Чу се силно блъскане на асансьорната врата.. Секунди по-късно звънецът иззвъня. Тя не очакваше никого, но все пак бързо изтича да отвори вратата. Най-малко очакваше него. Той трябваше да се прибере 3 дена по-късно. Тя нямаше време да реагира. Нито да се учуди, нито да се зарадва или пък стъписа. Той влезна затваряйки вратата с крак. Събу се, питайки я единствено дали е сама. Тя объркано поклати глава, при което той я погледна изгарящо право в очите и я зашлеви. Тя не каза нищо. Единствено сълзата, която се отрони от кафевите