Поредната ми тъпа и най-вероятно безнадеждна, знам ли може би и безсмислена тема ... От около година в скайп си пишем с едно момче, родом е от Димитровград, но живее в Монреал ,Канада ..пишехме си и още си пишем всяка вечер .. оказа се че по едно и също време ще ходим на море, даже се базикахме, че ще се видим, но бяхме в различни курорти, но уви единия ден на наще им хрумна да отидем до градчето в което бяха те (те дори не подозираха, че имам някой познат там) и така де аз се сетих за него но му нямях нито номер, нито нищо, в последствие разходки ала бала и аз съвсем забравих за него, по една щастлива случайност той ме видя , аз по улиците съм като кон с капаци и много рядко забелязвам някой, той ми подвикна, но май небеше сигурен че съм аз и погледна на другата страна, спряхме се и с поприказвахме малко, запознахме се на живо и завършихме с една конфузна прегръдка, нас двамата ни беше срам, неговите родители бяха там, моите също ... и така .. влюбихме се, но той замина за Канада и сега само в скайп си говорим и чатим, харесвам го наистина много в него видях себе си, той е с 4 години по-голям от мен (винаги ми е пукало какво ще кажат приятелите ми или познатите ме, ако ме видят с по-голям от мен), а сега не е така, не ме интересува какво казват за него, някой мой приятелки минаха с номера "ами става" като му видяха снимките, защото не го харесаха, а на мен ми харесва, страхотен е и просто е той ... другото лято пак ще си идва и ми обещал да дойде в мой град, знам че той ще иска някой неща от мен, но аз държа на него и ако ще правя "сефте" на 15 то искам да е с него, адски сериозен е , токъв човек си представям до мен ... в момента ми липсва адски много, но и двамата правим компромиси - аз си лягам към 5 сутринта, а той не излиза с приятели за да сме заедно, макар и по скайп ... просто исках а го кажа на някой