София

[ScionOfStorm]

София

Надрусани
и вчесани
несресани
размъкнати
в покруса /ни/
се разкрива длетото.

Под флаг –
на свастика
на кръст
на звезда или не
на пентаграм
на гола жена без срам -
всеки свой символ
всеки от нас взе.

Бой.
По Попа
покрай църкви
с наркотици
впримчени в мрежа
едни падат, други стават
синьо, червено, дъга.
Над София изгряват.

Аз в този град
роден съм помийно;
и добавям своя отпечатък.
Покрай курви и курвари
Лозенец модерен
и Овчакупелски дувари
сред интелигенция
и сред улични хлапета
където в трамвай
старица с лев за билет крета.

Тъй или инак,
градът е наша мащеха
злобна и ревнива
разтворила крака
пред индустрията зловеща.
Стоя, шест и десет е
със съдбата в
пушека над нас имам среща.
Можеш ли да го усетиш всичко това?

[Sham]

Хах, интересно е да видиш материализирани човешките възприятия, колко различни, колко свои. Много по-друга е моята София, романтична, топла, интимна, пчелно шумна, бебешки кикотеща се, подслонителка, подлезно-джазова, (кра)сива.
//грр... разписах се, да ми се прости.)

[ScionOfStorm]

о, но ти знаеш, че е и многолика : )

знаеш, че и си падам по по-грубите и негативни страни, макар да може да бъде намерена някаква красота и в това, което аз описвам.

не мисли, че не я виждам с изредените от теб неща. виждам я, и още как.
имам 10 000 причина да я мразя...и още толкова да я обичам. както е с всяко много любимо нещо..

[Complicated]

Хареса ми, въпреки че аз си обичам София. Но както каза, колкото причини имам да я обичам, толкова и да я мразя.