Преди около месец успях да разбера, че един човек който от тогава смея да нарека приятел ми е най-близък. Имах нужда от помощ, макар че можех да се справя и сама. Бяхме се сабрали компанията когато телефонът ми звънна и разбрах че съм изпаднала в беда.Всички питаха кво е станало- казах им и толкова. единствено той ми предложи помощта си, за която не бях молила, просто защото съм свикнала да се справям сама.Той настоя и ми помогна след което той самият си създаде проблеми заради мен и все пак не съжаляваше. Жалкото е че са малко хората като тоя Пич, хубавото е че все пак ги има...