Кафеникафата течност напира да влезе,
и никога не ще излезе.
Аз не те послушах,
аз не се спрях,
намерих своя страх!

Хората ме мислят за отрепка,
това не е лъжа сметка!
Посегнах! Принципите
си пренабрегнах!

Стаф след стаф,
младостта си отива,
стаф след стаф,
човекът в мен умира.

Сега лицето ми се разпада,
гореща сълза от окото ми пада.
Но ти бъди до мен,
и в последният ми ден.

Горе в небесата
или пак на земята,
наркотичен глад дере душата,
свърши гладът идва самотата!