Тъмeн облак се задава,
полумъртвото ми тяло пада.
В мъки и неволи,
ще спра да пея, да живея.

Самотен ще умра,
убиецът ми ще кълна.
Отпих от манерката с водата,
но пак пресъхна ми устата.

Вихърът ще ме вземе,
света ще задреме.
Хиените се смеят,
човекоядните вълнеят.

Това е Ада,
и не всичко носи наслада!