в момента, но тогава не ми беше смешно. Ако имах десет лева да си хвана такси, може би в момента щях да съм щастливо женен с деца. Ама нямах. Но за сметка на това някой е имал пари да си купи кола, да си налее бензинец/дизелче/газчица и да отиде там където аз не съм отишъл, нали? Ти би го нарекъл събда, аз му викам липса на пари... реално резултата е един и същ. В момента съм това което съм заради парите които имам(които някога съм имал, или в примера - някога съм нямал). Пак опираме до парите, ааайт?

Търсенето на идеалната - интересна хватка. Нали си забелязал как хората са един вид алчни същества. Винаги искат повече. Колкото и да имат, от каквото и да имат идва един момент в който решават че не им е достатъчно и искат повече. Общовалидно. Някои хора макар и да искат - не дават гласност на това. На тях им викат "скромни". Но и те искат. И оттук произтича следващото - никои не иска по-малко отколкото е имал. Тоест, ако до момента са ти плащали двеста лева за да извършваш определена дейност изобщо няма да си щастлив ако дойдат и ти кажат че от утре започват да плащат по сто, за същата работа. Отнесено към търсенето на идеалната - същата история. Следващата трябва да бие предишната, да е нещо повече, нещо по-добро или най-малкото да има амбицията да бъде. Крайният продукт на тази логика изглежда толкова сложен, а виждаш от какви елементарни човешки черти се задвижва...

Шайни бъбълс(shiny bubles, бел.ред.). Прекъсват ме и си губя мисълта... и само някакви шайни бъбълс ми се въртят из главата. Мисля че е време да изтрещя едно кафе, би райт бек(няколко дни ).

[sweet_sorcerer]

До сега следях темата с голям интерес...До сега.Това с парите направо ме върна в първи клас.Как може да оценяваш всичко с липсата?притежанието на пари? Даже и за "идеалната" даваш пример със заплата! А и според мен не е важно КОЛКО пари си инвестирал в себе си,а КАК си ги инвестирал....може с много по-малко да получиш доста по-добри резултати,стига да имаш малко въображение...Не ставаш нещо повече с повече пари, парите не те правят човек.
Иначе пишеш много увлекателно, мненията ти винаги са доста интересни.

[CucAgMuH]

ДиДжей Дископатия рокз да хаус!

[>] Don't kill my mother

Ям си мекички и ми е добре, к`во се чудите. Въобще не се подвеждайте по пяната която капе от устата ми - тя е от удоволствието което изпитвам. Не, не е защото съм бесен. А мекичките са хубави. Едно от малкото неща които си взех преди да изпълня обявения с двуминутно предизвестие племенен сепаратизъм. Това, да обесня за по-невежите, е когато имаш едно племе(или обединение от няколко племена) и на едното почне да не му изнася, та се отцепи от колектива. По принцип после следва война между племето отцепник и племето което се е отцепило. Слагат си едни бойни препаски(маскировъчни), хващат тоягите и се млатят. Е, ние нямахме тояги... но това не пречи да сме във война.

[>] Govorit Moskva!

Внимание! Говорит Сис. Передаём важное сообщение. Граждане и гражданки Болгария! Сегодня, в 2 часа утра, без всякого объявления войны, номер Одиннадцать напал на мое счастье. Началась Великая Война Администраторов против женский захватчиков. Мое дело правое, враг будет разбит, победа будет за меня.

Така. След като го направих да изглежда малко по-официално съм доволен

"Гаме овер", както казваше една позната мутра за да придаде драматичен оттенък на ситуацията. Жалко че не мога да покажа жестикулирането му при изричането на съответната реплика. По принцип прекарваш около две секунди в които се чудиш дали да се засмееш, но те спира сериозната му физиономия. След тези две секунди осъзнаваш че той е сериозен и наистина е искал просто да те увери че това с което се е захванал ще стане на неговата... Та и с номер Единадесет така - гаме овер.

Мекичка, серия втора - Another One Bites the Dust.

Някой ми водеше статистика по колко дни се задържали жените покрай мен. Не помня кой беше, но моля за представителна извадка на последните три, за да информирам следващата с колко време горе-долу разполага Един вид - признавам си. Щото тръгнах да оборвам човека който го каза че не било така и така, ами било иначе. Ето предавам се - така ще да е

Много й порасна работата на номер Единадесет. Запознала се с майка ми и сестра ми(баба ми след седмица няма да я помни, това е плюса на пенсионера...) и се взе много на сериозно. Ама аз трябваше да направя както си правя по принцип... още на влизане вкъщи да кажа на майка ми/сестра ми/баба ми/който присъства на мястото: "Няма какво да ви запознавам, тя е за малко и ще си ходи". Обаче аз, нали... викам си "Запознай ги, пък те ще вземат да се харесат, ще си се занимават заедно - тъкмо повече свободно време ще имаш...". Таралянци. Тоест, не че не се харесаха, не че не се занимаваха. Свободно време нямах. Все измисляха нещо. То жените така - измислят нещо за правене, ама нещо което не могат да свършат сами, а трябва всички наоколо да се включат.

Мекичка. Четвърта.

Паднахме на ниво детска градина - ще се изказваме. Мдам. Да му се неначудиш. Стои и ти поставя условия, иначе щяло да те изпорти. Как да не се усмихнеш на подобен блъф? И то трябва да е блъф, защото иначе е ебати жалката история. Потупваш го снизходително по главата и си мислиш че има още много шоколад да яде докато се научи да прави едни такива големи и мазни блъфове които те вкарват в трета глуха, павираната. А после като осъзнаеш че всъщност това даже не е било блъф - е, бате... няма толкова шоколад на земята, безнадежден случай.

Всичко се почва от безобидната липса на тютюневи изделия. Понеже си знам че ако изпуша няколкото пури(по точно четири - отлежаващи години наред) на баща ми ще последва анатемосване и заклеймяване на безобидните ми пиромански навици(ограничавам се с палене на цигари за момента), взех твърдото решение да отида и да си купя. Цигари. Кутийка, може би две... хубаво де - три. Максимум четири. Тук разбира се не можеше да се мине без "Вземи ме с теб, вземи ме с теб..." от страна на номер Единадесет. Колкото и да разяснявах че само отивам за цигари и се връщам - не, не може... иска да дойде и това е. Съгласих се, да е мирно селото.

Понеже съм мързел ненадминат изкрънках колата на майка ми, понеже много добре си спомних как карах на изпарения до вкъщи снощи. А да отида за цигари и да заредя едновременно означава да мина и автомивка, което е поне едно половин час на кафе. Което пък означава че номер Единадесет трябваше да оправя скъпоценната си коса поне петдесет минути и най-малко още толкова за грима. Споменах ли че нямах цигари? Получавам ключовете за съдбоносната сапунерка и щастливо потривам ръце как отивам да си купя тютюнец.

Влизаме ние с номер Единадесет в колата и аз най-любезно я съветвам да си сложи колан ако не иска да захапе жабката още първият път като натисна спирачките. Започна да мрънка, започна да цвили... развива теории за мястото на смъртника(било онова до тоя дето кара колата, ако случайно не сте запознати... аз не знаех). Демонстративно се премести зад мен. Аз я посъветвах за по-сигурно ако иска в багажника да влезе, а ако не се побира аз ще понатисна и ще се затвори. Нещо се разсърди, гадта. Пф. Я залепни за седалката... Обаче не се дава без бой - вади си телефона, щяла да снима как карам. Да, добре сладур, ще му предам. А сега гушни седалката ми, дето не си седиш мирно на задника.

Трябваше да се обърна и да я изпукам с нещо в главата, но за нещастие пожарогасителят беше в багажника. А и съм хрисим човечец. Как да му посегнеш - то четирсет кила с мокри гащи. Не върви. Пъха си ръцете пред мен, пъха си ги - да снимала. Човек за да си купи едни цигари в какви циркове участва! Прекарахме около минута да се изясним тя дали е нормална или не е нормална, после още толкова да изясним моето психическо състояние. Е, писна ми. Казах й да си снима обаче да внимава да се получи добре, че иначе ще я напляскам. Млъкнах си, карах си. Купих си цигари, мълчахме си. Поговорхме си малко пред вратата на вкъщи-то, където ми се обясни че съм щял да видя какво ще последва. Разбира се, това е момента в който реших че блъфира и просто иска нещо Сега разбирам защо не съм чак толкова добър на покер.

Гадината дори използва лаптопа ми за да свали клипа от телефона си. Аз разбира се, с идеята че блъфира, помогнах. Казах - ето отпред на лаптопа под тъчпада е слота за карти, ето сега ти изписа че е отчело картата от телефона ти, ето сега ако натиснеш "ОК" ще ти покаже какво имаш на картата... и доволно си ръфах мекица отстрани, и й гледах физиономията - да видя разочарованието когато разбере че блъфа няма да се получи. Свали си клипчето, хвана лаптопа, излезе от стаята. С някакво сериозно изражение. Ха! Че и аз мога да блъфирам така.

Стана ми любопитно къде все пак отиде. Поразтиках се из вкъщи... с майка ми си говорят нещо в хола. С лаптопа. Мдам. И аз мога така да блъфирам, ама оттам повече няма на къде. Беше стигнала оптималната точка на блъфа си според мен. Мами вика рядко, но този път се постара. Да не би случайно да не я чуя предполагам. И по принцип не използва пълното ми име, освен ако не съм сгафил нещо. А сега го използва. Бях толкова сигурен в блъфа на номер Единадесет, че си казах "Няма как, казала й е нещо друго... може би за кафето което разлях, а така и не почистих...". Лепвам си най, ама най-непринудената усмивка и отивам при тях. Номер Единадесет - с подла усмивка, доволна. Показват ми заветният клип.

Поспорихме малко. Опитите ми да убедя мами че това видео нищо не доказва, понеже не е сигурно дали не е скалъпено пропаднаха. Между другото официалната ми версия все още е че това не съм аз и няма как да се докаже - скалъпено доказателство. Но аргументите ми не важаха. Въпреки всичко чак сто и шейсет не стигнах. Настоявах за сто и двайсет. След кратки и неравностойни преговори постигнахме консенсус за "около сто и петдесет", при което се признах за виновен. Мами разбира се има правото да ме смъмри, да ми обясни колко съм еди-какъв си. Още повече че сапунерката си е нейната кола. Търпях си. Но когато и номер Единадесет реши да се включи - грешка. Голяма грешка. Постоях да ми повикат двете в синхрон(а на моменти и не чак толкова в синхрон), после си станах без да обеля и дума, взех си лаптопа, мекиците и си бих камшика.

Номер Единадесет се опита да ме спре на вратата, но ефекта беше... като на пръдня в торнадо(с извинение ). Мами пита къде отивам... нея я уважих и чистосърдечно я излъгах че отивам при баща ми да ловим риба заедно. Диверсия му е майката. Де факто съм няколко километра настрани, в моето си вкъщи, което все още се "дезинфекцира". Хич няма да се учудя ако заминат за Балчик, при баща ми. Горкият човек - отиде му риболова. Но на война без жертви не може.

Мекиците и кафето свършиха. Сега трябва да измисля как да си включа някой от телефоните за да организирам някой познат да ми донесе запаси. Последното което искам е комуникация с мами или номер Единадесет. Всъщност още не съм измислил какво точно ще ги правя. Нека първо се поуталожат нещата малко...

ПП. Брей, действало - поуспокоих се, вече нямам пяна на устата.

ППП. sweet_sorcerer, "А и според мен не е важно КОЛКО пари си инвестирал в себе си,а КАК си ги инвестирал" - ако четеш внимателно ще видиш че и аз горе-долу това съм казал. "може с много по-малко да получиш доста по-добри резултати,стига да имаш малко въображение..." - Но само с въображение не става... Уатевър. Нека има малко тръпка и илюзия че всички в светът са равни и парите нямат никакво значение. Реалността никога не е била приятна, никога няма и да бъде. Реалността в която един глупав балон с хелии във формата на заек струва дванадесет лева за теб, и едно "Благодаря" за детенцето на което го подаряваш, понеже майка му е решила че парите нямат значение. И на нея теорията й се потвърждава. Но на следващата майка с тъжно гледащо балоните детенце, която се е появила там малко след като съм подминал? Ас ай сед - уатевър...

[sweet_sorcerer]

Олии ти си уникален талант. Може ли един въпрос - ако номер Единадесет те изнервя толкова,защо още я търпиш,а не и дадеш "Гаме Овер"-а?
"Мечовете се прекършиха в ръцете ни, щитовете окачихме на дъба.Сребърните кули бяха паднали сред море от кръв."
Получавам ли точка?

[sweet_sorcerer]

Ами от това което прочетох мога само да ти дам съвет да изтикаш образа на въображаемия индивид от главата ти. Е разбира се ще коства време, системни ресурси и ще причини посттравматичен стрес, вероятно, но пък няма да ти е толкова лошо след това. Честно.

Друг вариант е да обожествиш въпросното въображаемо същество и да заживееш в "един по добър свят"

Въпрос на избор.

И не знам от къде е цитата, обаче ми стана интересно и отворих гугъл. Няма точки за мен, няма и воден пистолет. Но ще издиря книжката

За книжката (те всъщнот са 10) мога да ти помогна,ако искаш

[CucAgMuH]

sweet_sorcerer, дам, прав си Получаваш не една, ами две точки, както бях казал. Извинявам се че забравих да спомена още при първият пост в който отговаряш.

Номер Единадесет е пътник. Перфорирахме й билетчето към един по-добър свят. Разбира се, има колкото време й е нужно да го осъзнае - дотогава да стоят и да си се занимават с майка ми, сестра ми и за най-голямо мое съжаление котарака. Трябваше да си го прибера и него, но нямах трета ръка. Въпрос на приоритети - мекици пред котка. Сега когато мекиците са история гледам на нещата по друг начин, но е малко късно.

Ай ай, кептън, поемам към някое китно селце да си намеря една забутана кръчма да хапна нещичко. Инкогнито.

[sweet_sorcerer]

sweet_sorcerer, дам, прав си Получаваш не една, ами две точки, както бях казал. Извинявам се че забравих да спомена още при първият пост в който отговаряш.

Номер Единадесет е пътник. Перфорирахме й билетчето към един по-добър свят. Разбира се, има колкото време й е нужно да го осъзнае - дотогава да стоят и да си се занимават с майка ми, сестра ми и за най-голямо мое съжаление котарака. Трябваше да си го прибера и него, но нямах трета ръка. Въпрос на приоритети - мекици пред котка. Сега когато мекиците са история гледам на нещата по друг начин, но е малко късно.

Ай ай, кептън, поемам към някое китно селце да си намеря една забутана кръчма да хапна нещичко. Инкогнито.

Всъщност правА съм...заблуждаващ ник Оставил си котарака там - горкото животно....

[JenataNaShefa]

Ох, има много какво да се научи от теб и препоръчвам на подрастващите, които не четат защото е много дълго написано, да си направят труда и да прочетат... могат само да спечелят.

Така като гледам с номер Единадесет нещата са към своя "Game Over" така че аз чакам с нетърпение номер Дванадесет
Гледай да си вземеш котарака по-скоро че ще го вербуват, колкото и верен да ти е

[Niakoitam]

CucAgMuH,като ме четеш и оставаш с впечатлението че си милиардер !?
Може. Спрямо моето гледна точка и това, което си писал, за мен приличаш на нещо такова, защото например на мен даже понякога да ми се иска не мога да взема да си хвана гадже и да я заведа в скъп хотел със всякакви скъпи блюда, луксозни чаршафи и листчета от рози по пода. Това го взимам от контекста на твое писание.Нямам връзки и приятели по плейбой барове и не мога с лека ръка да осигуря готина работа за себе си и за които ми скимне и т.н. Е имам малко над 1000 лева, които за теб може и да не са нищо, но тъй като не работя си ги пазя като очите и харча през около две някога и повече седмици към 5-6 до 10 лева. Така че да през моя поглед ти наистина си нещо като милиардер. Това не значи автоматично че ти наистина си, както и автоматично не значи че аз и моите родители ровим по кофите. Е да, социално слаби се водим, но все пак не съм си легнал гладен, жаден или неизмит и не съм тръгнал навън гол и необут. Е, не сменям дрехите си всеки ден, ходя с еднкви дрехи през седмица, защото все пак трябва да се изперат. Имам по два три чифта от по скъпите неща и по 8-9 от по ефтините неща като тениски например. Отвреме навреме си позволяваме и някоя и друга техническа глезотийка, но все пак трябва да сме я предвидили малко преди това в бюджета. Плазмен телевизор например сигурно няма да имам скоро. И компютърът е вече за смяна, но ще почака още една две години, може пък да решим да се насочим към лаптоп в бъдеще. Не че нямаме два настолни, но вече времето им изтича. И така. Но все пак парите много лесно увличат и човек много бързо се променя без да иска и без да се усети.И все пак човек не бива да става роб на парите и да позволява те да водят живота му. Ако ти харесва да имаш приятели на парите си, а не на теб т.е. докато имаш пари да имаш приятели а като нямаш никой да не иска да ти подаде ръка и да те избягват твой проблем. Мен това не ме устройва изобщо даже. По добре сам(иделно знам значението на тази дума) отколкото с навлеци около мен.
Бях чел един разказ на български автор преди време във вестник Труд. Съжалявам че не го намерих, но се опитах и не можах. Позабравил съм го малко, но си го спомням отчасти. Разказваше се за някакъв слаботелесен, беден младеж, които както се казва никой не бръснел за слива. Незнам какво точно беше станало, но така се случва че го забелязва някаква много влиятелна мутра и му предлага много пари. След известен размисъл той се съгласява. Започва да работи за мутрата. Постепенно наедрява на тегло и мускули. Купува си скъпи коли, скъпи облекла и може да е с всяка жена, която си поиска. Само да намигне и тя е негова. Характера му се променя. От благият и плашлив човечец, той се превръща в агресивен и страшен мъж. Когато
ходи по заведенията никой не смее да го погледне, защото вече му се носи слава. Стига се до момента, когато и полицаите започват да не го плашат, защото е твърде влиятелен и богат.Започва да прави свои бизнес и да търси свои хора като прави конкуренция даже и на
старите си работодатели. Един ден го намират с куршум в главата. Разказът свършва с описанието на това какъв красив труп е.Млад и красив, едър труп.
В тази история си има своите красоти в живота на този човек, но все пак не ми се иска моя живот да протече като живота на героя и да свърши толкова бързо.Вярвам безпрекословно в безсмъртната душа, но все пак това не отговаря на идеята ми за красота.Всеки ще умре някои ден, но все пак е важен и начинът.Искам достатъчно пари за да мога да се оправям що годе, но не толкова че да умра млад и зелен.
Аз специално искам да е както е в тази мисъл:"Когато си се родил ти си плакал, а всички са се смяли, направи така че след като умреш всички да плачат, а ти да се смееш". Тъй като вярвам в душата за мен не е проблем да приема тази мисъл. За хора като теб, които смятат че след смъртта всичко отива за червеите може да звучи и така:"Когато си се родил ти си плакал, а всички са се смяли, направи така че малко преди да умреш всички да плачат, а ти да се смееш"
Относно овчаря. И си прав и не си прав. Овчаря не е нещо по долно от теб. Той просто има други интереси коренно различаващи се от твоите. Него го интересува колко овце ще продаде днес, колко мляко ще изкара, ще го продаде ли или ще го яде, ще постригва ли овцете, той ли е наред на паша, колко храна трябва, колко бали сено трябва за през зимата, кое агне ще заколи за Гергьовден или Кирил и Методий и т.н. Него не го интересуват въпроси свързани с материята, антиматерията, Космоса, ракетите, окенаските животни, глобалното затоплвяне,медитацията ако щеш и т.н. Но това си е въпрос на рабиране и на интереси. Ето например аз вярвам в безсмъртната душа, ти не вярваш, аз например съм малко на кантар обаче към по отрицателно настроен към преражданията и окултизма, докато езотериката ме влече. Вярвам също че има пророчески сънища и всеки ги има и може да ги тълкува само ако рабере знаците, които са индивидуални за всеки. Ти ми казваш: Абе не ми се занимава с глупости, нямам толкова време затова. Всеки си има интереси.От това следва че нито овчаря е нещо по-малко от мен, нито от теб, нито аз от теб, нито ти от мен. Въпрос на разбиране и възприятия. И аз се нервирам вътрешно, когато понякога не ме разбират, защото говорим на различни езици вътрешно се нервирам, но какво да правя.
И да, хората сме невероятно лакоми същества. Като получим нещо искаме все повече и повече и още и още.
Като каза за работата. Пропускаш един дребен факт. Отиваш да работиш за да изкараш пари, а работодателя ти дава пари за да му работиш. Една обща симбиоза. Ако не му харесваш на работодателя ти може да те изгони и да си намери друг чакащ за тази работа, но ако си
достатъчно силен характер и работата не ти хареса можеш да си намериш друга.
Относно номер Единадесет както я наричаш, незнам прави каквото сметнеш за добре, вижда се че вече си и продупчил билета както казваш. Само преди да се появи номер Дванадесет си помисли като имаш толкова високо критерии за всяка какво им даваш ти. В случай че не ме разбра не ти говоря за материалното. от това сигурно никоя не може да се оплаче.Говоря ти за нематериални неща като любов, разбиране, приятелско отношение, защита, отделено време и т.н. И чак след като си помислиш над този въпрос се запъти към номер Дванадесет. Бъди сигурен и тя няма да е идеалната, но поне се опитай да я поопознаеш по-дълго време преди да се хвърлите в обятията един на друг и след два месеца най-много да решиш че не е твоят тип и не ти харесва. Поне евала ти правя че не си от ебачите тип Alabalaportokala защото ако искаш можеш. И не се сърди на номер Единадесет че те е изпортила на майка ти че караш с 160 км в час, защото ако се залепиш някъде с тази скорост хем може да си отидеш млад и зелен заедно с нея, хем можеш да отнесеш и някои съвсем невинни иначе хора. Не те познавам, не я познавам и нея, но силно се надявам че не си от онези селските гъзари, които карат с колкото се може по висока скорост, надумкали музиката да ги чуят през три улици, буксувайки и спирайки рязко по улицата все едно след малко ще направят верижна катастрофа.

[a3c1M]

колега почни да пишеш комедии. отдава ти се

[LizZz]

Guns 'n' Roses са си тамън на мястото.

Човеко, размазваш ме!! Удивлявам се на твоят поглед над нещата, виждам преплитане с моя такъв, но разликата е, че не съм го осъзнал напълно.

Много бързо ги вкарваш в живота си, това ми прави впечатление.
Ползвай бета-периода от 14 дни за
Другия път ше знаеш, че от съжаление не се излиза с момиче.. направих тая грешка и стана история която лееееко се припокрива с твоята.

Абе, мераклия съм да разбера как си постигнал тея 80MB/s.

Засега стига толкова от мен..

[Re5peC7]

И твоята не е лесна, приятелю

[CucAgMuH]

Заблуждаващи никове, а? А? Добреее... Щом се праивм на умни, ето въпрос за още две точки, но далеч по-труден(а си мислех да го раздавам лабеж):

Кой е приказният герой, чиято мисъл обичам да цитирам: "Ако се загледаш внимателно в далечината ще видиш гърбът си, понеже Земята е кръгла..."?

А да видим...

Добитяка(котарака) не може да го вербуват! Мене си обича и т`ва е. Чиста и неподправена животинска любов

Номер Дванадесет май ще я поотложим, щот` си потроших си копитото Дясното. Тъжна и сънена история... Докато отивах да си правя кафе стъпках рядък модел слушалки "Panasoanics", модел `98-ма. Оплетоха ми се в кракуните, залитнах и докато се опитвах да запазя равновесие вкарах с все сила(и инерция, и инерция...) едно коляно на ръбът на бюрото. Мирка ми се смя. Отначало. Т`ва Мирка ми е съседка - с нея гледаме кеча заедно, плюскаме "Слънчо" от двайсет и пет стотинки, наливаме се с Пепси, плюскаме разни други сладостийки, наливаме се с още Пепси... понякога с кафе. Преди да сте си помислили нещо - Мирка мусака не готви.

Та тя се смя. После се сети, че аз като се въргалям и муча сигурно ме боли(колко е досетлива само ). Пита ме лед дали съм искал - ами искам, що да не искам. Донесе ми лед - във формички, за коктейли. Обаче понеже е бързала не се е сетила да донесе нещо в което да го сложи. Помня я аз как се позачуди малко какво да го прави след като го е донесла. Каза "Дръж" и обърна формичката отгоре ми. Още смях... Ау, врътнах. Костваше много услия да обесня на ръцете ми че трябва да пуснат коляното, но успях. Подпуках я с ледчетата наобратно, както си лежах на земята... да видите после колко плахо пристъпваше покрай мен. Полежах си петнайсетина минути преди да събера сили на един крак да стигна до диванчето.

Обаждам се аз на бай Кольо, хирургчето. Викам "Манякс, така и така - изджасках се яко, к`во прайм...". Ония пита дали съм можел да си движа пръстите на кракът. Проверявам - мога. Значи не било сериозно, ако почнело да се надува или да не мога да си движа пръстите - тогава да се притеснявам. Успокоих се. Ама още ме понаболява. Всъщност понакуцвам леко, като онези от гестапо... според Мира ми придавало някакъв чар. Мерси съм за тоя чар

Е, не е толкова зле. Минава ми малко по малко. Само на моменти има прорязваща болка, ама вероятно и тя ще отшуми по някое време А ако не отшуми ще си направя онова бастунче което замислям от много време. Нали ги знаете - онези аристократичните walking sticks със фигурките. Замислил съм го орех и сребро, към метър и двайсет, може би метър и трийсет. Две трети орех с пестиливи сребърни елементи, а горната една трета от чисто сребро - ангелче, протегнало ръце нагоре, държащо планетата Земя. Сестра ми, нали я врънках половн година - направи ми проекта, изчисли го това ангелче как да изглежда, колко да е голямо и как да си е протегнало ръцете нагоре, че да не се сгъне като се подпреш на бастунчето. Поизчислявахме с нея - ще трябват около два и половина килограма сребро. Не че е три кила сребро е кой знае колко скъпо, просто чувствам че още не му е времето да се разтиквам с бастунче - съвсем ще заприличам на пенсионер. Стискам палци да не опра до това бастунче скоро...

Niakoitam, можеш бе. Можеш да си хванеш гадже и да я заведеш в скъп хотел с всичките му глезотийки. Даже без да се налага да преминаваш през историята която си разказал за красивите трупове - просто трябва да си мотивиран да направиш нещо подобно... Ще видиш какво е като ти се случи. Изведнъж те прасва идеята в главата и почваш да го премисляш. Поне на мен ми харесват такива на пръв поглед невъзможни за постигане ситуации. Да си ги разбивам на малки стъпки и подпланове, на които пък да разработвам алтернативи. Е, крайният резултат е малко по-различен от този който е бил планиран, понеже се налага на места да импровизираш. Понякога по-добър, понякога по-лош.

Като си достатъчно мотивиран - лесно ще решиш финансовата страна на въпроса. Възможности има много, само трябва да се огледаш. Никой няма да дойде и да ти връчи една пачка пари, след което паднал на колене да ти се моли да ги вземеш(освен ако не си опрял пистолет в главата на негов близък, но това е друга ситуация ).

Смъртта е... нещо тъпо, понеже е необратимо. Вероятно си забелязал - всяко необратимо нещо е неприятно по някакъв начин. Обаче ти определено имаш странни възгледи за умирането. К`во ти дреме кой ще плаче и кой ще се смее след като си умрял? Свършило се, толкоз. Ето ти Голямата Рижа като пример. Никога нито той, нито аз сме си давали зор да се запознаем, макар че няколко пъти сме се засичали и сме стоели заедно по няколко часа. И все пак като го видиш как лежи гътнат на земята малко те жегва ... едно такова... неприятно усещане. Няма да са много хората които ще плачат за него, даже за да сме честни далеч повече хора се радват на случилото се. И к`во? Редовият гражданин се радва. Обаче Малката Рижа не се смее. И, повярвай ми, Лисичков(май така се казваше този който го застреля) също не се смее. Ама ще му накриви на шапката на Голямата Рижа кой се радва и кой не в момента. Все си е толкова умрял. И толкова умрял ще си остане, дори ако в цяла България обявят тридневен траур за случилото се. Или пък дадат орден "Стара Планина" незнам си коя степен на екс-ченгето.

А пък да накараш всички да плачат преди да умреш... е, т`ва не е за мене. Ще ми стане криво че умирам ако започнат да циврят. А пък последното което искам е да ми е криво като умирам. Или след това. Аз като се гътна предпочитам да се появят един-двама човека, да кажат "А`е хо`им го копаме тоз` преди да се е вмирисал", да си разказват вицове и да се хилят, отколкото някаква скучна голяма цивреща процесия. С попове. Въй, ако някой извика свещенник на погребението ми, на бас за една чешмяна вода с лимон и лед, че ще изляза от ковчега да го запукам с шамарите! Де факто - колкото по-малко хора присъстват, толкова по-добре. За к`во да си докарват излишни негативни емоции хората...

Викаш - може да се залепя някъде с бу-то, да се гътна. Ем, случват се и такива неща. Обаче няма да си отида млад и зелен. Първо, младостта отмина. Второ - хората пред опасности по принцип не позеленяват, а пребледняват. Аз не съм изключение

"ебачите тип Alabalaportokala" Даже идея си нямам за какво става въпрос... ама звучи някакси респектиращо. Аз вероятно не съм му от категорията, няма какво да се лъжем. Нищо, аз предпочитам мусака с кисело млекце. А преди малко ми предложиха един резервен вариант:



Обаче май е оферта само за котките, щото нали имат повече от един живот

Сега ще взема да пия едно кафе, че сънен пляскам абсолютни глупости(извинявам се за което).

[sweet_sorcerer]

Нямам точка тука..... Жокер

[world_wide_mob_figga]

не тва нема начин да го прочета мноу дълго чоек

[Niakoitam]

Прав си че има алтернативи винаги, но понякога струват доста. Аз живея в малък град. Тук работа по трудно може да се намери. Работа над 400 лева доста трудно се намира. Алтернатива. София. Сравнително близо ми е, търсят се млади хора. Все ще се намери нещо и за мен. Проблем. Разни ми ти страхове и притеснения. Дали ще се справя? Как ще се справя? И още по-голям проблем. Имам проблем със зрението и ми е малко притеснително така да се разкарвам сред това голямо движение. Добре хубаво с малко зор няма да ми прави впечатление изминаването на 30те киломентра. Не съм първи, няма и да съм последен, но зрението определено ми пречи.Особено пък нощно време проблемът е леко траги комичен, защото зрението ми така се гаври с мен че на 2 метра не мога да видя един малко по-малък надпис. Това включва понякога номерата на рейсовете и трамваите, а за междуградските надписи няма какво да коментирам. Братовчед ми работи близо до София, перфектно си вижда, но отвреме навреме му се случва да изпусне маршрутката. Да не говорим че тия наще "гъзари" понякога и табелка не слагат вечерта и той трябва да гледа през стъклото за да види познат ли му е шофьора на външен вид. За мен тази екстра е напълно изключена, защото не мога да видя шофьора на близо преминаваща кола през стъклото през деня камо ли пък да става въпрос за през ноща.Липса на пари би казал ти, не съдба. И за какво в този случай са ми виновни парите. Това не е получено, това си е вродено. Дали си ми е споменче от Чернобил или не, не се знае. 86 година майка ми е била бременна в 4тия месец.Децата до 3тият са ги вадели. Според думите на майка ми даже и това да ми е остатък от тогава съм минал много, много тънко спрямо какви гледки е видяла.В случая при мен и парите на целият свят да ми дадеш няма как да ми помогнат да се справя с този проблем. Всъщност има една алтернатива-лазерна хирургия. И опс грешка.Какво всъщност ще ми помогне тази скъпа лазерна хирургия. Може би на цената на много болка впоследствие ще ми намалят диоптерите от -3 до около -1 -0,5. Но струва ли си тази цена? Не изобщо даже. При мен проблема не идва толкова от диоптера. И майка ми е с толкова, но вижда много по-добре. При мен проблема се дължи на ъгълното изкривяване. Затова лечение НЯМА. Алтернативи НИКАКВИ.Но да се върнем към София. Този иначе дребен факт който описвам се допълва и от страхът ми от кучета и нежеланието ми да щрапам сам по софйските улици. Дотук с алтернативата...засега.
Какво ми дреме кой ще плаче за мен след смъртта ми ли? Ами да ти кажа определено ми дремеАз вярвам че както е казано във физиката: "Енергията никога не се губи, само се видоизменя".
Та вярвам че тази енергия с помоща на която дискутираме в момента, мислим, ядем, пием, разсъждаваме, учим се и т.н. не се видоизменя в проста енергия за червеите, а просто в душата напуснала материалното ни тяло. И това за плакането, щом го слагаш в едно изречение с тридневният траур, явно не си ме разбрал. Може би, защото понякога обичам да говоря в метафори. Друго имах впредвид. След смъртта си да живея както в нематериалният свят, в който аз вярвам така и в материалният свят сред хората. Т.е. името ми да се споменва и след много години, когато близките и познатите ми са ме последвали. За сега спрямо живота ми в момента това ми се струва твърде невъзможна мечта, но знае ли човек. Иска ми се името ми да
се споменава далеч в бъдещето да се споменава редом до това на хората направили нещо голямо за Света, държавата или поне за собственият си град. Това имах предвид да плачат. Не да ме къпят. Да си кажат: Е, тоя човек колко направи за нас, но все пак и неговият край вече дойде. Един вид безсмъртие в материалният свят редом, до много велики личности.Ето това искам аз. Това имах предвид под всички да плачат, а аз да се смея. В самият край на живота си да погледна назад във времето и да съм напълно спокоен. Да кажа с усмивка:Аз направих каквото можах и каквото е по силите на един човек за общото благо, натам да му мислят следващите поколения
А за Alabalaportokala и неговите последователи...изпуснал си много да знаеш Това е един бургаски гларус около твоите години на който "религията" е под мотото: Чукаш и бегаш. Допреди време се подвизаваше в този форум и даваше дъъъълги постове с обяснения как да преластиш дадено момиче, да я изебеш няколко пъти и да избягаш скачайки на следващата жертва. Беше дигнал тука женската част на нокти Бил 100 кила,имал няколко приятели над 100 килограма. И бащите на някои момичета не смеели да му се опънат. Пишел в тоя форум да види колко тъпи потребители имало и да им се посмее на тъпизмите и да поучавал неопитните момчета какво да
правят с момичетата. По едно време аз и няколко човека доста усърдно спорехме с него.Чак ни караше ЛС-та да му пишем да сме си коментирали гледните точки на кафе, индиректно да ни биел. Голям форумен побойник беше. По едно време се стигна и до там че се опитваше да ми чете мислите и да ми раправя как съм се правел че се дразня от неговата гледна точка, защото съм зарибявал някое момиче от форума и да съм изглеждал добре в очите и. Даже имах обещание да ми каже коя е тя и да ми оспамва всяко мение. Е, не си удържа на обещанието. Сега гледам отвреме навреме се въдят някакви негови бледи последователи във форума, но само оригиналът си е истината . Най-много му се връзваха момчета наскоро разочаровани от любовта.

[Eddie]

Тази тема ме накара да влизам в "любов" по-често само за да видя дали има нови мнения в нея.

[Corsair]

стил на писане дрън дрън, начии тука от всички, писали коментари макс 2 да са го прочели цялото... добро. лошо, както каза пича и да ми даваш пари няма да го чета... тва да не е хайдигер та да му обръщам толкова внимание ве