Цитирай Първоначално написано от anonimchetou Виж мнението
Тъжното е че почти всички теми в раздел Любов са тъжни.. , пуснати от объркани и наранени тийнове.. Ето тук и моята история.. която е щастлива поне за сега.. и ще я споделя. . С моето момче сме заедно почти 7 месеца. Имахме много трудности.. проблеми ,неизказани думи.. и двамата грешихме много пъти..в началото, опитвахме се да оправим всичко и все нещо куцаше.. губех надежда а не е трябвало.Винаги трябва да носим надеждата със себе си.. Времето което прекарвахме заедно ни сближаваше все повече и повече.. нощите.. утрото което посрещахме заедно.. Може би не осъзнавахме как се променихме и двамата към по-добро,научихме се да се разбираме перфектно.. Да посрещаме проблемите заедно.. Да не се караме един на друг,да проявяваме разбиране.. и да не повтаряме предишни грешки..някак израстнахме много ... и станахме като едно цяло.. Той за мен си е моето перфектно момче..Грижи се за мен,обръща ми внимание, милилчък е .. разбира ме.. слуша ми просотиите и лигавщините понякога.. Когато ме прегърне се чуствам толкова малка.. защитена.. сигурна.. и обичана.. Радваме се постоянно един на друг все едно сме от вчера заедно.. усмихнати гушнати.. щастливи.. Днес сутринта когато отворих очи и го гледах как се гушка в мен осъзнах че всички проблеми и трудности които ни се случиха са ни довели до тук.. Дори и тогава в най-трудните моменти не спрях и за миг да вярвам в нас.. и е имало защо.. дори сега се усмихвам пишейки за него.. Благодаря на всички които си направиха труда да прочетат темата ми..
Все едно си публикувала моята история .. Много се радвам на хора като теб , бъдете много щастливи. Пожелавам на всички останали да намерят своята истинска ЛЮБОВ !!