Седях и се чудих. искаше ми се да напиша нещо весело, но не ми се получава. От клавиатурата ще да е, няма от какво друго. Хапчетата не са фактор... рецептата ми е за 5х10 хапове и трябвало да ми стигнат за месец и половина, два. Дръжки. По-малко от седмица. Че от аптеката не искаха да ми дават още. Сеири. Ама дадоха, къде ще отидат. Аз не разбирам с какъв акъл след като видиш човек с пистолет в кобур под мишница да влиза с ритник през вратата на аптеката ти ще му кажеш "Не, няма да Ви продам хапчетата които би трябвало да Ви успокоят". Но явно има такива случаи.

Hilary_ ... душичко златна... романи пиша, а? Повести едва ли не? Тц, не е така. Изпълнявам заръките на добрата леличка, в бялата престилка носеща гръмките названия "доктор" и "психолог". Тя ми каза - пиши. Аз писах. Както казах - искаше ми се да напиша нещо интересно и забавно, ама напоследък не ми се получава. Предполагам и на теб няма да ти е забавно да ти скочат трима на десетина метра от входа на твоето "вкъщи", а? И хич няма да ти е забавно сестра ти да не се сеща дни наред да ти щракне един телефон, да те пита как си, жив ли си... Ама явно такава сестра имам, колкото и да ми е тъжно. Сега освен да стоя и да й гледам сеира кога ще се сети за мен друго няма какво да направя. Извинявам се че не пиша за летящите наоколо купидончета с реактивни двигатели, десетгодишна найлонова торбичка с остатъци от разбито сърце и символиката в отправеният тъжен поглед на пасящи чифтокопитни добитъци към залязващото Слънце. Надявам се ще проявиш разбиране.

Valdes - въоръжавай се. Не, нищо конкретно нямам предвид. Просто се подготви, че ако му дойде момента да ги оставиш на място. Е, дано не се налага. Но ето - на мен ми се случи. Аз в по-голямата си част съм миролюбиво същество. Ще рече че не обичам да се бъркам в работите на останалите или да ги засягам по какъвто и да е начин, което би трябвало да е добра стратегия да не попадаш в кофти ситуации. Теорията добре, практиката издиша. Ето ти - номер Единадесет. Изобщо да съм я пипнал, дори с един пръст, с някакво лошо намерение? Мне. Да сме стигали до словесни двубои в които открито да я обиждам? Пак не... а в крайна сметка гледай какво се случи.

Разбирам че всяка истинска жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря. Айде - дома го прежалихме... преместих се вече да живея в една малка, но пък доста уютна бърлога - все още недокосната от женска ръка(смятам и така да си остане). Дърво не знам дали е отсякла. Дъщеря все още няма. Но никъде не пише нищо за убиване на мъж, нали?!?

И не ме разбирайте погрешно... оказа се че в полицията има доста млади и енергични хора, които искат да си вършат работата. Нещо, което аз бях убеден че е само мит. Не знам дали е било заради обажданията или винаги така си работят, но се виждаше как се опитват. Само дето има някакви пречки. Гледах ги колко ентусиазирано и надъхано работят, как се засилват... и в следващият момент се оказва, например, че нямат бензин в колата да идат до еди-къде си, за еди-какво си. Тъкмо преодолеят една пречка и насреща им втора, още по-абсурдна. В крайна сметка като го погледнеш отдалеч ти се струва че тия хора едвааааа едвааааа са си мръднали пръста по твоят въпрос. Но въпреки че имат желанието, те просто нямат възможността да помогнат(тук следва въпроса - "Тогава за какво са ни?!?").

Pupcho, по презумпция че знаеш краят на стихотворението ще приемем че знаеш и отговора. Охльо Бохльо - точно с неговата скорост се движат нещата в полицията. Понеже ако не бяхме стигнали до полиция вече щях да съм си получил всичко, включително и лаптопа(та да пиша весели неща от веселата ми клавиатура). Но сега трябва да стоят като доказателства при тях. Както и да е... За сметка на това ще мога да заведа няколко дела срещу тримцата симпатяги(просто ще им се стъжни като чуят сумите). За съжаление обаче ще трябва да те класирам на второ място...надявам се това че не печелиш плюшена играчка или воден пистолет няма да те съкруши. За сметка на това ще те черпя една от твоята отрова някой път - к`вото пиеш. Но да се разберем - кръвта на сервитьорката не е в менюто(да бе, странно...ама не е). Нещо ми се изгуби настроението да измислям въпроси, за което разбира се се извинявам :/

Което ни води към човека отговорил на три върпоса и е спечелил... още не се знае какво. Щото трябва да ме просветли по въпроса (: Вече ме напушва на смях само като си представя как влизам с боен пистолет(да вече си имам ) в магазин и казвам ухилен "Здрастиии, водни пистолетчета да имате? ". В мен се е притаила някаква надежда да бъде избрана плюшката... но да видим какво ще е. Та така, sweet_sorcerer, уведоми ме по някое време кое от двете искаш и къде да бъде доставено. Не подценявайте българските куриерски услуги - вече съм пращал по DHL отлежало синьо сирене на Луната, Кратер 1584, Дупка 171, за зеленото човече За съжаление напълно неволно съм объркал данните на изпращача, та така и не разбрах дали е доставено. Но аз твърдо вярвам че са изпълнили поръчката ми и едно лунно зелено човече е яло земно синьо сирене. Щот` ние земляните идваме с мир(донякъде...).

Иначе, сладко, викаш във филма сме... не е баш така. Понеже във филмите главният герой намира отдавна изгубената си любов, собственоръчно ступва лошковците, а за капак получава медали, горещи благодарности и признание поне от президента и няколко милиарда турски лири като бонус за усилията. Пък аз - к`во? Нищо. Даже едно от тия неща не покривам. Но спокойно - ако има следващ път - сценария ще е далеч по-опростен. Идват с лоши намерения - оставям ги на място, на следващият ден ги копаем. С уговорката че няма да използват бронежилетки от четвърти клас, понеже бронебойните патрони които ползвам пробиват всичко до клас "III A"(или еквивалент на 12мм стоманена плоча - пробвахме, цъфва като майска розичка от противоположната на проникването страна). Тогава вече може да напиша сценарии на долнопробен филм и да забогатея (:

Сега мисля да се поразходя малко на въздух, да подишам. Казват че като дишаш помагало да не умреш. Не че им вярвам, но все пак... умната... и да дишате, ей.