Добре де. Ето. След няколко дена (или вече са седмици?) колебание да пиша ли или не ей ме на, с буквички пред мигащия курсор. Имам няколко въпроса. Може би ще върна малко назад нещата, но така става като се чудя да пиша или не, да пиша или не... Причината за чуденето - знам ли? Някакво страхопочитание пред умопомрачително готиния ти стил на писане, чувството ти за хумор, езиковата ти култура, общата ти култура, интересите ти, мирогледа .. (уф, а си казах, че няма и аз да те хваля! )
Ениуей. Към въпросите ми...
Аз все още влача и мисля по темата за образа на "онова момиче". Онова, с въображаемите подобрения в следствие на дребни катастрофи и раздели с други, не толкова достойни. Разбирам те перфектно. Толкова перфектно, че ужасно се учудих как е възможно да има хора, които не разбират защо им слагаш номерца Въпросите ми са: Какво се случи с нея, тази, която няма номер, но има име и лице, и същност, и отпечатък? Защо не се получи с нея?
От личен опит знам, че въпросното обожествяване на образа й може да се прекрати единствено от нея самата. Другите момичета само подсилват хубавите й качества и заличават лошите. Т.е. те не помагат да move-неш оn. Даже напротив - връщат те назад.
За малката пайнерка... номер 11. Четох единия от постовете ти, в който беше цитирал някакъв твой приятел, който я беше нарекъл така. Мисля, че това определение предсказва доста от събитията. Знам, че звучи ужасно (а и не обичам генерализирани определения), но... обикновено мацки тип "пайнерка", която има приятелка, която ще я уреди (по подразбиране ходатайства, което аз намирам за адски жалко) с готин пич (в понятието готин, за една пайнерка се подразбира хубавец, значително заможен - едно от момчетата тук те зачекна за това, че си над финансовото ниво на средностатистическия мизерстващ българин и... а бе заможен си е към 80% от понятието ), си имат "приятели", които се "занимават" с подобен род неща, като това, което ти се случи. Съдя от приликите в познатите ми от това общество, пааааайнер обществото . Ти от своя страна НИКАК не ми се връзваш, поне според това, което чета, с пайнер обществото. Не ми е ясно само защо си я подценил? Иииии... защо толкова бързо ги приемаш у дома си... спят при теб, до теб, ядат ти лаймчетата (отново отварям скоба: what the fuck, как пък няма да се изнервиш, че ти ги е изяла? Личното ми пространство е СВЕЩЕНО. Музиката ми е СВЕЩЕНА за мен самата. Когато двама души са във връзка е неизбежно пространството да стане малко или много общо, но връзката не бива да зависи и да се определя от това. Има една, за някои огромна, за други малка част, в която партньора НЕ БИВА да навлиза. Не бива и да иска да навлиза, няма нужда да навлиза. Това, разбира се, не го казвам на теб, Сис, а на всички, които не разбраха защо се беше разстроил. Аз изстрадах заедно с теб и чалгата, и пода, и главата на хлебарката даже! Да споменавам ли лаймчетата? ега ти скобата...). Някакси... прекалено бързо се скъсява дистанция, което е в противоречие с номерчетата. На тях явно съвсем не им става ясно, че носят номер вместо име. Или ти не правиш така, че да им стане ясно? Или ти самият не знаеш дали ще придобият име или ще останат с номер?
Иска ми се да ти кажа нещо окуражително, нещо успокоително за настоящата ти ситуация Не знам... Дай им заслуженото на копелетата! Поне докато не ти омръзне да се занимаваш, дано успееш и да си нямат повече работа с теб. Но аз лично трупам агресия повече към 11. Ок, де. Имаш си възпитание, възхищавам ти се. Възпитанието ти определя граници в отношението ти към жени. Но тези граници ограничават държанието на МЪЖ към жена. Нямаш ли приятелки каратистки? Или по-така,... стабилни? Аз ако бях щях да й пратя 3-4 мацки да й "обяснят" някои неща. Или пък щях да й открадна екстеншъните? Има ли екстеншъни? Пайнерките много страдат за тях Или пък да й разпространя голи снимки в Интернет. Заслужава си го, гадта малка. А тя на колко години беше? Струва ми се да е била малка... едва ли ще ревне иначе след срещата с теб..?!
Съчувствам за лаптопа Дали ще ти го върнат скоро?
Имах още неща да питам, нооо... шефа дойде и е време да изчезвам... засега.
Buddha bless you. Stay cool And take care. Знам, че пак ще дойде време, в което веселото нещо, което искаш да напишеш, ще се надпреварва с пръстите ти