Мила,изпадала съм в същата ситуация като теб и знам,че никак не е приятно.Първо ми казваше,че много ме харесва иска да бъде с мен,обичал ме и т.н.Не вярвял,че изпитва такива силни чувства към някого Той е от моя град,но учи в друг.Казваше ми,че като се прибере иска да бъде само с мен.Просто ми беше интересна реакцията му и реших да не се съгласявам от първия път.Казах му малко да изчакаме,да се опознаем повече,да се сближим още.Не съм отказала да бъда с него.Боже,после какво стана.
Започна да ме обвинява,че не го харесвам,че го лъжа,че го мисля за какъв ли не.А аз бога ми и хабер си нямах от тези неща.Но той не.Ти го мислиш,ти това,ти онова.Сега вече си е тук,а нито ме е потърсил от две седмици нито нищо.Нали все пак,ако един човек наистина държи на теб,ще те търси,ще иска да те види..Явно не.
Е,така е за жалост.А и пак повтарям,не съм отказала да бъда с него,просто исках да видя дали държи на мен и...вече разбрах