Поучителна история за непредвидливи индивиди (:

[Erica]

Сис повярвай ми по-добре да си запазя мнението за себе си по повод историята номер единадесет , а и всички номера като цяло

А за вечерята в понеделник Няма проблем , освободи си един понеделник , ама дата и година не мога да ти кажа , не знам кога ще ме отвеят ветровете натам Поради липса на телепорт и чартърен полет , други идеи освен - търпение , не ми идват на ум

[HristoGavrilov]

Човече, гениален си като автор и като човек! Разказът ти промени живота ми изцяло. Вече мисля по различен начин. В началото по описанието на жилището ти си представях образ на 20 годишно келешче, което по цял ден се чуди какво да прави, но след "изтрещяването" ти, вече те приемам като мой човек.
Целият ти разказ ми говори, че си добре възпитан, интелигентен и образован човек и от тук в главата ми изплуват въпросчета като: от къде си и какво си учил и завършил. Ако искаш го приемай като нездраво любопитство, но ми е интересно как се казваш и с какво точно си изкарваш хляба.
П.П Какво стана с третия от нападателите ти? Хванахте ли го? Ако искаш мога да ти пратя от мойте момчета да ти помагат в издирването.
П.П2 К`во ти е пистолетчето?

[CucAgMuH]

Ъхъм... значи така... вече съм "Сис" за теб. Забавен театър се заформя. А аз как да ти викам? "Ерика"? И това само за пред хората ли е, или за постоянно?

Между другото ще се учудите колко са евтини бъбреците Вървели по две до три хиляди долара парчето, в зависимост от кръвната група. Белите дробове малко повечко, но за тях нямало голям пазар. А кръвта... освен ако не я точиш от цистерна в тонове - не е кой знае каква далавера. Но да си дойдем на думата - оказа се че дори да се разпродам няма да събера някаква главозамайваща сума. От което пък следва, че не мога да си позволя да ти пратя самолет... Мерси че ме отрязваш толкова нежно, но нямаше нужда. Схванах - нямам достатъчно пари да си позволя да изляза с теб. Е, тъжно, но какво да се прави.

А, Ерика, аз казах ли ти? Онези тримцата, веселите, дето ми скочиха... нали между другото ми скатаха и ключовете... та и ключодържателя ми замина заедно с ключовете Онзи дето ти ми го подари. Да бе, знам че е странно, ама на - факт. Ключодържателя бил здраво хванат за ключовете, а като ти крадат едното не си играят да ти върнат другото(много гадно, нали?). Ако видиш някъде някой с моя ключодържател - да го набиеш(един десен ъперкът от мен, останалото импровизирай - волна програма)

Христо, мерси за хвалбите Но чак гениален да съм - едва ли. Учителката ми по литература само като прочетеше името ми върху някой лист, докато проверява писмени работи - веднага започваше да се кръсти, да въздиша и да пита защо Господ я наказвал така жестоко Горката жена получи необуздан пристъп на радост в момента в който завърпих училище и ми връчиха дипломата. Каза че от всичките ученици на които някога е преподавала - най-много за мен се радвала че завършвам и никога повече няма да ме види. За съжаление няколо месеца по-късно се засякохме по улицата и макар че тя мина на отсрещният тротоар аз й метнах за "Здрасти". Така въздъхна, че я чух въпреки преминаващите коли

Как се казвам е въпрос лишен от смисъл - почти всичките ми познати ползват "Сис" вместо името ми(вече и кака Ерика ). Както евентуално се досещаш от чалгаджийският ми никнейм(за прикритие е, не друго :P ) "Сис" е съкратено от великолепното sysadmin, което от своя страна пак е посъкратено. Общо взето системните администратори са едни симпатични плешиви чичковци, които миришат на застояло синьо сирене, гледат умно и обясняват на останалите колко са тъпи във връзка ползването на техника. Та и аз така, като изключим че не съм плешив, не съм чичко и не мириша на застояло сирене. В общи линии е това. Имам си нищожно понятие от техника. Определени хора решиха че това е особено полезно качество и ми се радват. Всъщност, те дотолкова не са наясно какво точно мога и не мога, че ме занимават с всичко, което има повече от две копчета на себе си. Като започнеш от mp3 плеъри(боже опази), минеш през бордови компютри, системи за заглушаване на радиочестоти и стигнеш вече до по-нормалните видеонаблюдения, тем подобни охранителни глупости и телефони. А, споменах ли компютри? И компютри. Плюс всичко което можеш по някакъв начин да вържеш към тях. Разбира се че и мрежи. Естествено и сървъри. И продължават да не са наясно какво мога и какво не мога. Само броят копчетата. Едно, две... ааа, викаме Сис.

Tретото лице ли? Тъкмо тази вечер имах добра оферта по тази тема. Не, още не се намира гадинката, но "по оперативни данни на полицията лицето все още се намира на територията на областта". Заформя се нещо доста интересно, чак ми е забавно да наблюдавам. Понеделник или вторник ще се срещна с едно полицайче да уточним някои детайли(ще ми носи едно кашонче документи ), след което ще се възползвам от офертата, която ми предложиха. За съжаление, всеки, който има някакви родствени връзки с укриващият се, ще го очакват главно неприятни изживявания, докато лицето не се появи. Това й е лошото на полицията - освен данни за вас, имат и данни за роднините ви Мисля си че това ще бъде достатъчно, но все пак благодаря за предложението за помощ

А пистолета - нищо особено. Не успях да си харесам нищо, a избирах една камара време. Накрая по препоръка на един познат, собственик на оръжеен магазин, си взех Walther P22 с олекотена карбонова рама. Тежи само половин килце и наистина е доста компактен за скрито носене. Имало същият на външен вид, само че газов, което според моя познат било предимство - повечето хора щели да си мислят че е газов. Аз честно казано полза не виждам, но щом собственика на оръжейният магазин, вуйчо ми и Дъртанян виждат полза - кой съм аз, че да споря. До преди няколко месеца разбирах от пистолети точно толкова, колкото Дъртанян от компютри(цитирам: "Отворих lid-a и два троянски коня избягаха в галоп" - по повод откриването на вирус в лаптопа му). Не е смешно. Аз пък разглобих пистолета без да прочета инструкцията и после пет минути не можах да го събера(наложи се да прочета инструкциите...). Оказа се че не е сложно. Инструкцията започва така "И шест годишно дете може без проблеми да сглоби и разглоби пистолет Walther P22..." Е, когато племенника ми стане на шест ще му дам да се пробва, да видим.

Ерика... лиспваш ми нещо на телефона... напоследък е свикнал да се чувате по-честичко и сега ми мрънка Виж там какво ще направиш, разберете се, аз отивам да си дремна малко. Лекинка

[HristoGavrilov]

Хм. Бива го пистолетчето. Аз съм фен на по-старичките. Моят е Beretta M9.
П.П Продължавай да пишеш, става все по-интересно.

[HristoGavrilov]

Сис, като по.умен от мен искам да те питам нещо. Една съфорумка, видимо на 14-15 много ме дразни с голямата си уста и си позволява да обижда мен и другите съфорумци. Времето ми е твърде ценно да се разправям лично с такива пикли, а пък да и пращам хора, не върви. Някакви идеи как да и` затворя устата?(по възможност без да се налага да я копаем )

[ScarletBite]

Авторе, роден си за писател... искам само да ти кажа, че мога да готвя мусака!!!

[totik]

Евала за готината публикация

[Erica]

Схванах - нямам достатъчно пари да си позволя да изляза с теб. Е, тъжно, но какво да се прави.

По-тъпо нещо не можа ли да напишеш?
Просто с това си изречение...,даже и не искам да коментирам...,а пък и в момента съм прекалено нервна , така че по-добре да не коментирам нищо в това състояние.

А сега по темата.
Какво се случи с третият ти нападател и какво се случва с буйната младост на номер Единадесет? Очаквам с интерес развръзката.

П.П. А що се отнася до изказването ти цитирано по-нагоре,не си мисли,че ще го подмина просто така...и за него ще си получиш подобаващ отговор, но не тук със сигурност.
А сега лека нощ от мен и приятна вечер и сладки сънища!

[CucAgMuH]

По-тъпо нещо не можа ли да напишеш?

Ако знаеш колко много искам да те излъжа че не мога... но за теб не е тайна, че имам потенциал да достигна повече в тази посока

Бу, сега както си изнервена, дали има шанс, ако продължа да те дразня, да дойдеш и да ме напляскаш? Понеже съм бил много непослушен? [-o<

ScarletBite, ще се направя че не съм чул за мусаката. Не дърпай дявола за опашката, че после няма да можеш да смогнеш да готвиш... Аз съм еквивалент на прохосмукачка за мусака. Пристрастен съм Даже имам почетна членска карта в "Анонимни Мусакохолици". Спокойно - там не се опитваме да се откажем от яденето на мусака. Там обсъждаме опита който имаме с мусаката - как да я намерим, как да я изядем, как да прикрием следите си след това и така нататък. Подкрепяме се един вид.

О, имаме си бясна форумна пубертетка Колкото и странно да звучи, има едни хора които уж трябва да следят форума и да охлаждат страстите като преминат определени граници. Визирам модераторчетата. Драснете им едно съобщение, оплачете се - и те са хора, ще влязат в положение. Кажете си - така и така, седим си, обсъждаме си мирно и тихо, а пък после се появява лицето Х и почва да прави това и това, от което се чувстваме засегнати и обидени - вземете някакви мерки. Сега, нали... не омаловажавайте нещата - важно е да знаете как се пише. Мога да ви дам за пример обясненията на Митко Безсмъртния пред полицията за сбиване в заведение. Пича дава показания(пиша горе-долу, по спомени):

Влизаме си кротко, оглеждаме се и изведнъж - един едричък тип го гледам как се е засилил към бара. Той иска да захапе бара, ама аз съм му застанал на пътя. Еми - аз се дръпнах, нали в последният момент и той си захапа бара. Появи се още един такъв, гледам го как тича към бара запъхтян, та си викам - дай да му подам едно столче да седне момчето, да си почине малко. Инфаркт ще получи от толкова тичане. Той пък стол не е виждал. Аз му го подавам като човек, да седне - той си го слага на главата и почва да се въргаля по земята. Тогава разбрах че тия момчета нещо не са наред. От нищото се появява още един, засилва се, минава ми ниско и ме хваща за десният крак. Аз го виждам че не е добре момчето, и почнах да се дърпам, ама той ме хванал с двете ръце за коляното и с все сила си го натресе в чутурата. Направо се нокаутира. Обръщам се и виждам Гарито как тича след една сервитьорка - да си поръча. И пред него едно друго момче тича към сервитьорката, сигурно да го изпревари и да поръча преди него. Ама това другото момче, дето тичаше пред Гари - какво се спъна, какво стана - не знам. Едни каваци, едно чудо - успя да спре чак в една маса - скочи й отгоре, направи двоен аксел, пльосна се и я счупи. Аз след това викам на Гари: "Давай да си ходим, че тия в това заведение тая вечер всичките са откачили" и отидохме да пием кафенце на по-спокойно място.

Много, много е важно да си кажеш нещата както са били. Иначе какво щеше да се случи... идва полицията - петима пребити, от тях двама в болница(единият му липсвали пет зъба, другият бил със счупен нос), а на Митака и Гари нищо им няма. Много подозрително. Щяха да си помислят че тези петимата са потърпевши. Даже полицаите щяха да развиват някакви теории, как единият от петимата дължал пари на шефа на Митака и Гари, и определено щяло да има връзка между този факт и случката в заведението. Та затова - всичко се казва както си е било, да няма после хънта-мънта.

По принцип е добре да помним, че реалните шамари болят повече от виртуалните(нещо, което някои хора забравят и започват да се държат по начин, по който не биха го направили на живо - вероятно защото харесват броя на пръстите си, естествените си зъби и формата на лицето си) И ако едно напомняне от модератор ще оправи ситуацията - няма нужда да се изгрубява. Още повече когато става дума за бясна пубертетка, която допреди година-две си е играела с "Барби" и "Кен"...

Сега заминавам да изльоскам едно кафе, че да се събудя най-накрая. Сигурно един час стана - като ударен самолет съм, а кафе вкъщи няма...(някой ден така ще си замина - ще се събудя, няма да има кафе и ще ме намерят проснат до телефона ми, на който има недописан SMS - "Кафе, вкъщи, донесете бързо, че ще...")

[vikitolove]

пишеш супер \/
защо ги номерираш?
и може ли някой да ми даде линк на др му истории,моля?

[HristoGavrilov]

Ето измина вече месец и половина, а нашият скъп съфорумец Сис още не се е появил, за да ни информира какво се случва с бурния му живот. Къде си бе, Сис? Какво стана? Липсваш ни. Напиши нещо, моля те, поне да знаем, че си жив, здрав и още си сред нас.

[ScarletBite]

Ето измина вече месец и половина, а нашият скъп съфорумец Сис още не се е появил, за да ни информира какво се случва с бурния му живот. Къде си бе, Сис? Какво стана? Липсваш ни. Напиши нещо, моля те, поне да знаем, че си жив, здрав и още си сред нас.

Да, наистина.
Уеър ар ю, Сис?

[Bimmer]

Мой, ти си ебати пича батка
Много радваш попринцип, а тази история, ако имаше такъв раздел, директно отиваше в "Страхотни истории" Действително поучителна и много добре написана.
Евала