А въъъъ Днес се изкефих максимално Да си се похваля аз, за да не изглежда че все се оплаквам и мрънкам...

Наречете ме болен мозък, кажете че нямам вкус - дреме ми (: Нещо средно между пикник и барбекю. И аз не знам как да го нарека. Май е богоугодно(демек - на мен ми допада идеята ) да му дам име, но това ще се случи на един по-късен етап...

Още не съм много сигурен как го роди болният ми мозък. Изтиках на покрива два шезлонга и една печка "Елва". От тия, старите руски печки, с реоатаните, дето едно време като ги включваха повече от три наведнъж в България и втори блок в АЕЦ "Козлодуй" почваше да изнемогва. Изкарах и лаптопа плюс колонки 5.1 за по-реалистична обстановка. Ей, тия "колонки" ме изгърбиха. Панасоник явно не са чували идеята "правим ги малки и компактни, но със същата мощност". Нем. Трябва да са ОГРОМНИ и неудобни за носене, нали. Но пък за сметка на това лъскавите надписи Panasonic са задължителни, няма как...

Получи се много приятно. Лежиш няколко десетки метра над земята, гледаш целият скапан град отвисоко, печеш си филийки хляб и пилешки шишчета на печката "Елва"... кулуминацията е да гледаш залеза и да си слушаш "Phil Collins - In The Air Tonight". Най-вече кога пича откача с барабаните... ей тогава почти изживявам душевна ерекция. Разбира се, имаше и минуси - в случая бяха два. Единият беше номер Единадесет, другият - че нямаше как да кача хладилник горе. И двата се преживяват сравнително лесно

Препоръчва горещо на всеки да опита Разбира се, ако сте чалгаджия ефекта не е гарантиран, дори да замените "Елва" с "Dilongy", "Panasonic" със "Panasonik" и да пуснете последният чалга хит. Гаранции - няма

Сегааа... да изтикам образа от главата ми - добра идея. Нещо обаче ми куца реализацията. Разбирай - не се получава. Може би това е поради липсата на адекватен план за действие в подобни ситуации, знам ли. Както казва хирурга ми: "Спокойно... или ще ти мине, или ще умреш..."(а като добави и "Ще те помоля да платиш предварително операцията..." направо изтръпваш ) Което пък си е направо безобидно пред редовните му реплики "Ся ш`та клъцнем набързо", "Искаш ли да срежа малко повечко, че да имаш белег за пред мацките да ги шашкаш?" и "Искаш ли сам да си сложиш упойката, а?"(удоволствието струва петдесет лева отгоре - слагал съм си, бел.авт.)

Бабиту, нещо губя логиката. Говорене... дълго... олигофренично... аз не обичам да усуквам, освен ако не е въже около вратът на някой който ме е дразнил дълго и методично(спокойно, сестра ми не се брои ). Не става въпрос за говорене... да, аз мога да седна и да говоря, да убедя някой да направи нещо, само че всичко ще стане някакво фалшиво. Все едно надуваем чук. Е как да центрираш някой с него? Ти го удряш, той ти се хили. Я да беше чук като чук, да видим кой щеше да се смее...

Та, да дам пример, за да бъде крайно ясно. Мрънка за сладкарница, мрънка - цели две минути. Е, писна ми. Заведох я. По пътя, разбира се, трябваше да забрави накъде сме тръгнали и да се залепи за витрина на магазин за обувки. Жалко че нямах шпатула да я изстържа. Притежава уникалното женско качество да спре да приема и предава когато се захласне по обувки(колани, чанти и всичко останало). Как не забравя да диша - честно, не ми е ясно. В крайна сметка за около половин час изминахме всичките двеста метра до най-близката сладкарница. На зиг-заг по витрините. Уатевър. Влизаме вътре, да си харесаме нещо. Тя се колебае между два вида(нормално, пак добре че не са три или повече). След дълго чудене и спорене относно вкусотийката "Моцарт", аз и продавачката се обединяваме че "Моцарт" е дроб. Не става. Препоръчваме на номер Единадесет да си вземе друго. Следва странната реплика:
- Оф, ще ме помислиш ли за свиня ако си взема две вместо една?
Как да отговориш на това?
- Естествено че няма...(драматична двусекундна пауза, колкото да ми обърне гръб)... понеже аз вече си го мисля...
Добре че имам бързи рефлекси. Dodge, Parry, Miss, Block! Човек да не се пошегува малко. В крайна сметка си взе два вида, като нито един от тях не беше сред обсъжданите до момента. Идва момента аз да си избирам. Решение за части от секундата:
- Плодова тарталета
Продавачката гледа тъпо:
- От снощи е... още ли я искаш?
Аз искачам с решение:
- А руло тоалетна хартия върви ли към нея?
Не вървяло. Но съм можел да си купя ако искам. Не, мерси. Изскачам с решение номер две:
- Тогава - "Моцарт"
Номер Единадесет пак се възмущава. Нали "Моцарт" не било хубаво, що съм си го вземал. Спестих и репликата "За да не одрискам орталъка"(колко съм тактичен, а? )

И в края на краищата - какво? Изяде половината парче от едното и каза "повече не мога"... Чаках я половин час да се донатъпче с другата половина, а второто го опаковахме да го занесем на племенника. Плащането на сметката прераства в миниатюрна война. Деветнайсет лева, с намаленията за деца(бъзикам я, първокурсничка - какво да я правиш...). Доплнителните загуби са два счупени нокътя и копче от ризата ми. Интересно защо такава война се води само за сметки под петдесет лева, а иначе е много кротичка...

Та да обясним. Искам да не й дреме колко парчета сладостии си поръчва и да се чуди кой какво ще си помисли. Да си поръчва колкото си иска. Мен ако не ми изнася - чао, мерси за отделеното време. Като е излязла с мен - ще ме търпи да й плащам сметките без значение големи или малки. Мен така са ме учили. Да си спести парите, да си купи щъпучки и да си щъпука весело. На нея такива неща й харесват. Ако не й изнася - чао, мерси за отделеното време. Защото то от там се почва. Днес няма да платя сметката защото тя много настоява, утре ще спра да си слагам хард дисковете в хладилника, след седмица ще слушам чалга понеже тя искала да слуша. След месец гледаш как и двамата сме изтрещели - аз гледам сериали и плача заедно с нея, тя пък понякога си пуска хард рок и почва да чисти компютри от прах... Беги-мани Щом го прави така - така да го прави. Бързо, бавно, да говорим, да не говорим...

Като казах хард рок - "Guns n' Roses - Sweet Child O'Minе"

Цитирай Първоначално написано от LoveRetroMusic
Мноооооооооого дълго, няма да го чета. (:
FFS! Задължително е да го прочетеш щом един път си отворила темата... не си ли чел(а) правилата на форма?!? И не мисли да лъжеш, щото не бива... мога да ти онагледя защо трябва да се спазват правилата:



Зарязвам ви, щот` ми се отвори работа (: Умната...