Поучителна история за непредвидливи индивиди (:

[CucAgMuH]

Уф, все дълги ми се получават, та се налага да редуцирам(понеже тоя път се олях)!

Жокери по въпросите - няма. Има подсказки, но те трябва да се заслужат Не разкривам такава дълбока тайна, тъй като ако кажа кой е, ще можете спокойно да разберете как можете да си видите гърбът в далечината. След което вече няма да се разхождате с бележки "Ритни ме"(или разширеният вариант: "Моля, ритайте ме докато припадна. Не спирайте дори и да викам - падам си по садо-мазо удоволствията"), при което училището ще се превърне в едно много скучно за вас място...

Въпреки това, за да се покажа благороден, мога да задам един далеч по-лесен въпрос за около две точки(е, нека пак са две...):

Демонът Аззи печели на карти чифт човешки крака в много добро състояние, изобщо ненагризани. На кого са принадлежали тези крака(т.е. какво им е чак толкова специалното)?

Niakoitam, "Който иска - намира начин". Това не знам дали си го чувал, но е много вярно Не признава ограничения.

Проблема който имаш с зрението, също така го има и един познат. При него май е малко по-напреднал от теб, не съм сигурен. Някакво "прогресивно" беше, при което до няколко години тоя тип е аут с очите. В момента вижда добре до около средата на билярдна маса, с очила(което не му пречи да бие приятелката си на билярд ). И той обесняваше за някакви лазерни операции, които щели да го върнат с няколко диоптъра назад(след което пак щяло да си продължи прогресивно до пълната загуба на зрението). Ама изчаквал човека, да стане нетърпимо зле, понеже можело да му направят операцията само един път.

Човека е на двайсет и нещо(27-28, не помня точно) и го има този проблем от 5-6 години. Обаче си е хванал задника, заминал е от единият край на Бълария в другият край на България(където няма кой знае колко познати) и се хванал на бачкане човека, някакво скапано, колкото да не мре от глад. Като погледнеш може да не ти се стори много, но човека за тия шест-седем години вече си има къща, една кола с която да разтиква и още една с която да си губи времето(ремонтира си я и си я ъпгрейдва сам, странно му се получава... на места добре, на места хич), врътка си собствен бизнес(е, не е нещо голямо). И от няколко години разтиква с една мадама, дето хич не е зле(да не казвам по-големи думи, че за чужди жени не се говори така - неписано правило )...

Не съм го питал защо е прекосил цялата страна и е започнал от нулата на ново място. Честно казано не ми и дреме. Това са си негови неща. Дококото е споменавал просто не е имало възможности за каквото и да е на родното му място. Каквато и да е истинската причина - намерил си е достатъчно добър мотив и го е направил, въпреки трудностите които е имал. Понеже всеки си има трудности, които му пречат и с които трябва да се справи. Ако при теб е зрението и страха от кучета, при някой друг ще са краката, при трети слуха, при четвърти дишането, при пети диабет, като продължим с неща като срамежливост и тем подобни...

Не оставай с илюзията че всичко е лесно. Просто когато искаш нещо достатъчно силно, намираш начин. Ако не се притеснявах че ще ми се изтърка историята за "Лучената усмивка" - щях да я разкажа... А пък ако не искаш нещо достатъчно силно, по принцип не се получава. Ето аз например нямам нищо против да съм космонавт. Ама космонавт ли съм? Не. Всъщност най-честият вид на полетите ми е "с плонж към чаршафа на леглото". Летим на малки височни, понякога с гъза напред Просто не искам достатъчно силно да съм космонавт, не друго

И да - какво ти дреме кой ще те споменава, по какъв начин или няма след смъртта ти? Живял си както си смятал че би трябвало, или най-малкото си се опитал да го направиш. А ако знаеше че никой няма да го оцени след като умреш - какво? Щеше да живееш по друг начин ли? Аз пък не бих. Май бях споменал на едно друго място че не си падам по популизма...

Alabala съм го изтървал :< Oтначало си мислех че е главният герой в ей това, но после като каза че е от Бургас и варианта отпадна. Странен град, с още по-странни обитатели. Никога няма да успея да ги разбера напълно. Ако тази информация не е в състояние да разясни средата в която живее Портокалчо, с удоволствие мога да допълня картинката с още много умопомрачителни факти. А пък иначе женската част била много впечатлителна, не занех. Щом чак до нокти са стигали... (: Ако случайно видят подобно нещо на живо сигурно ще идат за светена вода от Рилския Манастир да ръсят наоколо (Ако искате да си уредите кафе с него за да го полеете, аз искам да присъствам! Може да избухне в пламъци и да отиде в ада, а такова зрелище не е за изпускане...)

Уф, изчезвам без време... Малчо закъсал някъде по язовира, ще ходя да го прибирам. Какво да го правиш... викаш му "Умната", а той след няколко часа ги е надробил едни...

[Niakoitam]

Казваш: "Който иска - намира начин". Да, така е. Но има още две хубави поговрки за в случая. А те са: "Бързата кучка слепи ги ражда" и "Ситият на гладният не вярва". Това второто се случва много често при нас хората. Без дори да се замисляме да си правим изводите. Това се отнася и за мен като един от хората. Спомням си дори веднъж една случка. С една приятелка, с която сме близко живеещи си говорехме за нея и тогавшното и гадже. Изслушвах я и се стремях да я разбирам. По думите и пред мен и други той се държал много гадно с нея, но като поисквала да скъсат и той и казвал и убеждавал че я обича, тя не издържала и продължавала да го търпи. И така много време.В съзнанието ми обаче докато ми говореше се въртяха мисли като. Мани го тоя бе. Ебасии как си се захванала за тоя боклук. Колко си наивна. Не разбираш ли че се гаври с теб, че те има за парцал.
Но това само си го мислех. Не го казвах на глас. Искаше ми се да я разбера, но не можех.Докато след бая време след тези работи се случи така че аз се влюбих.Много хора се подхилкваха ехидно, според много хора нищо нямаше да стане и т.н. Нещата след 1 година размотавки нещо не потръгнаха както трябва. Сумати и хора ми обясняваха да не се занимавам с нея и т,н, а други продължаваха да се радват на сеира. Даже брат ми след известно време се нервираше
като разбереше че си общувам отвреме навреме с нея. А аз и тичах доста по гъза, въпреки съветите на много хора. Те не можеха да ме разберат, но и аз не можех да се разбера защо го правя. Сега вече знам как се е чувствало онова момиче и мога да и се поставя на мястото и. За страничният наблюдател, които сам не е усетил въпросното нещо е много трудно да го рабере и само с усилие може да го направи.
Та по въпроса за разбирането. Една очна лекрка ми казва:Не се притеснявай да ходиш по София, преди няколко дни дойде един човек дето едвам ми виждаше пръстта. Егати и успокоението. Чак толкова развълнувана пък да е била че да ми пише +3 вместо -3 не ми се вярва. Като ги сложа тези очила и ще започна да ходя като космонафт
Обяснявам му на доктора в лазерната поликлиника че от 2-3 метра не мога да разпозная познат човек и отговорът му е: Аааа не се притеснявай, това е нормално за при теб. И дотолкова. Казали са ми. Може да ми направят някаква естетична операция и/или лазерна за сваляне на диоптера. И дотам. След това трябва да чакам новите технологии да се доразвият още.
Ето сега съм на курс по английски и от два метра не мога да видя какво пише на дъската...с очила. Кола са ми казали че ще карам...ако си купя книжката. Не благодаря, и без мен има достатъчно камикадзета по улиците. И покрай мен има хора купили си книжки.
Ти каза за твоя познат. Всичко е индивидуално. Всеки човек е индивидуален характер. И обстановката, в която живее всеки си е съвсем индивидуална.Зависи от много неща.Пък и ти в крайна сметка виждаш само крайният резултат и не знаеш дали това не му е струвало много много повече усилия отколкото на теб например. Аз ясно осъзнавам че има и хора много по зле от мен и не съм инвалид. Това даже не се води и болест.Но не може заради моите си амбиции да зарежа всичко и да започна от нулата предизвиквайки евентуално огромен скандал и затваряйки си всички пътечки за връщане. Тук ако не друго се чувствам сигурен.Не съм от този тип хора, които биха зарязали и сигурност и всичо за да се впуснат в несигурното и неясно бъдеще. Не съм толкова решителен и наистина бих предприел такава голяма крачка само ако както пише в зодиаците за раците, когато ножът опре до кокала. Тогава може би бих бил доста по решителен, защото изходът ще е само един и няма да има друг начин за излизане от ситуациата, а на улицат не ми се спи и храната в кофите не ми изглежда много вкусна.Та така. Има хора и хора. Аз определено не съм от най-решителните, които биха загърбили това, което имат заради това, което евентуално ще имат или...няма да имат.
А за споменаването след смъртта.Еми на мен ми дреме, защото аз съм от вярващите че смъртта не е последната гара на пътуването ни. Например има хора, които отричат Библията. Има и хора, които я приемат буквално. Аз съм от хората, които я приемат...в метафорична
форма обаче.Ако щеш и чисто егоистичното. Няма смисъл да се качваш на главите на хората, защото не знаеш кой ще срещнеш в бъдеще и доколко ще зависиш от него.
Пример. Преди време бях на компютърен курс.И понеже този курс беше първа степен, а аз исках само да си взема тапия иначе знаех нещата бях един от най-разбиращите. Сред хората, на които помагах, защото това ми харесваше (а не се надувах като пуяк че знам повече от тях)имаше и една жена-учитела, на която също помагах колкото мога, защото тя не беше дошла като мен за тапията, а за да се научи. Та дотук. След три години и малко. т.е. сега реших да отида на курс по английски. Преподаващият е американещ и разбира малко български, а преводачката е...можеш ли да познаеш коя...не, близо беше, но учителката се учи при нас на английски, защото знае само
френски...точно така нейната дъщеря, която е две години по-голяма от мен. А сега си го представи това в доста по голям мащаб и реши дали ако не за благото на собствената си душа да го правиш просто от егоизъм и за евентуалните срещи със старите познати или техни близки, с които съдбата( ти не вярваш в нея, но както и да е) ти прави изненади с цел взависимост от отношението ти преди това да ти подлеят вода или да си върнат услугата. Ако пък това не стане и се издигнеш много над тях...нищо не се знае, може някога и под тях да слезнеш, а това е лошо, защото колкото по отвисоко паднеш толкова повече боли. Понякога болката от падането се усилва, когато даден човек е използвал главите на предимно добрите и доверчиви хора за
стълбичка, по която да се качи колкото се може по високо без да се замисля какво им е на тях.

[sweet_sorcerer]

Кракат са на един страхлив принц,който е убит докато бяга от битка.После Аззи го използва за да сглоби своя Принц.
Вие с Niakoitam добре се записхте,чак на мен ми стана интересно.А колкото до Бургас - никога няма да разбререш хората там,докато не прекараш известно време е тях...Те са невероятни!

[CucAgMuH]

Абе, да сте забелязали как тая година няма много краставици? Домати бол, краставици - няма. Възможно е представата ми да е изкривена, тъй като си правя изводите по личен опит от четири-пет хладилника. Еми в тях - няма. Всъщност има, но за цялото лято да съм намерил пет или шест. Таратора не се брои. Млечната салата - също. Откъдето и да го погледнеш е странно. За сметка на това има яйца. Поддържат едно постоянно ниво от около двадесет във всеки хладилник до който имам достъп. Миналата година ги нямаше, аз мога да потвърдя...

Отначало си помислих че не е голяма беда. Най-малкото понеже яйцата мога да ги готвя донякъде. Разбира се, не ми се получават толкова добре колкото препечените филийки, но поне стават за ядене. Ей, побърках се. Всякак ги ядох. На очи си ги правих, боля ме корема. Омлети си правих, едва ги изядох. Миш-маш се пробвах да направя, но не знам какво се получи... на вкус беше като притоплен вкиснат боб от ония ден. Ама го изядох. После гледах някакви рецепти из нета - правя каквото пише, едно към едно. Обаче те на снимките показват едно, а на мен ми се получава съвсем друго. Помислих си че е бъзик и потърсих в сайта къде е частта "Ако сте живи след като сте го изяли, моля уведомете ни да ви връчим награда". Няма такива неща. Едни птиченца ми бяха кацнали на терасата, та ми хрумна да ги нахраня с каквото ми е останало. Но се спрях. Дожаляха ми животинките. Ще им докарам проблеми на стомашно-чревните трактове, ще ми оакат терасата. Такъв риск не поемам...

След епичната едноседмича диета на яйца, погледнах близкият хладилник. Двадесет и три яйца. Повече отколкото в началото! Бахмааму! А краставици все така няма. Но днес... днес всичко се промени. Прибирам се в поредното вкъщи, наспивам се едно хубаво, ставам и огладнявам. Както не един път съм обеснявал - като се наспя и ми се дояжда, като се наям и ми се доспива. Нищо необичайно дотук. Ама съм толкова гладен, че просто е изключено да го отлагаме. Отварям хладилника и без капка изненада преброявам че и в това вкъщи, в хладилника са се настанили двадесет яйца. Точно. Тъкмо се почесвам, чудейки се дали ще понеса още малко кулинарни експерименти и виждам - така, в ъгъла, леко скътана, свряна, срамежливо подаваща се краставица. С победоносни викове "Ой на бати" и "Дайте път!"(въпреки че няма други одушевени предмети покрай мен) отидох да си я измия. После си я обелих, посолих си я и си я изядох Ядох си я бавно, да се наслаждавам на всяко отгризване. И накрая ми стана тъпо. Щото я изядох цялата и няма повече. Тъжно. Ходих да гледам в хладилника мястото от което я бях взел. Още по-тъжно. Стои едно празно... сякаш трябва да има краставица там, а няма :< Постоях, помълчах, потъгувах гледайки празното място и отидох да си сготвя яйца. Сигурно пък догодина няма да има яйца. Знаеш ли?

Но - да, всичко е индивидуално. Сигурно никой не ми разбира болката за краставиците Нарочно не използвах пример за жени. Те по природа са садисти и мазохисти. Така де, питали ли сте се защо наистина имат толкова много пинсети? Ами хилядите видове пили, пилички и пилища?!? Последните три поне донякъде обесняват защо са толкова добри в пиленето на нерви. Без да споменаваме колко лакочистители дишат. После питайте защо мечтаят толкова много... Ама си ги търпим, какво да правим. Знаят как да се прикоткват, а каквото и да си говорим между котка и жена - знаете кое е избира. Едното, каквото и желание да има просто не може да ви сготви мусака.

А къде е проблема да зарежеш всичко и да започнеш от нулата? (: Ще си затовриш "всички пътечки за връщане"? И? Военоначалниците не са ли горили собствените си кораби преди атака в гръко-персийските войни? Римляните не са ли горили мостове, за да нямат път за отстъпление(и врагът да няма път за напредване)? Пиратите не са ли подпалвали своите кораби преди абордаж? Сталин не е ли разполагал наказателни отряди зад редовните си войски, за да не им позволява да отстъпват? И още много...

Истината е една: човека е същество изплетено от страхове, колебания и притеснения. Негови си собствени. И не иска да се изправя срещу тях, гледа да ги избегне, а ако не може да ги избегне поне да отложи момента в който идват. Като се замислиш малко и ще видиш че страховете се пораждат от неизвестното, от това което не разбираш или това което мислиш за неизбежно. Един вид страх поради липса на знания, опит... тем подобни Защо някои хора ги е страх от тъмното? М? Понеже не се вижда какво има в това тъмно. И дали го има. А ако го има - какво е? И защо не иска да го виждат, та стои само в тъмното? Вероятно, ако можехме да виждаме в тъмното, никого нямаше да го е страх от него... А в тъмното няма нищо. Аз съм проверявал. И най-тъмното тъмно съм проверявал. Нищо бе. Нищо няма. Но страхуващите се едва ли някога ще се престрашат да отидат и да проверят на подобни места и да се убедят. Интересно ми е дали после ще осъзнаят колко безсмислени са били страховете им и колко са загубили от тях...

Останалото съм прекалено пиян за да го обсъждам без да навляза в сложни и завъртяни истории за Бойната Пенка, Крокодила Гена и Мадафака Донкеле. Не искате, повярвайте ми (: Както преди малко каза едно същество, или за да сме по-точни - Мълиган: Do ye wanna live foreva?!?(наполовина е ирландка, много й се отдават подобни реплики, но за съжаление не е с червена коса и въобще си няма на идея какво е мусака. Как да й отидеш на гости в Англия, като няма да има мусака?!? Ми никак...)

Оу, щях да пропусна. Аззи, принца, краката... Да, "Донеси ми главата на принца". Страхливият принц, който бягал от смъртта, страхувал се с всяка част на тялотото си от нея, та затова и след смъртта краката продължили да бягат от страх Правилно. Две точки. Обаче не мога да измисля следващият въпрос в момента, та затова ще се наложи да поизчакате... Колко точно да поизчакате, не е сигурно... поради щото в момента се чудя докъде ще й стигне акъла на номер Единадесет. Как да ви го обесня? Да сте срещали пинчер който ви лае упорито на улицата, а пък всъщност се чуди дали все пак ще му дадете мръвката която носите? Е - същото е... или пък не чак толкова. Детска история Отивам да си сипя още едно, за из път към леглото. Не че няколкото метра... пет... шест... айде - десет... ще ме затруднят. Просто трудно вземам завоите. От първият път. Получава ми се презавиване(визуално можете да го объркате с презалитане, но не е такова, айде моля...). Лекинка (:

ПП! Ако е трябвало само да прекарам малко време в Бургас за да разбера хората там - досега да съм ги разбрал няколко пъти за последните четири години... Те са невероятни, да. По един си свой, странен начин. Уникуми, бих казал. Всеки поотделно и на различно ниво. Сигурно и аз им изглеждам странен. Теорията на относителността, ftw.

[valdesbg]

Даааа, Сис определено ме хвърля в джаза с всеки свой пост. Този не прави изключение.

[LizZz]

Даааа, Сис определено ме хвърля в джаза с всеки свой пост. Този не прави изключение.

И мен...
Мани го джаза, ами направо някъде при барабаниста, та да ми подумка на главата.

[CucAgMuH]

Впечатлен съм. Впечатлен съм от номер Единадесет. Тъкмо когато си помислиш че си й видял коронният номер, пирона на програмата и няма накъде повече да се изложи пред всички - тя излиза с цяла нова програма. Скрит талант, спор да няма.

Страх ме е. Страх ме е от мен самият. Преминал съм отвъд един предел, граница... нещо в главата ми е прещракало и в момента почти не мога да се позная. С лекота, даже без да се замислям вземам решения и извършвам действия които до преди няколко дни беше изключено дори да се задържат в мозъка ми за повече от секунда преди да бъдат категорично отхвърлени като възможности.

До сега никога не си бях позволявал да мина с около осемдесет пред районно полицейско под учудените погледи на половин дузина униформени, след което да скоча на спирачките правейки абсолютно забранен обратен завой и още преди скоростта ми да е паднала до нула да започна пак да ускорявам към тях. Ама го направих. Знаете ли как бягат като пилци пред гледката на приближаващият ги преден капак? Забавно ми се стори. Помислих че е подходящо да им кажа да наглеждат колата, а те бяха толкова втрещени, че не успяха да отреагират на секундата. След като добавих в последствие с кой ще се срещам в РПУ-то им - бяха много доволни да застанат покрай колата с която дойдох и да я наглеждат. А после на влизане... да смигна и да направя жест "обади ми се" на някаква трийсетина годишна мацка с полицейска значка, която мирно и кротко си говори по телефона... отдавам го на това че бях близнал една "Маргарита", но все пак можех да си спестя пращането на въздушна целувка, която да я накара да ме изгледа изпитателно от главата до петите и да каже по телефона "Чакай че се разгорещих...", докато ми се изчервява като ученичка. Рофл? Не, това не съм аз, а някой друг...

Но за да не се объркате съвсем, нека всичко бъде по реда си...

Обявих война на номер Единадесет. Но за мен обявяването на война е нещо символично. Понеже знам че разполагам с достатъчно ресурс който да впрегна. Притеснява ме обаче че колкото и да се опитвам най-накрая всичко ще свърши грозно. Затова - символична война. Символична, дотолкова че единствената вреда която мога да нанеса на отсрещната страна е чрез бездействието ми. Това в деветдесет и девет процента от случаите не е приятно, понеже и хората които по някакъв начин се чувстват "повече на моя страна" отколкото на "страната на врагът" решават да бездействат. Определени неща започват да стават безкрайно трудни, бавни и мудни за реализация. Но нoмер Единадесет реши да отнесем войната на едно ново, по-активно ниво. Директна конфронтация, директен сблъсък на силите. Разбира се аз не бях уведомен за това нейно намерение...

А и предполагам е щял да се загуби ефекта на изненадата. Злият гении номер Единадесет ми прати хора. Неведоми са за мен пътищата по които сa разбрали часът, датата и мястото на което ще се намирам. Главно защото и аз не бях много сигурен. Това ще стане ясно в последствие - ще спретна една хубава чистка сред познатите ми при първа възможност. И все пак си е факт - хората бяха там, чакаха мен, аз не знаех за тях и определено не бях подготвен за подобен сблъсък.

Както и да го увъртам, каквото и да ви лъжа - три на едно не е битка. Особено когато всеки един от онова "три" е с по двадесет-тридесет килограма по-тежък от човека представляващ срещуположното "едно". Още повече когато две части от "три" влязат в гръб на "едно", чиито две ръце са заети с чанти. Не знам как ви изглежда, но като за първи опит в подобен тип мероприятие да останеш прав пет-шест секунди ми се струва добро постижение - при положение че не можеш да избегнеш нито един удар, а те целят само в главата. Можех и повече да остискам, но единият имаше доста, доста солиден десен удар. Aко не се лъжа - точно от неговият втори паднах.

Не разбрах каква е логиката след като съм паднал на земята да ме заплашват с ножове. Точно тогава се засмях истерично и нещо ми прещрака в главата. Повратната точка. Дори бях тръгнал да се изправям с неясна за мен цел. Очевидно нямаше как да скоча и да изляза победител в едно на три, дори при положение че нямаха ножове. Мисля че ми направиха голяма услуга като ми охладиха ентусиазма с по един крак в главата. Кой знае как щяха да се развият нещата ако се бях изправил тогава. Най-вероятно съществуването ми щеше да бъде прекратено по-бързичко от заплануваното... Разбира се, това е момента в който се загатна защо по дяволите се случва всичко това. Само загатнаха. Но с достатъчно специфични думи и словосъчетания за да мога да направя връзката. Смях се още. Истерично. Честно казано освен да си получа още един ритник по главата друго не постигнах. Не е голяма далавера, но виждаш звезди за десетина секунди, а още поне толкова ти е трудно да определиш кое е "горе" и кое е "долу", затова си лежиш. За да не губиш време после можеш да се попревиваш от болка. Не че помага кой знае колко, но пак е нещо.

Когато успях да се изправя до седнало положение, като пич си придърпах Пепсито което си бях купил и една кутия сладки. Подпрях си се на бордюра, смях се, хапнах си, пийнах си безалкохолно... живот си живея! Както казах вече бях прещракал отвсякъде. Плана на номер Единадесет беше посработил и се намирах горе долу в задънена улица, понеже ми липсваха всякакви видове документи, всички телефони, всички дебитни и кредитни карти, лаптопа, всички пари, всякакви ключове... абсолютен блокаж. Не че няма измъкване, просто ситуацията е доста tricky, най-вече ако искаш да го направиш като хората.

Ще спестим скучните и дълги обяснения. На кой му се занимава да ги чете? В крайна сметка реших да мобилизирам малко от познатите си. Както винаги те се престараха. Просто обичат да се престарават. Всичко което исках е ударно отрядче от 3-4 въоръжени човека. Така де, щом сме стигнали до директна конфронтация - нека избеснеем на макс? Получих седем превъоръжени руснака, бивши спецназ. Престараването започна още от човека който ми ги прати, понеже е вдигнал на крак цялата полиция. Още ми е пред очите как единият руснак подава телефона си на някакво полковниче, а горкото полицайче след като взе телефона се опули, застана мирно, започна да отдава чест и да казва "Да, г-н генерал", "Разбрах, г-н генерал" и "Веднага, г-н генерал". Буквално пребледня пред очите ми. Не знам с кой е говорил, а не ме и интересува особено. Аз генерали не познавам.

Тогава ме лепна прещракалото настроение. Обърнах се към Саша и си поисках пистолет. С налудничав поглед. Саша направо остана безмълвен и направи една крачка назад. Ама Гриша обича да гледа сеир - извади някакво Glock-че, демонстративно провери дали е зареден и ми го подаде. Не е лошо пистолетчето Тогава съвсем ги втрещих. Казах им, почуквайки по масата на всяка дума, с драматични паузи: "Искам да се лее кръв и да хвърчат глави на фона на женски писъци и детски плач". Помълчаха ми малко. Саня кимна, а останалите малко се спогледаха... определено никога не ме бяха виждали такъв. Спокойно - и аз не се бях виждал такъв.

Естествено престараването. Коча, сладуркото мамин, чул недочул какво се е случило - събрал няколко колеги и ми цъфва няколко часа след руснаците. Деветнайсет униформени военни, с военните джипове, радиостанциите, оръжията и всичко... като го видях се хванах за главата - всичките до един са абсолютно невменяеми. Даже повече от мен. До обед пристигна и Косача с още петима негови човека. И Малчо събрал хората на брат си, довел ми ги - още десетина човека. Пристигаха още и още... До края на деня разполагах с около петдесет, може би малко повече... въоръжени човека, които бяха заели целите пети, шест и седми етаж от хотела на мой познат. Просто не мога да приютя толкова народ вкъщи посмъртно... Ето на това му викам престараване - за трима келеша се изсипа миниатюрна армийка. Без да броим че полицията в областта беше нагрявана по телефоните през половин час от различни хора...

В момента в който се разбра името на единият от тримата беше отприщена сила която не можех да контролирам... Колона от около десетина джипа се изнася в посока адреса. Няма червен светофар, няма зелен. Няма пешеходни пътеки, няма предимство на други коли. Малкото хора дръзнали да не се преместят от пътя на колоната просто биваха подпирани отзад и побутвани за да се усетят че не са за тая лента. Когато пристигнахме нещастната отрепка се опита да бяга... хората с които беше - също. Никой не стигна много далеч. Руснаците едно мога да им призная - в спецназ са усвоили много добри подходи. Без да обелят и дума си го разпределиха - кой крак, кой ръка, кой глава - всеки усуква, огъва... вързаха го на осемдесет и осем. Такива писъци от болка не бях чувал на живо друг път. Едва имаше време да си поеме въздух за да започне отново да вие на умиране.

Мен не искаха да ме пуснат да сляза от джипа, докато не обещая че няма да го разстрелям на място. Понеже знаят че аз рядко обещавам нещо и си го спазвам... обещах. За коленете нищо не бяха казали. Добре че Гриша има бързи реакции и ми взе пистолета още докато го вадих за да му отнеса коленете. Искам да ми куца цял живот. Бях го запланувал по три-четири патрона на коляно. Честно. Няма такава операция която да го оправи после. Като ме видя как обеснявам "Ама Гриша, моля ти се, аз само в коленете няколко пъти..." ония направо оцапа гащите... Почна покрай писъците да вика че щял да им каже каквото искат да знаят... глупава история. Никой нищо не го е питал, той иска да споделя. Попищя още петнайсетина минути, като през цялото време обесняваше че бил епилептик. Саша се усмихна и каза че всички които хване изведнъж ставали епилептици. Ония да ми се окаже наистина епилептик... кофти късмет. Купона беше започнал само преди двайсетина минути и тоя вече беше аут. Ние какво - на релакс парти ли сме?

Зарязахме го. Когато успял човека се обадил в полицията да се предаде сам. Всичко си признал и поискал да го задържат някъде и да не го пускат навън. Тъжно. Ние междувременно се захванахме с вторият. Маниачето със стабилният десен, дето ме свали... коравичък добитък, остана в съзнание почти час. Ама ние за никъде не бързахме. Те капят като мухи, а ни оставаше само още един освен този. Дотогава бях гледал само по филмите как се пие вода от тоалетна, но в действителност изглежда малко по-гадно. Най-вече ако не си си чистил тоалетната добре(хора, моля ви се, чистете си тоалетните, та ако се наложи да пиете вода оттам да не повръщате...). Отидохме с руснаците да си вземем кафета докато го чакахме да се свести, за да си го продължим. Всички други ги бяхме командировали да търсят третият. Обаче на връщане виждаме как отпред спират две патрулки с пуснати лампи... звъннахме на Гриша да се изнася нанякъде от апартамента. Ония полицайчета ни развалиха купона - арестуваха ни го...

Третият скатал. Просто потъна в дън земя. Обявиха го за общонационално издирване, моите хора по цял ден обикалят по двама-трима като преяли из града да го засекат. Няма и няма. В квартала му военните са си установили периметър и обикалят на смени... ако се появи и остава на място. Ама няма... stealth копеленце... скоро, скоро ще е... ако не утре, вдругиден. Ако не вдфругиден - тая седмица. Ако не тая седмица или месец, тая година. Аз съм търпелив човек и нямам склероза. Но както казах съм прещракал...

Прещракал дотолкова, че влизам в банката и обявявам че банката работи за мен. Не съм свикнал с опашки. И да чакам. За да си внеса два лева и петдесет стотинки, с които да започна процедурата по издаване на лична карта. Уат дъ фак?!? Да ме карат да чакам двайсет пенсионера за да внеса на ръка 2,50... ZOMG?!? Обясних им че ако прекарам повече от една минута в чакане просто при първа възможност ще преместя всичките пари в съседна им банка, където няма да се налага да чакам - издиктувах им номер на сметка и си казах името - ако искат да си го проверят. Мацката почна да ми преглъща на сухо и да ми кокетничи като видя за каква сметка става въпрос... Тринайсет секунди обслужване. Казах й ако прави толкова бързо мусака да ми се обади. Може ли да има толкова прост народ - застанала с химикалката в ръка, да си записва номера ми... аз телефони нямам, тя номера ще ми записва. Нищо не й казах - хванах се за главата и излязох. Май наистина ще местя парите от тая банка...

Което ми напомня за обслужването на МТел. Велико! Ако искате просто да влезете, да си свършите работата и да излезете - не е там мястото. Не, не ме разбирайте погрешно - беше забавно, приятно... но мудно и флегматично. Час и осем минути обслужване. Просто не искаха да ме пуснат да си ходя. А всичко което исках е да си купя два телефона и да си върна два номера. Няма братче. "Ще се наложи да останете клиент на Мтел поне още една година...". W T F?!? Спирам, почесвам се по брадичката, сбърчвам чело и си говоря на глас "Дам, дотук бях бях клиент на Мтел над десет години... дали ще остана още една... момент да помисля..." и след няколко секунди драматична пауза се обръщам към трите лица вперили очи в очакване на отговор. Почвам да кимам саркастично, казвайки с всичката ирония на която съм способен "Да, да... ще остана още една година при вас...". Добре че имаше една готина служителка - русичко, къдраво момиченце да се засмее на случката, за да не си помисля че всички там са бавно развиващи се. То тя се попика от смях за тоя един час, но това си е отделен въпрос. Следващият път ще настоявам тя да ме обслужи, че да мине по-цивилизовано мероприятието(дам, трябва ми и трети телефон, но не е спешно...).

Съдебната медицина е огромна аномалия в България. Като си чета медицинското излиза че ме е прегазил влак, след което отгоре ми е паднал противотанков снаряд и в последствие съм си блъскал главата със засилка в копитата на добитъци представляващи нещо средно между Йетита и Джабероукита, носещи между 67-ми до 75-ти номер обувки с пискюлчета. Да не говоря че на излизане засичам три санитарки да въртят едно от ония легла с колелата - с труп на него. Все едно въртят баница с късмети. Стоя и ги гледам как си го въртят... едно двайсет секунди минаха преди да се усетят. Някакъв дядо починал там, хубаво, ама защо трябва да се прави гавра с труп? Бутнете го в хладилника и го оставете намира... щях да ги запукам с шамарите, докривя ми. Добре че Саша ме дръпна да си ходим. Така ги карат труповете из болниците, да знаете... ако ще мрете - недейте в болница, само ще им направите кефа.

Обаче сега си имам солидна причина да нося боен пистолет. Може би най-положителното нещо в цялата история. Веднага след като оправим глупостите покрай личната ми карта ще нося напълно законно боен пистолет с мен. Ще си взема някаква гъзарийка, която прави големи дупки. Да е по-ясно кои дупки са от мен, кои са от някой друг. Не искаме да си преписваме чужди заслуги, нали?

А, да не забравя да се похваля - на някакви розови хапчета съм. Уж да съм по-спокоен. Да ви кажа под секрет... нещо не ме ловят. Ям ги като бонбони - нулев ефект. Спя час-два и като се събудя съм в едно приятно деструктивно настроение. Искам да хвърчат глави и да се лее кръв. Имам някакви надежди че като привършим с третият ще ме поотпусне... ама ако не стане така?

С номер Единадесет се срещнахме. Не много по нейно желание, ама какво да се прави - то не може винаги както на нея й оттърва. Взех от Косача CLS350-ката му. Абе може ли тия от Mercedes да си правят всичките коли пълни талпи? Един нормален модел съществува ли?!? Имам чувството че каручка с магаре ще се движи по-добре. Деветдесет градусов завой с седемдесет се усеща все едно правиш четворен лупинг със изтребител, от тия старичките... МиГ 21... усещаш си корема два метра настрани и един назад... А Коски като ми я даде - мина погледна си таблото, видя едно бяло петно, плясна се по челото и каза "Гле`й докъде съм мяткал..." Наплюнчи си ръкава и го изтърка Уникално. С повече от два пръста не съм хващал волана, а скоростите гледах да не ги сменям много много... А, ама разбира се че в колата се слуша само чалга, моля ви се. От най-върлата. Плеъра беше оставен на repeat да пее за някакво шампанско и някакви сълзи - не посмях да го пипам. Коски да си го оправя.

Мацката не я знам какво си е помислила като видя CLS-а да поднася и да качва бордюра право устремен към нея. Никаква реакция. Чак като излязох и ме видя - пребледня като платно, заби поглед в земята и се обърна да си ходи. М, не така миличка... застанах й на пътя и си я спрях. Мълчи, не ще да ме гледа в лицето. Питах я с каква цел ми праща хора... мълчи и гледа надолу. Много исках да я напсувам и да й изсвяткам един, ама пусто му възпитание... въздържах се. Питах я дали има да праща други хора, че тия малко поокапаха - пак ми мълчи. Интересно - преди много й пляскаше устата, а сега хич. И пак питах... дали иска да й пратя аз хора. И пак нищо не казва. Обясних й какво е "мълчаливо съгласие" и почна да ми преглъща на сухо. Ама запази мълчание. То като не ти отговорят на три последователни въпроса - как да водиш разговор? Обясних й че тя изобщо не иска да се виждаме втори път по този повод и я накарах да ме погледне, да я видя дали е разбрала. Погледа ме няколко секунди - разрева се, тръгна да се опитва да ме прегръща... моля, моля... изхленчи нещо че "не искала да стане така"... Хванах къра. Тя какво очаква - да ми прати хора, и ние да седнем да разцъкаме четворка белот, да изпием по една бира и да си разказваме вицове?!? Уат дъ фак, Кольо?

Кой знае как щяха да се развият нещата... не че щях да я ударя - няма такива неща. Пустото му възпитание. Обади се началничето от РПУ и ми каза да отида при него "по-най-бързият възможен начин". Пф. Toя човек има ли акъл да ми каже нещо такова? Ай ай - слушам и изпълнявам буквално нареждането на органите на реда. Зарязах ревливото да си реве колкото си иска и скочих в колата. Не знам кой по дяволите позволява на жена да вземе книжка и да кара Corsa. Фатална комбинация е. Една такава, в рамките на половин минута, последователно ме накара: почти да й се инсталирам в багажника, кажи-речи да вляза под самосвал и за малко да ме подпре автобус отзад. Изравнявам я, с около 90, оная настъпва моля ви се! ОМФГ! Правя й знак "ти в ред ли си", а тя ми показва палец нагоре и ми смига. Запомних й физиономията, ще се срещаме да си говорим...

Повършали сме си три дни... После учитиво бях помолен от местните власти "ако можело" да отида някъде на почивка, понеже съм привличал "криминални елементи от цяла България". Ама ако не можело да отида на почивка нямало проблеми. Не ми се стори лоша идеята - да си почина малко, на гости на вуйчо ми. Все пак нали е шефче в "Арсенал" - викам си да взема да се повъоръжа малко, предварително. Човека е абсолютно невменяем, кефи ме. Води ме на полигонче да пуцна един път с РПГ - няма второ такова изживяване. Дупка три метра на три метра в хълма който целих. Вярно че беше двайсет метра настрани... кофти мерник имам Според вуйчо ми РПГ-то спокойно ще срути поне половината от четиристаен апартамент. Допадна ми, ама не е много компактно да го разнасяш с теб. Пробвах няколко от новите им модификации на Калашников... имаше един много добър - сгъваем приклад, олекотен... бива, бива. Хич не е зле. Като дръпнеш спусъка - само се разхвърчават гилзи покрай теб и след пет секунди мишената е на дроб, а пълнителя е празен. Обаче пистолетите които пробвах не радват толкова... нищо не ми легна на сърцето.

Сега ми е нервничко. Издрънчал съм вече седем от розовите хапченца само днес. Според мацката... лекарката... от три трябвало да заспя и да не се събудя поне четири часа. Май съм улучил някакви ментета. То с моят късмет... и още ми е прещракало. А уж си почивам. Само обикалям като преял наоколо и не мога да си намеря място. И секса не е същият вече. Аз направо разчекнах мацката - на следващият ден едва ходи - а аз нищо братче. Няма свършване. И не ми се яде... отивам на ресторант, поръчвам, поръчвам, поръчвам... изям една-две хапки и останалото го зарежа. Реших да се напивам, отивам да пия "Маргарита" - нищо. Адският бълвоч. Хвърлих два пъти повече пари отколкото струва коктейла на сервитьорката й й казах да каже на бармана че за нищо не става. А пък там съм си пил десетки пъти същият коктейл, приготвен от същият барман... отидох на друго място - същата история. Бълвоч, с лаймче. Ебати ужаса. Сега не мога и да си пия. Пробвах да си поцъкам игрички - WoW нещо, DoTA, StarCraft... на петата минута ме хваща съклета и ми идва да вкарам един крак на монитора. Поне с пушенето нямам проблеми - почнал съм по четири кутии на ден да удрям...

Тая сутрин се обаждам на докторката дето ми даде хаповете, викам й така и така мацка, не сработват схемите дето ги измисли, к`во прайм? Не можело да не сработват. Да съм идел на преглед при нея. Ела сега ги разбери. Единият ми вика "ако може да напуснеш града за два-три дни", другият на следващият ден ми вика "ела". Аз какво, ще седя и ще решавам от тия логическите задачки как едновременно да съм и да не съм на определено място? Я спасявайте поединично... и тая докторка ми вика да съм си пишел каквото ме притеснявало. На листче, с химикалче. Абе ей, мишок... аз - с лист и химикал. Бъзика ме нещо. Че се сетих че имам да задавам тука въпрос за едни точки. Ще излезе че ми свиди едно водно пистолетче или една плюшка...

Въпроса, въпроса... да видим... спомням си нещо на Стоян Михайловски:

"На върха на една липа
Всрeд Стара Планина
Орелът съгледал гадинка нищожна,
Гърбата,
Рогата,
По-мръсна от зъмята,
От дявола по грозна…!
— Какво ли е туй нещо тука?
Извикал Царьт на въздуха;
.........................(поорязано)
Животец в една чурупка,
Подвижна кратунка,
Гневът, или смехът на Божеството...
.........................(съвсем отрязано)"

Та, какво е онова нещо там което е съзрял орела? (:

Сега след като си изпълних заръките от доктора да пиша(а си мисля че писах доста... макар и че едва ли покривам 10% от всичко) и си зададох и въпроса, мисля да си ударя един студен душ, после един топъл, накрая още един студен, а ако и след това още ми е нервно ще отида да си проветря бръмбърите в главата нанякъде високо в планината...

ПП. И умната...

[Pupcho]

".... - Кажи ми, жалко ти творенье,
Как се покачи тъй високо ?
— С пълзенье! —
Извика
Рогатата гадинка."

[valdesbg]

Wow, wow, wow човече, без думи ме оставяш. Наистина няма с какво да ти помогна, реално ти и не искаш помощ. Да знаеш - наклони ми живота в нова посока. Благодаря!

[Hilary_]

бааси романите .. авторе как не те мързи ..

[sweet_sorcerer]

Охльов
Нещо май сме във филма,напоследък,а?

[CucAgMuH]

Седях и се чудих. искаше ми се да напиша нещо весело, но не ми се получава. От клавиатурата ще да е, няма от какво друго. Хапчетата не са фактор... рецептата ми е за 5х10 хапове и трябвало да ми стигнат за месец и половина, два. Дръжки. По-малко от седмица. Че от аптеката не искаха да ми дават още. Сеири. Ама дадоха, къде ще отидат. Аз не разбирам с какъв акъл след като видиш човек с пистолет в кобур под мишница да влиза с ритник през вратата на аптеката ти ще му кажеш "Не, няма да Ви продам хапчетата които би трябвало да Ви успокоят". Но явно има такива случаи.

Hilary_ ... душичко златна... романи пиша, а? Повести едва ли не? Тц, не е така. Изпълнявам заръките на добрата леличка, в бялата престилка носеща гръмките названия "доктор" и "психолог". Тя ми каза - пиши. Аз писах. Както казах - искаше ми се да напиша нещо интересно и забавно, ама напоследък не ми се получава. Предполагам и на теб няма да ти е забавно да ти скочат трима на десетина метра от входа на твоето "вкъщи", а? И хич няма да ти е забавно сестра ти да не се сеща дни наред да ти щракне един телефон, да те пита как си, жив ли си... Ама явно такава сестра имам, колкото и да ми е тъжно. Сега освен да стоя и да й гледам сеира кога ще се сети за мен друго няма какво да направя. Извинявам се че не пиша за летящите наоколо купидончета с реактивни двигатели, десетгодишна найлонова торбичка с остатъци от разбито сърце и символиката в отправеният тъжен поглед на пасящи чифтокопитни добитъци към залязващото Слънце. Надявам се ще проявиш разбиране.

Valdes - въоръжавай се. Не, нищо конкретно нямам предвид. Просто се подготви, че ако му дойде момента да ги оставиш на място. Е, дано не се налага. Но ето - на мен ми се случи. Аз в по-голямата си част съм миролюбиво същество. Ще рече че не обичам да се бъркам в работите на останалите или да ги засягам по какъвто и да е начин, което би трябвало да е добра стратегия да не попадаш в кофти ситуации. Теорията добре, практиката издиша. Ето ти - номер Единадесет. Изобщо да съм я пипнал, дори с един пръст, с някакво лошо намерение? Мне. Да сме стигали до словесни двубои в които открито да я обиждам? Пак не... а в крайна сметка гледай какво се случи.

Разбирам че всяка истинска жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря. Айде - дома го прежалихме... преместих се вече да живея в една малка, но пък доста уютна бърлога - все още недокосната от женска ръка(смятам и така да си остане). Дърво не знам дали е отсякла. Дъщеря все още няма. Но никъде не пише нищо за убиване на мъж, нали?!?

И не ме разбирайте погрешно... оказа се че в полицията има доста млади и енергични хора, които искат да си вършат работата. Нещо, което аз бях убеден че е само мит. Не знам дали е било заради обажданията или винаги така си работят, но се виждаше как се опитват. Само дето има някакви пречки. Гледах ги колко ентусиазирано и надъхано работят, как се засилват... и в следващият момент се оказва, например, че нямат бензин в колата да идат до еди-къде си, за еди-какво си. Тъкмо преодолеят една пречка и насреща им втора, още по-абсурдна. В крайна сметка като го погледнеш отдалеч ти се струва че тия хора едвааааа едвааааа са си мръднали пръста по твоят въпрос. Но въпреки че имат желанието, те просто нямат възможността да помогнат(тук следва въпроса - "Тогава за какво са ни?!?").

Pupcho, по презумпция че знаеш краят на стихотворението ще приемем че знаеш и отговора. Охльо Бохльо - точно с неговата скорост се движат нещата в полицията. Понеже ако не бяхме стигнали до полиция вече щях да съм си получил всичко, включително и лаптопа(та да пиша весели неща от веселата ми клавиатура). Но сега трябва да стоят като доказателства при тях. Както и да е... За сметка на това ще мога да заведа няколко дела срещу тримцата симпатяги(просто ще им се стъжни като чуят сумите). За съжаление обаче ще трябва да те класирам на второ място...надявам се това че не печелиш плюшена играчка или воден пистолет няма да те съкруши. За сметка на това ще те черпя една от твоята отрова някой път - к`вото пиеш. Но да се разберем - кръвта на сервитьорката не е в менюто(да бе, странно...ама не е). Нещо ми се изгуби настроението да измислям въпроси, за което разбира се се извинявам :/

Което ни води към човека отговорил на три върпоса и е спечелил... още не се знае какво. Щото трябва да ме просветли по въпроса (: Вече ме напушва на смях само като си представя как влизам с боен пистолет(да вече си имам ) в магазин и казвам ухилен "Здрастиии, водни пистолетчета да имате? ". В мен се е притаила някаква надежда да бъде избрана плюшката... но да видим какво ще е. Та така, sweet_sorcerer, уведоми ме по някое време кое от двете искаш и къде да бъде доставено. Не подценявайте българските куриерски услуги - вече съм пращал по DHL отлежало синьо сирене на Луната, Кратер 1584, Дупка 171, за зеленото човече За съжаление напълно неволно съм объркал данните на изпращача, та така и не разбрах дали е доставено. Но аз твърдо вярвам че са изпълнили поръчката ми и едно лунно зелено човече е яло земно синьо сирене. Щот` ние земляните идваме с мир(донякъде...).

Иначе, сладко, викаш във филма сме... не е баш така. Понеже във филмите главният герой намира отдавна изгубената си любов, собственоръчно ступва лошковците, а за капак получава медали, горещи благодарности и признание поне от президента и няколко милиарда турски лири като бонус за усилията. Пък аз - к`во? Нищо. Даже едно от тия неща не покривам. Но спокойно - ако има следващ път - сценария ще е далеч по-опростен. Идват с лоши намерения - оставям ги на място, на следващият ден ги копаем. С уговорката че няма да използват бронежилетки от четвърти клас, понеже бронебойните патрони които ползвам пробиват всичко до клас "III A"(или еквивалент на 12мм стоманена плоча - пробвахме, цъфва като майска розичка от противоположната на проникването страна). Тогава вече може да напиша сценарии на долнопробен филм и да забогатея (:

Сега мисля да се поразходя малко на въздух, да подишам. Казват че като дишаш помагало да не умреш. Не че им вярвам, но все пак... умната... и да дишате, ей.

[BrianKinney]

Добре де. Ето. След няколко дена (или вече са седмици?) колебание да пиша ли или не ей ме на, с буквички пред мигащия курсор. Имам няколко въпроса. Може би ще върна малко назад нещата, но така става като се чудя да пиша или не, да пиша или не... Причината за чуденето - знам ли? Някакво страхопочитание пред умопомрачително готиния ти стил на писане, чувството ти за хумор, езиковата ти култура, общата ти култура, интересите ти, мирогледа .. (уф, а си казах, че няма и аз да те хваля! )
Ениуей. Към въпросите ми...
Аз все още влача и мисля по темата за образа на "онова момиче". Онова, с въображаемите подобрения в следствие на дребни катастрофи и раздели с други, не толкова достойни. Разбирам те перфектно. Толкова перфектно, че ужасно се учудих как е възможно да има хора, които не разбират защо им слагаш номерца Въпросите ми са: Какво се случи с нея, тази, която няма номер, но има име и лице, и същност, и отпечатък? Защо не се получи с нея?
От личен опит знам, че въпросното обожествяване на образа й може да се прекрати единствено от нея самата. Другите момичета само подсилват хубавите й качества и заличават лошите. Т.е. те не помагат да move-неш оn. Даже напротив - връщат те назад.
За малката пайнерка... номер 11. Четох единия от постовете ти, в който беше цитирал някакъв твой приятел, който я беше нарекъл така. Мисля, че това определение предсказва доста от събитията. Знам, че звучи ужасно (а и не обичам генерализирани определения), но... обикновено мацки тип "пайнерка", която има приятелка, която ще я уреди (по подразбиране ходатайства, което аз намирам за адски жалко) с готин пич (в понятието готин, за една пайнерка се подразбира хубавец, значително заможен - едно от момчетата тук те зачекна за това, че си над финансовото ниво на средностатистическия мизерстващ българин и... а бе заможен си е към 80% от понятието ), си имат "приятели", които се "занимават" с подобен род неща, като това, което ти се случи. Съдя от приликите в познатите ми от това общество, пааааайнер обществото . Ти от своя страна НИКАК не ми се връзваш, поне според това, което чета, с пайнер обществото. Не ми е ясно само защо си я подценил? Иииии... защо толкова бързо ги приемаш у дома си... спят при теб, до теб, ядат ти лаймчетата (отново отварям скоба: what the fuck, как пък няма да се изнервиш, че ти ги е изяла? Личното ми пространство е СВЕЩЕНО. Музиката ми е СВЕЩЕНА за мен самата. Когато двама души са във връзка е неизбежно пространството да стане малко или много общо, но връзката не бива да зависи и да се определя от това. Има една, за някои огромна, за други малка част, в която партньора НЕ БИВА да навлиза. Не бива и да иска да навлиза, няма нужда да навлиза. Това, разбира се, не го казвам на теб, Сис, а на всички, които не разбраха защо се беше разстроил. Аз изстрадах заедно с теб и чалгата, и пода, и главата на хлебарката даже! Да споменавам ли лаймчетата? ега ти скобата...). Някакси... прекалено бързо се скъсява дистанция, което е в противоречие с номерчетата. На тях явно съвсем не им става ясно, че носят номер вместо име. Или ти не правиш така, че да им стане ясно? Или ти самият не знаеш дали ще придобият име или ще останат с номер?
Иска ми се да ти кажа нещо окуражително, нещо успокоително за настоящата ти ситуация Не знам... Дай им заслуженото на копелетата! Поне докато не ти омръзне да се занимаваш, дано успееш и да си нямат повече работа с теб. Но аз лично трупам агресия повече към 11. Ок, де. Имаш си възпитание, възхищавам ти се. Възпитанието ти определя граници в отношението ти към жени. Но тези граници ограничават държанието на МЪЖ към жена. Нямаш ли приятелки каратистки? Или по-така,... стабилни? Аз ако бях щях да й пратя 3-4 мацки да й "обяснят" някои неща. Или пък щях да й открадна екстеншъните? Има ли екстеншъни? Пайнерките много страдат за тях Или пък да й разпространя голи снимки в Интернет. Заслужава си го, гадта малка. А тя на колко години беше? Струва ми се да е била малка... едва ли ще ревне иначе след срещата с теб..?!
Съчувствам за лаптопа Дали ще ти го върнат скоро?
Имах още неща да питам, нооо... шефа дойде и е време да изчезвам... засега.
Buddha bless you. Stay cool And take care. Знам, че пак ще дойде време, в което веселото нещо, което искаш да напишеш, ще се надпреварва с пръстите ти

[CucAgMuH]

Хвалете ме спокойно - аз съм природен талант, вероятно съм ви го споменавал. Докато съм се появявал на бял свят природата, както си седяла кротко, станала на крака и казала "Въъъъ". Много се спекулира около това. Някои казват че този факт е знак за нещо добро, някои казват че е точно обратното... Аз, да си призная - не знам, не съм обърнал внимание, понеже тогава съм бил зает да гледам втрещено психопата рецидивист, който си пада по кълцането на пъпна връв. Може спокойно да се каже че съм се сблъскал с насилието веднага след като съм се появил на бял свят. Все още не е много ясно защо природата е възкликнала така и в какво точно се изразява природният ми талант, освен в мързелуването. Щот` ако е само мързелуването ще се почувствам много прецакан... Но да се откъснем малко от тези далечни събития, съпътстващи раждането ми...

... и да преминем в един по-странен период от живота ми. Какво се случи с онова същество чиито изкривен образ е в съзнанието ми ли? И на мен не ми е много ясно. Историята е сложна, заплетена и ако я опиша в детайли спокойно може да захранва болните мозъци на сценаристите на "Дързост и Красота" за поне още петстотин епизода(да не чуват дяволите). Накратко казано - един слънчев ден мацката я хвана липсата. Нямаше "сбогом", нямаше сцени, нямаше никакви белези нещо да не е наред последният път когато се видяхме. Общо взето направих всичко което можех по онова време за да я открия, но ефекта беше нулев. След известно време обявих че всички, които имат доброто намерение да се наричат мои приятели, трябва да си хванат задника в ръце и да ми помогнат да я намеря. Дръжки. Хората които имаха желание да ми помогнат се броят на пръстите на едната ми ръка. Когато видях колко успяват да ми помогнат ги обявих за некомпетентни идиоти и ги разкарах. А тя все така си липсваше...

В крайна сметка цялото търсене продължи почти година и половина. С намаляваща сила, докато накрая не се отказах съвсем... За да спестя въпросът който ще ми зададете, ще му отговоря още сега. Защо се отказах от търсенето... понеже си легнах с друга. Нали сте виждали по анимационните как на някой персонаж му каца дяволчето на едното рамо и ангелчето на другото, след което започват да му дават коренно различни съвети за ситуацията в която е попаднал? Е, аз си имах само дяволче на рамото в лицето на мацката с която преспах. Аз определено не съм света вода ненапита(ако случайно ви звучи така), но първите няколко месеца докато се навърташе покрай мен хич не се дадох. Няма да описвам колко алкохол е бил изпит онази нощ или други подобни неща, които хората обичат да използват за да оправдават подобен род постъпки - резултата пак си е един и същ.

И тогава просто спрях да търся. Чувствах си се доста виновен за това което съм направил. Не може да стоиш и да обесняваш на някого колко много го обичаш, колко много означава той/тя за теб, а след година и половина да се въргаляш с някой друг и да поддържаш тезата че търсиш чози човек не с друга цел, ами понеже ти липсва и искаш да се върне. Не знам доколко го разбирате, но надявам се схващате основната идея. Въпрос на някаква чест е да се оттеглиш в един подобен момент. Айде стига толкова по тъжните теми, че ще забия съвсем, а в момента само това ми трябва на главата

Да минем на по-интересните неща, като например понятието "готин пич", което пък от своя страна съдържало в себе си очакванията за някой красив човек с много пари. Нека кажем че в моят случай съм повече богат отколкото красив, с уговорката че аз нямам кой знае каква внушителна сума пари(освен ако дванадесет лева на стотинки не ви вдъхват респект). Е, нямам фрапиращи дефекти, но пък Феичката на Красотата определено не се е постарала докато ме е оформяла. Не й се сърдя - на всеки му се случва да е махмурлия... влизам в положение. И баща ми питах. Викам му "Тате, ка` мо`е с`м таквъз ръб, е?". И за него е загадка. Той е готин тип, майка ми беше адската мацка(дам, след няколко операции от рак и още толкова съпътстващи химиотерапии не можеш да запазиш безупречният си външен вид, колкото и да се опитваш...). Та така де - те такива, аз - опък. Питах и мами: "Мами, тако`а е, що с`м толко чепат?". Мами е хрисим човек, какво да ми каже. Смотолеви ми че като порастна ще се оправя. Ей го, порастнах, а по-хубав не станах.

Ама както и да е. То не може всеки да е хубав. Както често ми се налага да казвам - не може и всеки да е умен. Обаче ако си тъп и грозен... определено не е на добре.

Пайнерките си имали приятели, които се занимавали с подобен род неща, като онова, което ми се случи... ахъммм... интересно. Не, не бях забелязал, а и не ме е интересувало. Изглежда ще са някакви силно лумпенизирани хора, понеже тези тримата в момента ги очакват едни добри присъди. Няколко познати адвокати(независимо един от друг) прегледаха документите по случаят и са абсолютно съгласни за следните неща - въоръжен грабеж, побой, заплахи, укриване от органите на реда(и още няколко които не помня - нещо за организирана престъпност са ги поедли, едва ли не терористи са ги изкарали). Тримата хубавеца ще получат от три до петнайсет години затвор за това нещо, ако бъде доказана вината им. Аз не съм юрист, в часовете по "Основи на правото" и "Търговско Право" не внимавах кой знае колко(нищо че имам високи оценки), но 15 години ми се сториха доста на пръв поглед. Чак не повярвах. Но като обиколих няколко човека които се занимават с това и всички ми казаха едно и също - наложи се да им повярвам. Та сега идеята че около всяка пайнерка има няколко човека, които са готови да рискуват и да попаднат на въоръжен(като мен например ) човек или в по-добрият случай на невъоръжен, след което да има адски добър шанс да лежат между три и петнайсет години... без да добавяме исковете които аз ще предявя за обезщетения... ми се струва меко казано чалгаджийска история

Аз разбира се че не се вписвам в "пайнер обществото". Пробвах... да слушам... чалга. Трудно е. Не си мислете че на всеки му иде отръки. Пробвах трезвен - ужасна история. Пробвах с алкохол - пак не върви. Кажи-речи всичко съм изпробвал, ама не и не - туйто. Тръгнах да търся логиката в нещата, понеже във всичко уж има логика. Ето например "Беларус" - велик трактор, цяла държава са кръстили на него. А чалгата? WTF?!? Колкото и да търсих логика - такава липсваше. Накрая вдигнах ръце и реших да оставя една загадка на този свят, която да не съм разбрал.

А за приемането на хората вкъщи ще обвиня родителите си Те са виновни! Как да го обесня... гостоприемство вероятно ще е най-близкото понятие до това за което става въпрос. Не може да си от наш`те хора и да те оставим да скиташ под дъжда, снега или гадното слънце, гладно, жадно и така нататък - веднага ще получиш покана да минеш през някое от нашите вкъщита, където ще се направи всичко възможно да се чувстваш възможно най-добре, докато се измисли и осъществи решението на възникналият ти дъждо-снего-слънчев проблем или каквото изобщо те е накарало да се почувстваш неудобно. Звучи малко като по приказките, но в общи линии си е така.

Ето станах многословен и часът подмина Седем Пи. Всъщност много зависи как го гледаш, понеже ако си падаш по закръгленията Седем Пи е 22:38, но пък системите ми го ползват с точност до стохилядният знак и според тях часът Седем Пи е 22:39:11.486 - шантава история! Сега ако можех да си спомня по каква причина съм решил че на 17.10.2009 в 7Pi часът трябва да ми се пусне да слушам песента "Pat Boone - Speedy Gonzales" ще е много добре... ето, очевидно имам старческа деменция

"Hey, Rosita - come queek - down at the cantina
they giving green stamps with tequila!!" Ля ля ляяяяя, ля ля ля ляяяяяяя...

Кашлюк. Ентусиазирах се от песента и ударих един гълток чиста текила. Викам си - за настроение, към песента. Да бе. К`во настроение братчето ми... добре че наблизо имаше някакъв изостанал бърбан да си оправя вкуса. Та сега съм леко огнедишащ - страх ме е да си запаля цигара. Пффф... тая текила не знам откъде се появи но на вкус е все едно пиеш медицински спирт и Spirte смесени едно към три(не питайте откъде знам).

Докъде бяхме... А, номер Единадесет, това иначе толкова миловидно създание. Не е чак толкова малка - подминала е осемнадесет години. Даже е стигнала до следващата заветна цифричка. На разпространяването на голи снимки из интернет само едно не му харесвам - липсва финес Не, едва ли някога бих направил подобно нещо. Все пак това са си прекалено лични неща, които изобщо не са били създадени с тази цел. Хм... бойни единици от женски пол като се замисля май не познавам. Но дори да познавах - не виждам къде е смисъла. Все си мисля че бях пределно ясен последният път като се видяхме с нея и повече проблеми няма да очаквам. Обясних й трите варианта - или като се видим по улицата ще минава на отсрещният тротоар да не се засичаме, или ще си остане на същият тротоар, но ще ми се усмихва и ще ме поздравява, както правя аз. Третият вариант е малко по-интересен - предложих й да й дам ключовете за колата, да се закара на полето, да си изкопае една дупка неин размер, след което да се халоса, да се метне в дупката да се самозакопае, а в последствие да мине да ми зареди колата докъдето е била, да ми я паркира пред вкъщи и да ми върне ключовете. Надявам се няма да се спре на третият вариант. Сигурен съм че до частта в която се халосва с лопатата ще направи всичко точно, но след това идея си нямам как ще импровизира(все пак има позволени жокери: помощ от приятел, помощ от публиката).

О, мисля да спирам за тази вечер, че хаповете и алкохола се умешаха и започват да ми ивдат странни идеи как точно да свържа някой от компютрите с хладилника и подовото отопление. Отивам да видя какво ще се получи Вие нали си знаете - умната

[babity]

Ако все пак се почувстваш като долно копеле можеш и да си отмъстиш. Демонстративно се появяваш на място, където тя ще те види със номер... следващата. На всичко отгоре се държиш и що - годе приятелски... Т'ва е прекалено злобно дори и по стандартите на най - добрата ми приятелка, а тя въплащава представите на хората за всички пороци събрани в едно.

[sweet_sorcerer]

Авторе,трогната съм от предложението и извинявай, че не съм писала по-рано,просто имах доста проблеми и не ми беше възможно да влизам във форума Оставям избора на награда на теб

[CucAgMuH]

Не мисля че е подходящо аз да избирам. Винаги съм имал проблем с правенето на избори... и ако не вдъхвам достатъчно доверие - мога да дам пример.

Да вземем за пример баща ми. Поживяхме с него две седмици, докато мами беше по болници и се бяхме позаринали малко с боклук. Тук на него му хрумна гениалната идея да си разделим работата по равно и да почистим, но направи грешка. Грешката да ми даде да си избера коя половина от работата да свърша. Бях раздвоен. Чудех се. Мислих. Накрая почистих шахматно. Всичко.

Да почистиш теракот шахматно е лесно. Но какво правим с неща като печка, хладилник, рафтове? Разчертаваме ги и ги почистваме шахматно. Отне около девет часа за целият апартамент, но изражението на баща ми си струваше всяка секунда която прекарах с рулетката, молива и гумичката. Беше забавно, но се разочаровах че дори не се опита да ме прати на психиатър.

Надявам се изяснихме защо не е подходящо да правя този избор Не ме плаши че шахматно изрязан воден пистолет не е идеалната добавка към шахматно изрязана плюшка. По-скоро се плаша, понеже знам, че бих изскочил с някакво друго, но също толкова налудничаво решение на ситуацията. Деца, не си играйте с огъня...

sweet_sorcerer, ако имаш проблеми с избора винаги може абсолютно анонимно да се появи тема с анкета към нея която да улесни избора. Въпросът е кой от нас двамата ще бъде автора. Имаш около 72 часа да ме известиш за решението си, ако има такова - кое от двете да бъде и мястото на което искаш да бъде доставено (:

ПП. Известно време няма да съм наоколо... или поне да съм наоколо и да осъзнавам какво става. Запланували сме с любимият ми хирург да се съберем и да изпростяваме докато стигнем лимита си.

ППП. Може да надхвърлим малко 72-та часа, но не казвайте на жена му [-o<

[sweet_sorcerer]

Избирам мечока,аз съм си едно детенце все пак :P Мястото - в къщи ми се струва подходящо

[CucAgMuH]

Въъъъъъъъъъ

Много корава мечка намерих. Не вярвах че ще намеря, ама на - намерих. Късмет му се вика. Само да споменем че аз като тръгна да търся нещо, все няма точно каквото търся. А пък сега влязох само в 17-тият подред магазин и намерих Тъжното е, че някой ми беше предложил първо да влезем в този магазин, а аз отказах... но няма да издребняваме чак до там :P

За да схванете ситуацията по-добре трябва да споменем че мечката събра два телефонни номера, една покана за кафе и четири запознанства в рамките на десет минути. Явно има някаква скрита дарба да напипва слабите места на жените. Завиждам му...

Да не говорим че стръвницата стъжни живота на поне десетина младежи, имали неблагоразумието да оставят приятелките си да го погледнат. Сега докато не им купят нещо подобно няма да спрат да им мрънкат на главите. Ако не бях въоръжен щях да се чувствам застрашен от линч(онова дето те въргалят последователно в пера и катран, а после те пускат да летиш наоколо за забавление на наблюдаващите)

Обаче възникна проблем. Врътнах аз едно телефонче, пратиха ми нашият човек от фирмата на ония типове, дето се занимават да транспортират разни неща. Да сме по-точни шефа на не-знам-си-кой офис(мно`о прогресивни тия мой`те познати - не им се обаждам три години и те вече станали шефове... смяяяятай ). Идва веселяка и ми развива някакви научно-фантастични теории. Не можели да доставят нещото X на човека Y, ако не му имали името и адреса(евентуално и телефоен номер за да го уведомят, ако не го намерят на адреса...). Въъъъ Аз просто му заявих че са аматьори и направо да си закриват фирмата. Така де, да няма да съм снизходителен понеже ми е познат? То с адрес и име всеки може, нали? Ба... шарлатани!

Сега си имам мечка, която не мога да изпратя. Имах въпрос някакъв... така... така... да видим... А! Да очаквам ли някаква висша сила да ме просветли накъде и на кого да изпратя мечока или да започвам да изпращам на посоки?(в последният вариант ще се наложи да ми стискате палци да улуча правилният човек и адрес преди да фалирам [-o< )

[sweet_sorcerer]

Направо съм разочрована......не можело без име и адрес ....тцтцт...на къде върви света За мястото - можеш да го пратиш пак при едно малко извънземно,третия кратер на луната (от ляво на дясно,щот има и от дясно ня ляво),точно до голямата дупка,няма как да се сбърка А ако действително съм си спечелила наградата,можеш да драснеш ЛС

[CucAgMuH]

Забранявам на Бу да чете темата, понеже не е била послушна

ПП. Искаме снимки на мечката като пристигне

[Erica]

Хехехе , добре , ама Бу си пада по забранените неща :P

[CucAgMuH]

Хехехе , добре , ама Бу си пада по забранените неща :P

Хм... За сладоледа ме отряза, значи ми трябва нов подход...

Забранявам ти да приемаш покана за вечеря с мен.

ПП. Понеделник вечер?

[Erica]

В поканата за вечеря , влиза ли и чартърен полет , или вече си имаш система за телепортиране


А по темата за номер 11 , ще се въздържа от коментар

[CucAgMuH]

Бу, ядосваш ме... Много добре знаеш че ми спряха финансирането по разработката на телепорта, след като телепортирахме едно чувалче оборски тор в РДВР-то Освен това телепорта работеше на къси разстояния, а някои хора твърдяха че подозрително много напомняло на катапулт...

А за чартърният полет... нямаш проблеми. Ще се поинтересувам колко пари мога да получа срещу един от бъбреците си, един бял дроб и два литра кръв. Ако парите стигнат - смятай го за уредено Единствено ме притеснява че няма да съм много красива гледка след това, а и няма да имам възможност... ам... представях си го малко по-различно - аз, ти, свещи, постарал съм се целият ресторант да е само за нас, а по някое време ни пускат предварително избрана от мен песен и те завличам да танцуваме. Даже вече бях избрал песента - Solomon Burke - None Of Us Are Free. Но се съмнявам че ще успея да танцувам ако ме изкормят наполовина за да платя чартърният ти полет

Знаеш ли, винаги ме е радвало колко си скромна Ще врътна няколко телефона, ще пия кафета с няколко човека и ще видим дали мога да ти уредя този полет. А ако все пак... нали... може и без да си продавам органите... някак си... по-скромничко... нали... вечеря... Даже ако измислиш някакъв компромисен вариант - тържествено обещавам че ще се обръсна, ще се среша и ще си вържа косата на опашка

ПП. Споменах ли че много си обичам белият дроб и бъбреците? Айде кръвта - майната й. Ама онези двете са си с мен откакто се помня...

ППП. Е, айде сега, не се въздържай от коментар за Номер Единадесет. Не се срамувай да ме понареждаш малко пред хората - аз търпя критика...