Щастие - И аз ще споделя!

[Cloud9]

Нашата е много дълга,но и без туй нямам какво да правя....
Беше септември,2008 година.Гаджето ми по това време учеше в Пловдив и не се виждахме въобще от месец и нещо.Не че имахме дълга и сериозна връзка,ама тоя месец ми се стори година.И не че бях влюбена.Просто бях се задомила за тези 3 месеца и не ми се щурееше с други.И това е много за мен.След пореден разговор,иницииран от мен,аз се нервирах и реших че следващият ни разговор /когато си купя ваучер/ ще бъде последният ни.Седях в стаята,далеч от колегите ми,които шумиха наоколо,смееха се и се опознаваха.Аз бях мрачен облак,защото това не беше университета,в който искам да уча,не бяха хората, които искам да са около мен и въобще не беше живота,които исках.Та цупех си се аз когато чух един колега да говори нещо на едно момче и после ми каза „Запознай се със съквартиранта ми”. Бях чувала за този съквартирант,но честно казано не бях впечатлена.Единственото общо помежду ни тогава беше спора как да кръстим плъха, който се разхожда из квартирата им.Обърнах се бавно и точно като на филм го видях.Сърцето ми се качи в ушите, всичко ми причерня и не успях да си поема дъх.Загубих ума и дума.Той не изглеждаше впечатлен,но с времето разбрах че просто той така си изглежда хаха.Щеше да остане в нашата лекция,за да види с какво точно е свързана специалността ни,а и после с неговият съквартирант да отидат да играят тенис на маса.”Надявам се да обичаш математика” игриво казах аз.”Не я обичам.Уча я” отряза ме той.Аз се обърнах напред засрамена.”Мамка му.Мразя момчетата”.
Историята ни е много дълга,има много малки детайли,които преобръщат каруцата много пъти, борихме се с хората,които искаха да не сме заедно,борехме се с тежки болести и раздели,но днес живеем заедно, планираме сватба и бъдеще,в което ще сме все така влюбени едн в друг и ще се справяме с всичко заедно.От най-ужасния пример за двойка се превърнахме в един вид еталон за уважение и всеотдайност.От егоистични момче и момиче се превръщаме в раздаващи се възрастни.Обичам те,заек мой!!!!
П.С. Съквартиранта му ни е кум и сега ме е страх в речта си какво ще спомене от миналото ни хаха.