.
Затворена тема
Страница 16 от 20 ПървиПърви ... 6121314151617181920 ПоследнаПърви
Резултати от 376 до 400 от общо 488
  1. #376
    Голям фен Аватара на krisence
    Регистриран на
    Aug 2008
    Мнения
    607
    Наистина много хубави истории, много се радвам за всички вас. Напълва ти се сърцето, когато прочетеш толкова хубави истории.

    Цитирай Първоначално написано от sladur4etyYy Виж мнението
    ^ хахаха, наистина е леко абсурдно. но все пак е хубаво, че такава красива история изобщо се е случила, без значение, че вече е в миналото.
    Къде в темата пише, че са се разделили ?
    Ако не знаеш - ще ти покажа, ако не можеш - ще те науча, а ако не искаш - ще те принудя!

  2. #377
    Цитирай Първоначално написано от Zaharinka Виж мнението
    Те май вече не са заедно...За съжаление.
    1000 букви

  3. #378
    Голям фен Аватара на krisence
    Регистриран на
    Aug 2008
    Мнения
    607
    Просто аз прочетох всички мнения и не видях някъде да пише, че са се разделили, освен на предишната страница...
    Ако не знаеш - ще ти покажа, ако не можеш - ще те науча, а ако не искаш - ще те принудя!

  4. #379
    Супер фен Аватара на Me4encety
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    1 697
    Az shte razkaja moqta shtastliva istoriq,koqto se nadqvam i da si ostane shtastliva.
    I taka neka da zapochna ot zapoznanstvoto ni.Edna vecher prosto ot nqmane na rabota i pisah vyv facebook.Popprincip ne mi haresvashe osobeno,ne odobrqvah nachina i na oblichane i kato cqlo - sydih samo po vynshen vid i sgreshih.Pisahme si cqla vecher.Ugovorihem se da se vidim.Kogato se vidqhme prosto stochme i se gledahme v ochite i prosto se pregyrnahme.I tka pochnaha telefonni razgovori s chasove,chatove vsqka vecher,mili dumi,celuvki i t.n.Taka v prodyljenie na dva meseca i polovina.Vsichki misleha che sme zaedno,zashtoto izglejdahme kato vlubena dvoika.Ottam zapochnaha podigravkite,obidite i vsichki gadosti.Priqtelite i q ubejdavaha da spre da se zanimava s men,zashtoto sym shtqla da i sysipq jivota.Moite priqteli mi kazvaha da se stegna i da se vzema v ryce.Ne im obryshtahme vnimanie.I prosto edin den direktno i kazah "iskah li da si s men ili ne".I veche pochti mesec sme zaedno.Otnasqme si mnogo podigravki i obidi ot horata,no prosto ne im obryshtame vnimanie.Moite priqteli sviknaha s misylta,a neinite razbraha che ne sym takava za kakvato me opisvat.Naistina mnogo q obicham i mislq che s neq nqma da e kato s drugite.
    Malko se protochih,no i az iskah da spodelq ^^

    Цитирай Първоначално написано от mitkooo0
    Ако започна да водя полов живот ще ми спре ли разтежа , като цяло (пенис , вискочина ..) ?? на 14 съм
    Цитирай Първоначално написано от theeye770
    ще ти спре на тебе..мозъчната дейност... кви са тия глупости?!

  5. #380
    Здравейте на всички. Значи моята историйка е следната, бях с едно момиче около 4, 5 години, но неможе да се нарече и враска това което имаше между нас понеже се виждахме рядко, но ни свързваха куп неща и към края които се предосещаше по някакъв начин не се бяхме чували, нито виждали, нито писали 4 месеца някъде.. и... аз реших да и пиша за да си изясним нещата понеже нямаше как да оставя всичко така, но тя вече го беше решила, просто искаше да приключи всичко и там да си остане в миналото и недоумявах как така го е решила без да си поговорим за това.

    Аз ако не и бях писал така щяха да си останат нещата... просто мълчание и нищо друго.... (такъв човек е тя) поговорихме си, и си изяснихме нещата напълно.... и аз нямаше какво друго да направя освен да и кажа че след като го е решила това окончателно, поне да ме изтрие от живота си, но тя ми отговори друго... че тя нетрила профили и телефонни номера и след като толкова много искам аз да го направя, но тя беше напълно наясно че няма как да стане, невъзможно ми е да я махна, и немога да се преборя все още с чувствата си към нея, макар да зная че всичко е приключило.... такъв човек сам си обикна ли някого, много време трябва да мине за да го забравя.. и въпроса ми които се питам и до ден днешен е, защо след като е приключило всичко още не ме е заличила напълно от живота си и не ме махне отвсякъде след като е безразлична и неиска и да знае дали сам жив... това ми е въпроса? аз се държах с нея като принцеса едва ли не (в буквалният смисъл на думата)... и тя това го осъзнаваше дори ми казваше че досега никoй не се държал така с нея... то бяха подаръци и уважение и какво ли още не, да не изброявам че ще стане много дълго.. ) дори бях стигнал до там да я оредя да работи като стюардеса в чужда авиокомпания и тя ахваше от тези неща които правех за нея и не само. Но след извесно време тя започна да се отдалечава от мен, незнайно защо оправдаваше се с това че несме се разбирали, нямаме общо чувство за хумор и че сме говорили на различен език... (то кой ли може да говори с жена на един език)... обикаляхме също надлаш и нашир цялата страна с нея и се разбирахме префектно, за това казвам че невярвам в нейните думи че не сме си говорили на един език.. и разбирали също така, след известно време спря да ми отговаря на обажданията аз и писах в skype тя ми затваря и несикаше просто да си говорим... а... дали сам я обидил или наранил с нещо.. поне от нейните думи понеже си поговрих с нея и за това нямало такова нещо... щяла да ме запомни с добро и нямало проблеми, никакви в това отношение и изобщо каквито и да било.. просто ей така инстиктивно каточели го реши, което ме изненада много! ... дори тя наскоро замина да работи в чужбина и след като разбрах че ще напуска страната и след нашият разговор които се проведе като за последно в които тя ми каза че иска да приключи всичко... и там да си остане в миналото и каквото било било... аз и казах това което казах, че да ме махне и да ме истрие от живота си щом така е решила но тя неможела...? .... което ме замисли.. защо ли.. и на следващият ден аз и написах смс и съобщение с добри пожелания, дори когато вече е била пристигнала в съответната страна е прочела какво сам и написал и ми отговори сякаш несме си говорили за тези неща предната вечер а именно че всичко е приключило, и след това и писах още два пъти дори и побликувах побликация на стената и в ФБ... и очаквах да ми отговри на тези други две съобщения които и писах или пък да хареса дори или пък да коментира това което побликувах на стената и.. но... без резолтат вече 20 дена при условие че я виждах че влиза на линия... и така до ден днешен.. нищо... ( защо точно така е постъпила и какво сам и причинил... наистина незнам какво е станало... нищо не ми казва, само едно и също повтаряше неискам, дори в един от последните ни разговори в skype след като ми каза че всичко е приключило преди да е започнало каквото и дaбило аз и казах че ми се иска да не я изгубя и че искам да си останем поне приятели.. ДА... признал сам и мнoгoкратно в стотици съобщения и не само... дори и към края какво чувствам към нея и че това никога няма да изчезне.. или пък да се промени, тя ми отговори на това мое искане като толкова искаш се драш така пиши ми звъни ми, ако искаш.. и след около час време в което неси писахме тя си бе променила коренно мнението, а именно че неиска да продължаваме каквото и дaбило дори и приятество..? и тогава се изненадах отново а тя не е малкa на 25 е... ами друго в моента не се досещам да кажа, просто нейсакам да я изгубя напълно и немога да го преглътна това, поне ми се иска да си говорим макар и отвреме навреме.... това е... и за това сам говорил с нея но... се надявам че ще благоволи един ден да ми откликне на съобщенията и поне да си пишем.... защото ако е някое друго момиче досега да ме е изтрила не само от профилите си и от телефона си ами и от паметта си.. най вероятно.. ще се надявам да ми отговоритe
    , благодаря предварително

  6. #381
    Фен Аватара на drumhead1
    Регистриран на
    Feb 2009
    Град
    в барака
    Мнения
    241
    Днес с моето момче правим 2 годинки и 1 месец неземно щастие!

  7. #382
    браво браво браво !!!!!!!!!! Любов да е ! Още много споделени миговеее <33333

  8. #383
    Голям фен Аватара на blader
    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    Нова Загора
    Мнения
    685
    Ето и нашата история че сега усещам възможност да задоволя донякъде импулса си да изкрещя на света колко много обичам момичето до себе си ...
    Значииии...впоследствие разбрах че тя ме е харесвала 2 години преди да се запознаем въобще а имайки впредвид възрастта й това си е мнооооооого време...
    Аз съм на 19(миналата година завърших но се запознахме в училище въпросната година тогава бях на 18...) а тя на 15(на 14 тогава...) но повярвайте ми в началото просто не можех да го повярвам това...изглежда поне колкото мен(не само визуално...) видях я но се запознахме реално във фейсбук(не правих връзката между невероятно красивото момиче излъчващо достойнство и клса което виждах в училище и хлапето което също слуша рок от фейсбук и което поради някви необясними причини имах в 'приятели' ама се оказаха един и същи човек...най-голямото чудо в живота ми(sun)!...)...първия път като си говорихме разгледах снимките й щото не мога да оглеждам някого подробно на живо...освен ако въпросния човек не е наясно с това и няма нищо против...просто има хора които се дразнят все пак та да...нямах пълна представа за това колко е прекрасна но виждайки снимките и ченето ми удари земята(между другото година и половина след това същия феномен се наблюдава с все по-голяма сила ...)...И тъй като нямах възможност тогава да ползвам компютър у нас всяка седмица ходих на гости при вуйчо ми за уикенда за да мога да си пиша с нея тъй като в началото бяхме толкова стеснителни че едвам си казвахме 'здрасти' камо ли да водим по-обширни разговори или да говорим за излизане(не бяхме от най-отраканите въпреки че тя беше и все още е едно от най-желаните момичета в училището а мене всички ме знаеха щото всяко междучасие бях на коридора и рисувах или четях някоя книжка и така се запознах на практика с всички ...) и доста бързо установихме че се усещаме прекрасно и някак странно естествено...не е като да сме еднакви или пък 'привличащи се противоположности'...просто все едно се познаваме цял живот и се допълваме във всичко(sun)...
    Имаше страаааааашно много и най-разнообразни неща на пътя ни...неща които на моменти сочиха към сигурен край на всичко между нас но въпреки всичко и моите и нейните проблеми не се отказахме или не си казахме 'не виж сега...идва ми вповече...искам да си живея живота вместо да се занимавам с тебе...' аз се подкрепяме и си споделяме всичко пък ако ще и да е малко натоварващо на моменти защото усещането да преминеш през нещо С някого е невероятно а облекчението след това-прекрасно(sun)...
    Всъщност не винаги всичко е гладко и между нас де...не са само външни влиянията върху връзката ни...Имаме си всичко...имаме много смях...много напрежение...тъга на моменти или пък неописуемо щастие и изненади...Но винаги повярвайте ми винаги дори и след година и половина(броя и 7-те месеца 'доказване' тъй като и двамата бяхме наясно че се харесваме но ни беше много страх да си кажем в прав текст а тя искаше да се увери в чистотата и истинността на чувствата ми...естествено не сме си говорили нищо от тези неща на момента но си беше ясно ...) любовта е на първо място...'Малката'(така й казвам откакто се познаваме...) е целия ми свят...просто толкова много я усещам(много е абстрактно...не мога да го обясня нито пък защо толкова често го използвам но ми звучи като това което най-добре описва връзката ни...'усещане'...би трябвало да ме разбирате...) и толкова силно се стремя към нейното и общото ни щастие че всяка нейна усмивка и дума ме правят щастлив...опознаваме се постоянно и все пак винаги има какво да научим един за друг...впечтляват ме думите й и съчетанието на детински наивитет и прищевки със зрялост и съобразителност на моменти далеч надминаващи моите при все възрастовата разлика...Отделно очите й са невероятни...гледайки ме с тях просто няма нужда от думи...ако има нещо във визията й което ме оставя безмълвен то това са те...и като цяло съм запленен от личността й и искам да имам възможност да задълбавам все по-навътре в душата й така както тя навлиза все по-навътре в моята и да споделяме това щастие по възможност до края на живота си защото тя заслужава да е щастлива а аз правя и ще правя всичко възможно да го уредя за нея...просто усмивката й е моя стимул да се опитвам да бъда винаги още по-добър...като цяло(sun)...
    Надявам се нищо да не попречи на щастието ни защото досега сме се справяли с доста сериозни неща и мисля че ставаме все по-силни заедно и ще можем да се справим и с известни и неизвестни бъдещи предизвикателства...все пак вярваме един в друг а това според мене е едно от най-важните неща...
    Aaaaaaahhh...толкова я обичам че ми се иска в момента да е тука и да си я намачкам и да я целуна така както никога досега...и ще го направя хм...!...
    Последно редактирано от blader : 05-08-2012 на 07:08
    'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett

    'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...

    echii <3

  9. #384
    4estito mn se radvam za vas , malko hora mogat da go postignat i dosta ot tah me4taqt za tova , radveite se i neka budete zaedno o6te mno0ogo vreme

  10. #385
    Днес с моята любов правим 3 години <3

  11. #386
    Цитирай Първоначално написано от newgravity Виж мнението
    Честито Много любов !!
    Много благодаря

  12. #387
    Все така да се обичате, защото без любов живота губи смисъла си

  13. #388
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Запознах се с него преди година и два, три месеца и започнахме да си говорим, да се лигавим, да перверзничим. Приемах го за приятел, за някой, който ме обича приятелски такава, каквато съм. Не се виждахме често, само когато се засечем съвсем по случайност някъде или у някой общ познат, или когато ходех да вземам най-добрата си приятелка (в един клас са). Веднъж обаче започнаха да пристигат съобщения във фейсбук кутията ми от един "пич", дето си ме беше харесал и аз му казах, че съм обвързана. Помолих Дени за една снимка, с която да се отърва от този досадник и в замяна той поиска целувка. Първата му целувка. Снимахме се и му обещах да му дам целувката по-късно, все още не бях сигурна дали няма да разваля приятелството ни с това. Един ден излизахме с приятелката ми (за напред ще я наричам просто Мамутчо). Ядохме сладолед тримата, говорихме си, лигавщина, простотия - знаете как е, после той дойде да ни изпрати до нашия квартал, след това се качихме до нас да си взема нещо, не помня сега. Тогава се запозна с нашите. Леле, какво запознаване беше... Все още го помним и петимата присъстващи. :дд
    Вечерта го целунах и оттогава нещо се промени, нещо започна, нещо, което никога няма да свърши скоро надявам се. На 26.06 направихме 1 година. Нямаше романтични изненади, но... Вече си бяхме подарили най-важното - сърцата си, времето, прекарано с другия, търпението... Нищо няма да е същото, вече не сме, каквито бяхме. Научихме се да се обичаме, да не се лъжем, да си вярваме...

  14. #389
    Браво на вас Обичайте се

  15. #390

    Smile

    Браво.. Да се оби1ате дълго

  16. #391
    Пожелавам ви безсмъртие !

  17. #392
    Мега фен Аватара на Amore-Mio*
    Регистриран на
    Jul 2012
    Мнения
    4 596
    Най - накрая намерих възможност да изкрещя на много хора, колко всъщност го обичам. Заедно сме от 5 месеца и 11 дни, но имаме чувството, че сме заедно от години. И ни се искаше да се бяхме запознали доста преди това, но важното е, че се срещнахме и нещата се развиха по такъв начин.

    Та, запознахме се в един студен зимен ден, покрай общи приятели. На които, и до ден днешен, съм адски благодарна. Защото открих любовта на живота си. Да, беше любов от пръв поглед. Очите му и усмивката му бяха толкова топли, че ми стоплиха сърцето. Уникално! Даже още при запознанството ни - ние се избъзикахме помежду си. Въпреки, че изпитах нещо към него при запознанството ни - не съм си правила труда да го търся. Но няколко дена след това, открих покана за приятелство от него във Facebook. Беше си направил труда да ме потърси. Излязохме. Разговорът не вървеше особено добре, но в последствие нещата се оправиха и той дойде да ме изпрати до у нас.

    И тогава , с уникални думи ми предложи да сме заедно. Бях на седмото небе, въпреки че не го показах. Или поне не пред него.

    Още от самото начало нещата вървяха добре, с малки изключения, но всичко се оправи. Уникални изненади и подаръци си правехме. И все още е така. Въпреки, че и двамата сме дарили сърцето си на другия. Та, след време когато тръгвахме разбрах, че той също е изпитал любов от пръв поглед.

    И вече сме заедно 5 месеца, а имам чувството, че сме цяла вечност заедно. Сродна душа! Истинска любов! Имаме преживявания, които всеки друг би имал за години връзка. Щастлива съм с него! Истински щастлива. Смея да каже, че той е човека, който ме научи да обичам и ме накара да се почувствам също истински обичана. Не искам това щастие да свършва. Не! Той се превърна в нещо, без което няма да мога. Няма да съм аз!
    Имали сме много пречки и препятствия, но бяхме заедно, подкрепяхме се и преодоляхме всичко. А най - страхотната му изненада беше, когато ми предложи годеж /на третия месец/ и с това ми доказа, че наистина иска да сме заедно. Та, вече сме сгодени. И сме заедно щастливи. Въпреки, че родителите ни все още не знаят. Тъй като аз имам проблем с моите родители, а за неговите е все още рано, въпреки че ме приемат като част от семейството.

    Пожелавам на всеки да намери истинското щастие, което аз вече намерих и се надявам да е докрай така. Дори и след смъртта да сме заедно!

  18. #393
    Супер фен Аватара на PyCoKoCkA93
    Регистриран на
    May 2010
    Град
    Пловдив
    Мнения
    1 964
    Някой знае ли дали още са заедно авторката и момчето и?Любопитна ми е понеже гледах,че от края на 2010г. не е писала тук.Ще е жалко всичко да е свършило...
    ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЧОВЕШКО.
    ДА МРАЗИШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЖЕСТОКО.
    ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ МРАЗЯТ Е ВЕЛИКО !!!

  19. #394
    Браво на вас
    Продължавайте все така

  20. #395
    И аз ще ви споделя ^^ С моето момче сме вече почти година и супер много си се обичаме. Не всичко е перфектно, караме се понякога, но разбрахме, че при нас без караници не може Април 2011 си седяхме с едни приятелки в един парк и някаква група момчета се показаха от един прозорец и почнаха да ни подвикват, даже слязоха при нас. Не им обръщах внимание, бяха някакви непознати, които си правят шега с нас. Няколко месеца по-късно той започна да ми пише, като ме попита дали ми се е случвало да стоя в някакъв парк и някакви момчета да дойдат при нас Бях много изненадана и може би това ме накара да продължа да му пиша. Няколко дни по-късно се засякохме из града, казахме си здрасти и той ме гушна (изрично ме беше попитал дали може да ме гушне като ме види). Сърцето ми щеше да изхвръкне по време на тази прегръдка После си уредихме среща и ето ни сега почти 1 година сме неразделни <3 Кой да повярва, че момчето от прозореца е най-голямата ми любов?
    Последно редактирано от ~Xrisko : 08-02-2012 на 11:03

  21. #396
    Браво на вас! Малко са връзките които оцеляват и се развиват като вашата, щастливци сте наистина. Продължавайте все в този дух!

  22. #397
    искам да ви споделя моята история, която не си представях, че ще се превърне в толкова важна част от живота ми
    Та така... запознахме се по много необичаен начин на една хижа. Той с неговия клас аз с моя. Вечерта беше много забавна - танцувахме крещяхме пихме, а едно момче забоде глава в чинията си и го закараха до болницата.. е подробност Заплашиха ни, че повече няма да ни заведат защото носим алкохол. Но ние продължихме да правим това, което ни харесваше. С въпросното момче се оказахме на една маса и аз реших да снимам окото му - манячка на снимки, човек с хубаво око, разбирате ме Заговорихме се и седнахме на един диван, и аз си легнах на неговото рамо. Нямах приятел, тогава би беше нещо като утеха за това, което липсва. разцелувахме се, разлигавихме се, но едната госпожа ни изпрати по стаите, защото на нея така и изнасяше.
    След няколко дни се намерихме в скайп, общи интереси бла-бла-бла и минали истории. Общо взето много си допаднахме и си писахме и писахме до не знам колко часа. Разменихме си телефони, говорехме си вечер. Ден след ден започвах да мисля само за него и странното ни запознанство. И какво разбрах после - имал си приятелка и тя му беше на гости и той ми пишеше сякаш никога не сме си писали. Обидих се, че постъпва така, все едно съм му само за запълване на времето, когато нея я няма. Изгубих всякаква надежда с него, винаги можеше да постъпи и с мен така ако беше станало нещо. Спрях да му пиша и да му се обаждам, въпреки, че ми беше гадно. След което той ми писа, извини ми се започна да ми обяснява как се е притеснявал да не напиша нещо за хижата и тем подобни. Аз с цялата си наивност реших да му простя и пак продължихме да си пишем, но не по същия начин. спряхме да си говорим по телефона. Пращахме си песни за поздрави, но нищо повече. Наистина бях изгубила надежда, когато един ден той ми предложи да излезем. Хубаво, излязохме смяхме се разхождахме се и се гледахме така сякаш винаги сме го правели. седнахме на едни пейки и той ме погледна право в очите. Гледаше ме толкова мило, но аз реших че трябва да си ходя и че това е било чисто приятелско. Този негов поглед не ми излизаше от главата, но аз си продължавах да държа на моето "той си има приятелка какво изобщо си мисля" Да ама той откри че приятелката му го лъже и е буквално к*рва и я заряза. Продължавахме да си пишем времето минаваше и си пишехме "Аз съм твоя, аз съм твой" приемах го малко на шега въпреки, че не исках да е така. Това продължаваше вече 11 месеца и той се разболя и не можеше да идва на училище, нямаше как да се виждаме и да се смеем по коридорите, а приятелите му да ме наричат с името му И точно когато беше болен и всичко му беше криво си говорихме и говорихме и той ме попита дали искам да съм с него. Първо не можех да реализирам че изобщо става нещо, след това започнах да пищя от радост и му казах да. беше толкова хубаво....
    Сега сме заедно от почти година, минахме през толкова много неща, преживяхме толкова много събития, да, карахме се но това никога не ни попречи. Той стана част от мен. Толкова мигове на смях и сълзи и въпреки всичко смятаме че това е нашата приказка. Сега мислим да прекараме едно незабравимо лято и да се виждаме колкото може повече. Сега ще ходим на море и хич не ми се иска това лято да приключва, защото ще се премести да живее в София... ;( Надявам се нищо да не се развали, защото го обичам повече от всичко и е единственият човек на когото мога да се доверя на 100%

  23. #398
    Супер фен Аватара на nymphadora
    Регистриран на
    Nov 2008
    Мнения
    2 931
    Харесвах го две години преди да тръгнем и вече си е мой от година и два месеца,без да ми омръзне въобще.

  24. #399
    Браво : ) Обичайте се и бъдете винаги така ! : ) <3

  25. #400
    Ауууу гълабчетааааааааааааааааа аа да продължавате все такааа !!!!!!!!!!!!!! :*

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си