Потъвам залезно в очите ти...

Опитах да избягам, но се връщам,
за да потъна залезно в очите ти.
Отивам си, но нещо все ме спъва,
(не изпускай и тази нощ сърцето си).

Невидими окови все ме дърпат.
Разкъсват ме, реша ли да избягам.
Скъсаното нестарателно закърпвам,
а в кръпките тъга се наслоява...

Не изпускай и тази нощ сърцето си
(от спъванията кървят ми колената),
пак търся себе си, потъвайки в очите ти,
(но тази в огледалото, не е позната).

Изваях се сама, за да ти пасна...
А изгубих себе си и аз не знам къде.
Поиска всичко - бях съгласна,
за да виждам в очите залезно море.

И някога ми казваха, че изгрева,
е начало с разказ остатъчен...
Но за мене този залез в очите ти
е край и е напълно достатъчен.

Напиши ми "Обичам те" с главно "О"

Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.

Нарисувай ми Ад, в който да пропадна.
(Поне ще бъда близо (винаги) до тебе).
Едва ли бих могла да ти го открадна...
(Сърце на Дявол не се краде без време).

Издълбай в душата ми кървавите букви,
и нещо напиши ми (ако изобщо ме обичаш)...
Крещя ли?Плача ли?Не спирай да дълбаеш!
(Дори и на жесток да заприличаш).

Татуирай в сърцето ми името - петбуквено.
(Или избери си някое от всички твои имена).
Душата ти ще взема и затворя в себе си.
(Ала може ли да се превзема душа на Сатана?)

Ако решиш да слееш живота си с мене...
Изгравирай любовта си върху пръстен златен.
Какво си мислиш - кой ли знае?
(Светът на Дявола е тайнствен, необятен).

Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.

Заболя ме да беся мечти

Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.

Заболя ме да беся мечти в нощно време
и смъртния списък празен вече стои...
Заболя ме, че разруших храма в мене,
онзи храм дето с упорство строих...

Заболя ме да късам черните струни,
които едвам свързваха тяло и дух...
Заболя ме да слушам болка в думи,
думи, които би чул дори и глух...

Заболя ме да чакам, смисъл има ли още...
да се моля - не мога (нямам си храм)...
Писна ми от кинжално-убийствени нощи,
от които разбираш как боли да си сам...

Очите недоизплаха нощта

Върху устните заспаха чувствата,

а очите недоизплакаха нощта...

и полетя със белите криле заблудата,

за да кацне в изпепелената душа...



Молеха се на икона премълчани истини,

а лъжата облече копринени преструвки.

По устните, от мълчание изстинали,

заваля дъжд от фалшиви усмивки.



Не избягаха на миналото сенките,

предрекоха с измама вечността...

И удавиха се думите - безценните,

преди да дойде времето на любовта...


Запази ми тази нощ

Запази ми тази нощ, облякла тишината
и разнищила до крайност чувствата в мен.
Само тази нощ без думи, без разплата
ме люби.
Вече предадох се съвсем.

Запази ми този танц, а в косите ми вятъра
нека оплита спомените, че твоя някога бях.
Последен танц, без думи, без разплата
ми подари.
Чувствах се цялостна, а не те задържах.

Запази ми тази целувка, миг преди самотата
да нахлуе в мен, откъсвайки парченца живот.
Последна целувка без думи, без разплата
ми дай.
И после никога повече не се връщай, любов...

Никога повече...

Никога повече?



По действителен случай ( не с мен)...

Замълчи, Малката...
Нека не говорим,
нека телата дори да мълчат.
Ти си луда
и ме бъркаш с любови,
и ме вплиташ в свойта съдба.

Замълчи, Малката,
не искам да слушам,
нито разума, нито мойто сърце.
Достатъчно ми е това -
да се срамувам,
че съм влюбен в едно дете.

Замълчи, Малката,
животът не е приказка
и аз не съм принц на бял кон.
Не плачи,
любовта ми е истинска...
и идва ред на познатото "НО"...

Замълчи, Малката,
и просто иди си,
бъди щастлива в своя живот.
Забавление,
това бях за тебе...
А ти за мене си още любов...