Казваш: "Който иска - намира начин". Да, така е. Но има още две хубави поговрки за в случая. А те са: "Бързата кучка слепи ги ражда" и "Ситият на гладният не вярва". Това второто се случва много често при нас хората. Без дори да се замисляме да си правим изводите. Това се отнася и за мен като един от хората. Спомням си дори веднъж една случка. С една приятелка, с която сме близко живеещи си говорехме за нея и тогавшното и гадже. Изслушвах я и се стремях да я разбирам. По думите и пред мен и други той се държал много гадно с нея, но като поисквала да скъсат и той и казвал и убеждавал че я обича, тя не издържала и продължавала да го търпи. И така много време.В съзнанието ми обаче докато ми говореше се въртяха мисли като. Мани го тоя бе. Ебасии как си се захванала за тоя боклук. Колко си наивна. Не разбираш ли че се гаври с теб, че те има за парцал.
Но това само си го мислех. Не го казвах на глас. Искаше ми се да я разбера, но не можех.Докато след бая време след тези работи се случи така че аз се влюбих.Много хора се подхилкваха ехидно, според много хора нищо нямаше да стане и т.н. Нещата след 1 година размотавки нещо не потръгнаха както трябва. Сумати и хора ми обясняваха да не се занимавам с нея и т,н, а други продължаваха да се радват на сеира. Даже брат ми след известно време се нервираше
като разбереше че си общувам отвреме навреме с нея. А аз и тичах доста по гъза, въпреки съветите на много хора. Те не можеха да ме разберат, но и аз не можех да се разбера защо го правя. Сега вече знам как се е чувствало онова момиче и мога да и се поставя на мястото и. За страничният наблюдател, които сам не е усетил въпросното нещо е много трудно да го рабере и само с усилие може да го направи.
Та по въпроса за разбирането. Една очна лекрка ми казва:Не се притеснявай да ходиш по София, преди няколко дни дойде един човек дето едвам ми виждаше пръстта. Егати и успокоението. Чак толкова развълнувана пък да е била че да ми пише +3 вместо -3 не ми се вярва. Като ги сложа тези очила и ще започна да ходя като космонафт
Обяснявам му на доктора в лазерната поликлиника че от 2-3 метра не мога да разпозная познат човек и отговорът му е: Аааа не се притеснявай, това е нормално за при теб. И дотолкова. Казали са ми. Може да ми направят някаква естетична операция и/или лазерна за сваляне на диоптера. И дотам. След това трябва да чакам новите технологии да се доразвият още.
Ето сега съм на курс по английски и от два метра не мога да видя какво пише на дъската...с очила. Кола са ми казали че ще карам...ако си купя книжката. Не благодаря, и без мен има достатъчно камикадзета по улиците. И покрай мен има хора купили си книжки.
Ти каза за твоя познат. Всичко е индивидуално. Всеки човек е индивидуален характер. И обстановката, в която живее всеки си е съвсем индивидуална.Зависи от много неща.Пък и ти в крайна сметка виждаш само крайният резултат и не знаеш дали това не му е струвало много много повече усилия отколкото на теб например. Аз ясно осъзнавам че има и хора много по зле от мен и не съм инвалид. Това даже не се води и болест.Но не може заради моите си амбиции да зарежа всичко и да започна от нулата предизвиквайки евентуално огромен скандал и затваряйки си всички пътечки за връщане. Тук ако не друго се чувствам сигурен.Не съм от този тип хора, които биха зарязали и сигурност и всичо за да се впуснат в несигурното и неясно бъдеще. Не съм толкова решителен и наистина бих предприел такава голяма крачка само ако както пише в зодиаците за раците, когато ножът опре до кокала. Тогава може би бих бил доста по решителен, защото изходът ще е само един и няма да има друг начин за излизане от ситуациата, а на улицат не ми се спи и храната в кофите не ми изглежда много вкусна.Та така. Има хора и хора. Аз определено не съм от най-решителните, които биха загърбили това, което имат заради това, което евентуално ще имат или...няма да имат.
А за споменаването след смъртта.Еми на мен ми дреме, защото аз съм от вярващите че смъртта не е последната гара на пътуването ни. Например има хора, които отричат Библията. Има и хора, които я приемат буквално. Аз съм от хората, които я приемат...в метафорична
форма обаче.Ако щеш и чисто егоистичното. Няма смисъл да се качваш на главите на хората, защото не знаеш кой ще срещнеш в бъдеще и доколко ще зависиш от него.
Пример. Преди време бях на компютърен курс.И понеже този курс беше първа степен, а аз исках само да си взема тапия иначе знаех нещата бях един от най-разбиращите. Сред хората, на които помагах, защото това ми харесваше (а не се надувах като пуяк че знам повече от тях)имаше и една жена-учитела, на която също помагах колкото мога, защото тя не беше дошла като мен за тапията, а за да се научи. Та дотук. След три години и малко. т.е. сега реших да отида на курс по английски. Преподаващият е американещ и разбира малко български, а преводачката е...можеш ли да познаеш коя...не, близо беше, но учителката се учи при нас на английски, защото знае само
френски...точно така нейната дъщеря, която е две години по-голяма от мен. А сега си го представи това в доста по голям мащаб и реши дали ако не за благото на собствената си душа да го правиш просто от егоизъм и за евентуалните срещи със старите познати или техни близки, с които съдбата( ти не вярваш в нея, но както и да е) ти прави изненади с цел взависимост от отношението ти преди това да ти подлеят вода или да си върнат услугата. Ако пък това не стане и се издигнеш много над тях...нищо не се знае, може някога и под тях да слезнеш, а това е лошо, защото колкото по отвисоко паднеш толкова повече боли. Понякога болката от падането се усилва, когато даден човек е използвал главите на предимно добрите и доверчиви хора за
стълбичка, по която да се качи колкото се може по високо без да се замисля какво им е на тях.