Аз и приятеля ми другият месец прави 2години.
Имахме какви ли не трудности и незгоди,преживяхме това да разберем какво е връзка от разстояние,имахме предиоди на скандали,имахме периоди на не спирно разбирателство и обич,имахме периоди,в които си ходихме на инат и се наранявахме взаимно и умишлено,дори имаше период за наше огромно съжаление и на раздяла...Но сега сме заедно и този път,за първи път от дълго време (вече 3-ти месец) сме в пълно разбирателство и хармония един с друг.
Признавам-психически заради него приживях катарзис,но не бих го заменила за никой друг,звучи клиширано,банално,лигаво,н на този етап от живота ми знам,че искам само и единствено него с всичките му лоши и хубави страни,защото честно-имам чувството,че го обичам хиляди пъти повече от себе си,той е слънцето в живота ми,а и за мое щастие виждам,че и аз в неговия.Радвам се за авторката,за всички останали влюбени хора,които са писали и съм МНОГО щастлива,че още има хора изпитващи истинска обич!